Коко Шанел - философът на модата

Преди около век една жена промени представите за мода на целия свят. Родена на дъното на Париж, тя е Габриел Шансел, позната с правилното име - Коко Шанел.

Габриел е плод на любов между перачка и амбулантен търговец. Годината е 1883, в Париж се вихри „Бел епок”, а малката попива новия европейски дух и го вгражда в творенията си. Майка ѝ умира рано, а бащата я праща при монахините, където научава шивашкия занаят. На 18 избира света - денем е шивачка, нощем пее в кабаре. Имитира пилешки звуци - оттук и една версия за името Коко. Другата е, че идва от „кокотка“ - държанка или компаньонка. Самата Шанел пък казва, че баща ѝ от малка ѝ вика „коко”, пиленце. А може да идва и от страстта ѝ към кокаина.

На 23 тя среща Етиен Балсан. „Пееш, сякаш някой стреля с картечница” – казва той. Тя го знае, така че изживява с него сладостите на декаданса в замъка му в Компиен. Там среща Артър Капел, с когото също върти любов. „Двама джентълмени наддаваха за моето секси малко тяло” – казва. Но не е наддаване в пари, а в човешко разбиране. Балсан не я подкрепя да се занимава с нещо, а Капел смята, че има бъдеще в модата.

Да, Шанел не само знае да шие, но не се плаши да е свободна. Гостите в замъка ахват, щом домакинята излиза на лов не с рокля за езда, а с брич и ботуши. Дамите залитат и по страхотните шапки, които прави.

Първият магазин на Шанел в Париж се проваля, но Капел инвестира в бизнеса с мода. Тя скоро му връща парите и наема сградата на улица „Камбон” 31 за централа на модна къща „Шанел”. Бизнесът процъфтява, както и любовта с Капел - но ги разделя смъртта. Шанел споделя: „Това, което последва, не беше живот, пълен с щастие”.

Но името Шанел вече e хит. В Довил тя има магазин за дрехи, внася лекота и спортен дух, като ги прави от жарсе и трико – материи за мъжко бельо. Още по-успешен е магазинът в Биариц, където аристокрацията харчи пари. Там среща Великия княз Дмитрий Павлович, беглец от болшевизма, с когото има бурна любов. Шанел го издържа, а той я запознава с Дягилев, Стравински и Ернст Бо, парфюмер на династия Романови.

„Винаги използвайте парфюм“ – съветва модната кралица. „Къде трябва да се парфюмират жените? – питат я: - Навсякъде, където искат да бъдат целувани“ – отговаря. И след година работа с Ернст Бо, създава № 5. Тя не харесва тогавашните моноароматни парфюми и смесва 80 ухания. А заради духа на съвършенство, прави проста и елегантна форма на флакона. Всъщност модел е сребърната флашка за уиски на мъртвия ѝ любим Капел.

Да, Шанел живее в мъжки свят, но през Първата световна война има промени. Жените са на фронта или работят във военни заводи, остават вдовици и се оправят с имоти и бизнес. Те имат ново самочувствие и не искат красивите, но натруфени дрехи от преди войната, а лекота и свобода, красота и елегантност. И Коко Шанел облича новото им самочувствие.

Тя често носи удобни мъжки дрехи и внася в женската мода мъжки елементи – панталони, блейзери, вратовръзки, къси прически. През 20-те пуска и най-прекрасното си творение – малката черна рокличка. Тя всъщност не е толкова малка, а до под коленете - но Коко ги скрива не от лицемерие, а защото намира женските колене за грозни.

През 1920 г. малката черна рокличка е ерес. Един моден корифей среща Шанел, облечена в знаменитото си творение и иронично пита: „За кого носите траур, мадам?”

„За вас, господине!” – гласи още по-ироничният отговор. И – да, нейната мода погребва неговата. „Ако някога ви порази красотата на жена, но не помните в какво е била облечена, значи е била облечена идеално” – казва Шанел. И още: „Луксът трябва да е удобен, иначе не е лукс”.

След княз Дмитрий Павлович, Шанел е муза на Игор Стравински, а после на Хю Артър, херцог на Уестминстър. Той я вкарва във висшето общество и я запознава включително с Уинстън Чърчил. Херцогът е известен антисемит и хомофоб, а Шанел споделя тези нагласи. Тя мрази евреите, смята, че един евреин краде правата ѝ върху любимия №5. Неясно остава обаче как е и хомофоб, след като сама е бисексуална.

Романът с херцога продължава 5 години, но той се жени за млада лейди. Питат я не съжалява ли, че не стана херцогиня, а Коко отсича: „Херцогини много, Шанел е една”. Тя има връзка с френския поет Пиер Риверди и илюстратора Пол Ириб, който умира малко преди да се оженят. В началото на Втората световна война Шанел затваря модната къща с аргумента, че не е време за мода и отива да живее в хотел „Риц”.

За най-голям грях в живота ѝ се сочи сътрудничеството с германците, макар всичко да е твърде неясно. Факт е, че има връзка със стария си познат Ханс Гюнтер фон Динклаге, офицер от Абвера, военното разузнаване на Германия. Среща го в „Риц” и го моли да спаси от лагер племенника ѝ. Въпросът се урежда, а двамата се залюбват. По-късно Шанел казва: „Ако сте на 58 и ви падне случай да имате 15 години по-млад мъж, едва ли ще се интересувате от неговата националност и политически убеждения”.

Въпреки силния аргумент, след войната лично Чърчил я спасява от преследване. Тя отива в Швейцария да ближе рани, а през 50-те се връща и пак взривява модния свят с костюма от туид с къса пола и сако без яка, малката чантичка „клъч“ и различни бижута.

В началото на 1971 г., вече на 87, Коко Шанел още живее в „Риц” и е активна. Тя готви пролетния каталог, когато смъртта я отнася. Ковчегът ѝ е обсипан с бели цветя, сред които са втъкнати само няколко червени рози.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.