Рано сутринта на 1 януари 2021 г. Александър Вучич официално откри в Нови Сад газопровода “Турски поток 2”. Сръбският президент направи това в присъствието на посланик Александър Боцан-Харченко.
Човекът на Москва в Белград има за какво да е доволен. През септември Вучич подписа в Белия дом меморандум с ангажимент Сърбия да диверсифицира енергийните си доставки. Администрацията на Доналд Тръмп представи документа като успех по пътя към разрешаването на косовския конфликт, както и удар по китайското и руското влияние на Балканите.
Фактите обаче говорят друго
„Турски поток 2“ обвързва Сърбия с Русия в енергийната сфера, точно като продажбата на държавната петролна компания НИС на подразделение на "Газпром" през 2008 г., а и придобиването на Беопетрол от Лукойл пет години преди това.
„Газпром“ контролира 51% от акциите на "Гастранс", дружеството-собственик на „Турски поток" на сръбска територия. Останалите дялове принадлежат на държавната Србиjагас, където несменяем директор е Душан Баятович. Баятович е от хората на Ивица Дачич, лидер на Социалистическата партия на Сърбия (СПС), настоящ председател на Скупщината и доскорошен външен министър. Двамата минават за хора на Русия в антуража на Вучич.
Ситуацията в България е различна, но само донякъде. Формално „Балкански поток“ – както е официалното име на „Турски поток 2“ – е собственост на българската държава. По този начин руският газов транзит изпълнява условията на антимонополното законодателство на ЕС.
За разлика от предшественика си „Южен поток“ газопроводът е отворен както за "Газпром", така и за неговите конкуренти. На практика обаче никой друг доставчик не прояви интерес да резервира капацитет по новото трасе. Така през „Булгартрансгаз“ България се ангажира да изгради за своя сметка и на свой риск инфраструктура, която обслужва целта на Газпром и съответно Руската федерация да запази максимално голям дял на пазарите в Югоизточна и Централна Европа. При това се отказа от финансовата компенсация по силата на договора с руската компания за пренос на газ по съществуващия Трансбалкански газопровод.
Икономическата обосновка за това решение е, че страната ни не може да си позволи да бъде заобиколена от новия газов коридор и да загуби транзитни такси. След като обемите за Турция вече не минават през българска територия, а директно по „Турски поток“, поне доставките за Гърция и Северна Македония плюс Сърбия и в бъдеще част от тези за Унгария.
Другият довод е отстъпката, която „Газпром“ направи навръх 3 март 2020 г., намалявайки цената по договора си с „Булгаргаз“ с 40%. "Ако имаш на пазара килограм домати за 2 лв. и ако се намали цената с 40%, как ще се отрази на домакинята? По-евтино.", отсече премиерът Борисов тогава.
Резонен въпрос обаче е дали „Турски/Балкански поток“ е бил причината за намалението. Още през 2018 г. „Газпром“ се спогоди с Европейската комисия да предоговори тарифите си по дългосрочни договори в ЕС в замяна на прекратяването на антимонополното разследване от страна на Брюксел. Гръцката газова компания ДЕПА също успя да ревизира своето споразумение с руския си партньор в началото на миналата година, включително обременяващите клаузи „вземи или плащай“ (take or pay).
Борисов също така твърдеше, че част от руските доставки ще отиват в т.нар. Газоразпределитен център „Балкан“, който след това ще ги препородава на различни клиенти в региона. Оказа се обаче, че „Газпром“ не предвижда такъв вариант, а разглежда „Турски/Балкански поток“ единствено като трасе за директен износ до своите контрагенти.
Приходите
Приходите от транзитни такси са също под въпрос. Доставките на „Газпром" за Гърция се свиват поради наличието на по-евтин втечнен природен газ (ВПГ): от 3.3 млрд. куб. м. през 2018 г. на 2.5 млрд. куб. м. 2019 г.
Трендът се запазва и през 2020 г., като спадът за първата половина е от 15%. Гърция вече получава и 1 млрд. куб. м. газ от Азербайджан по Трансадриатическия газопровод (ТАП), който започна да функционира през миналия ноември. Остава другия ключов пазар на „Газпром“ по протежението на „Турски поток“ - Унгария. За съжаление интерконекторът със Сърбия, по който трябва да потече синьо гориво към северния й съсед, няма да е готов поне още година. Но и след това няма гаранция какви обеми ще внася Унгария по новата газова връзка.
По данни на Platts само за първата половина на 2020 г. доставките от Русия са паднали с една трета от 3.8 до 2.5 млрд. куб. метра. На този фон обемите са Сърбия са незначителни: eдва 0.09 млрд. куб. м. за първото шестмесечие на миналата година. Босна и Херцеговина и Северна Македония са внесли общо 0.05 млрд. куб. м. Дори търсенето на природен газ да скочи в следствие на икономическото възстановяване след пандемията COVID-19, има причини да се съмняваме, че България ще реализира някакви огромни печалби.
Интересите на България
Стратегическият интерес на София е час по-скоро да активира интерконектора с Гърция, който след ред перипетии започна да се строи едва през 2019 г. Само така страната може да постигне диверсификация на доставките посредством достъп до ВПГ, а също така и 1 млрд. куб. м. азербайджански газ, договорен с консорциума „Шах Дениз“ още 2013 г. Този обем може да бъде транспортиран през ТАП.
Чрез интерконектора, а в бъдеще и чрез терминала за втечнен газ край Александруполис, България ще получи коз в търговските преговори с „Газпром“. Дългосрочният договор с „Булгаргаз“ изтича в края на 2022 г. Българската страна трябва да се пребори за отстъпки като преразглеждане на ценовата формула и намаляване до минимум на задължителните доставки по клаузите „взимай или плащай“.
За да успее, България трябва да следва примера на Гърция, а също така на Турция, която се преориентира от руски газ към ВПГ през последните години. Сръбският сценарий не носи особена икономическа или пък геополитическа изгода.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
