За тази тръба няма картини. Художници не са рисували премиера Бойко Борисов да надзирава сроежа й, въпреки че също го е правил често. Тази тръба е два пъти по-къса от българския участък на "Турски поток", чието строителство не само беше увековечено върху платното, но и беше извършено само за една година. Но тази тръба все още не е построена. Каква е разликата ли?
Между тръбата от "Турски поток", който идва от Турция и стига до Сърбия, и интерконектора, който трябва да свърже мрежите на България и Гърция, има общи неща. И двете са определяни от управляващите като приоритетни проекти. И по двете трябва да се транспортира природен газ.
Има обаче и разлики - "Балкански поток", както премиерът Бойко Борисов нарича българския участък от "Турски поток", беше построен само за година и нещо. А междусистемната газова връзка между България и Гърция не е готова вече над 10 години. Има и още една разлика - тръбата към Сърбия ще пренася руски газ. Тръбата между България и Гърция е предвидена за алтернатива на руския газ. Според експерти именно това е причината за бавенето.
Началото в една студена зима
За една седмица през мразовития януари на 2009 г. България остана без доставки на природен газ. Радиаторите на хората в много градове спряха. Училища и болници останаха на студено. Работата на редица бизнеси спря. Всичко това се случи заради спор между Русия и Украйна, в резултат на който Москва реши да спре транзита на природен газ през съседката си.
България беше сред най-тежко засегнатите държави, защото нямаше алтернативен източник на природен газ и разчиташе само на доставки от Русия. След газовата криза през 2009 г. нуждата от диверсифициране на доставките на природен газ стана очевидна за всички. Така идеята за свързване на газопреносните мрежи на Гърция и България между Комотини и Стара Загора се очерта като приоритет не само за България, а и за цяла Югоизточна Европа. Целта на проекта е в България да може да влиза природен газ по различен маршрут и от различни източници.
От газовата криза през 2009 г. минаха цели 12 години, а интерконекторът с Гърция още не е готов.
От газовата криза през 2009 г. минаха цели 12 години. Интерконекторът с Гърция обаче все още не е завършен. Строителството на тръбата с дължина 182 км започна едва през май 2019 г. и по договор трябва да завърши до април тази година. Не е сигурно, че това ще стане, защото компанията строител е поискала удължаване на срока до края на годината.
Интерконекторът с Гърция е сочен от редица експерти, от европейските институции и от САЩ като ключов за енергийната сигурност на България. Сегашните управляващи също неведнъж са изтъквали важността му за диверсификацията на доставките на природен газ в България.
Обаче за разлика от продължението на „Турски поток“ през България, което започна да се строи през есента на 2019 г. и вече доставя руски природен газ за Сърбия, интерконекторът все още не е завършен.
Какво печели България от интерконектора
Целта на изграждането на интерконектора е българската газопреносна мрежа да се свърже с гръцката и с Трансадриатическия газопровод (TAP) и така да гарантира доставки от източници, различни от руската държавна компания „Газпром“.
„Самото съществуване на този интерконектор драстично подобрява преговорната позиция на България към доминиращия доставчик, който в момента на започването на проекта беше монополен доставчик“, коментира пред Свободна Европа Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма между 2009 и 2012 г., в първото правителство на Бойко Борисов. Именно по това време започва работата по проекта.
За България съществуването на този проект има стратегическо значение.Трайчо Трайков
„Затова за България съществуването на този проект има стратегическо значение, далеч надхвърлящо конкретните икономически ползи от експлоатацията му като търговско предприятие", каза Трайков.
Но и конкретните ползи от проекта са очевидни. „Интерконекторът с Гърция би ни дал възможност да получаваме в доста по-големи от сега възможните обеми газ от Азербайджан, който в момента идва по [газопроводите] TAP и TANAP през реверсивната връзка с Гърция при Кулата“, коментира пред Свободна Европа Асен Василев, служебен министър на икономиката и енергетиката от март до май 2013 г.
Той добави, че към тази инфраструктура се очаква да бъде включен и газа, който беше открит в Източното Средиземноморие, а също така и газа от гръцките и турските терминали за втечнен газ.
Интерконекторът не е завършен и това не позволява в България да влезе цялото договорено количество газ от Азербайджан.
От началото на 2021 г. в България се доставя природен газ от Азербайджан по договора за 1 млрд. куб. м годишно между азерската компания Socar и „Булгаргаз“. Обаче интерконекторът с Гърция не е завършен и затова този газ се внася през връзката Кулата – Сидирокастро. Това не позволява в България да влезе цялото договорено количество газ. Вместо 1 млрд. куб. м за година, за девет месеца (до края на 2020/2021 газова година) от там ще влязат 225 млн. куб. м азерски газ, посочиха от Министерството на енергетиката в отговор до Свободна Европа.
Интерконекторът може да пренася 3 млрд. куб. м природен газ годишно, а при пазарен интерес капацитетът му може да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м. Годишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб. м.
Пет компании са резервирали капацитет, посочват от дружеството ICGB, което строи интерконектора. Американската Linden Energy е резервирала 276 млн. куб. м за период от 20 години. За същия срок капацитет е резервиран и от „Булгаргаз“ и гръцката ДЕПА (200 млн. куб. м). Италианската Edison е резервирала 100 млн. куб. м, но за по-кратък срок. Азерската компания SOCAR също има резервиран капацитет.
Защо цели 12 години?
Министерството на енергетиката обясни забавянето на проекта с пандемията от COVID-19. Тя обаче започна през 2020 г., a проектът за интерконектора с Гърция е на дневен ред от газовата криза през януари 2009 г. Когато Трайчо Трайков става министър на икономиката и енергетиката през август 2009 г., вече има подписано акционерно споразумение за проекта между Българския енергиен холдинг (БЕХ) с участие 50% и консорциума между гръцката публична газова корпорация ДЕПА и италианската енергийна група Edison, който също участва с 50%.
Според Трайков в самото споразумение има „заложени мини“. Такава е например клаузата, която предвижда в случай на неразрешим спор между акционерите компанията да се ликвидира и активите ѝ да се продадат на търг. Това по-късно е коригирано.
След това е подписан допълнителен протокол към споразумението, според който тръбопроводът трябва да започне да функционира през 2013 г.
„Тогава този срок изглеждаше реалистичен, дори и да има някакво забавяне“, каза Трайков. „В началото на 2012 г., когато аз вече не бях в правителството, имаше известно забавяне, предизвикано от изпълнителите на проекта, но все още изглеждаше, че не много след този срок тръбата може да заработи. В крайна сметка сме свидетели на какъв етап е проектът сега.“
Министърът на икономиката и енергетиката в служебното правителство на Марин Райков Асен Василев вижда „нежелание проектът да бъде завършен“.
„Много трудно върви проектът. През 2013 г. ние го заварихме в момент, в който тепърва трябваше да се прави нов борд и да се уточняват параметри", каза той.
Финансирането никога не е било сред проблемите на този проект. Общият размер на инвестицията е 240 млн. евро, част от които са от бюджета на Европейския съюз и са отпуснати с одобрението на Европейската комисия, а друга част е национално съфинансиране. За сравнение - в изграждането на „Балкански поток“, по който Русия доставя природен газ на Сърбия, България инвестира близо 3 млрд. лева, които очаква да си върне от транзитни такси в следващите 20 години.
Окончателното инвестиционно решение за проекта за интерконектор е взето от неговите акционери едва в края на 2015 г., посочват от ICGB. От дружеството обясняват дългия период от този момент до началото на строителството с процедурите, през които е трябвало да мине проектът.
Обществената поръчка за възлагане на строителството беше блокирана след като през лятото на 2018 г. фирмата „Некст инвест“ подаде жалба срещу нея. Половин година по-рано същата фирма оспори процедурата за избор на инженер-консултант.
Кой в крайна сметка има интерес от забавянето на този проект?
Според Трайчо Трайков това е „монополният допреди време, а сега доминиращ доставчик на газ и неговата корупционна клиентела в България“. Става дума за руската държавна газова компания „Газпром“, която до края на 2020 г. доставяше близо 90% от потребявания в България природен газ. „Всеки би искал да няма конкуренция, за да може да продава в пълен обем това, което предлага, но в пазарна среда това може да се постигне само с незаконни методи“, посочи Трайков.
Забавянето на финала
Строителството на интерконектора с Гърция започна през май 2019 г. Няколко месеца по-късно министърката на енергетиката Теменужка Петкова каза, че тръбата ще бъде въведена в експлоатация през втората половина на 2020 г. Това обаче не се случи. Министерството на енергетиката обяснява това с пандемията от коронавируса и мерките за ограничаването ѝ.
„Глобалното разпространение на пандемията от COVID-19 забави реализацията на проекта през 2020 г. и продължава да затруднява поддържането на равномерните темпове на работа, заложени в предварителния план“, посочва институцията в отговор до Свободна Европа. Обяснението е, че служители и експерти от различни държави са затруднени от ограниченията при международни пътувания и задължителните карантини.
Договорът с фирмата изпълнител на проекта – гръцката J&P AVAX S.A – предвижда интерконекторът да бъде завършен до април 2021 г., а срокът за въвеждане в експлоатация е юли 2021 г. Фирмата обаче е поискала удължаване на срока за завършване до края на 2021 г., посочиха още Министерството на енергетиката. Като причина са посочени трудностите около пандемията. От ICGB посочиха в отговори до Свободна Европа, че искането тепърва предстои да бъде разгледано.
До момента за проекта са произведени и доставени всички поръчани 187 км тръби. От тях 92 км са заварени, а 50 км са положени. Тепърва предстои прокопаването под коритото на р. Марица и под язовир „Студен кладенец“. Самата компания определя тези дейности като най-сложните в проекта.
