На стрниците на собствените му романи героите намират очарование в “не съвсем модерните автори”, защото ако четеш популярните към момента “можеш да мислиш само за онова, за което всички мислят” (“Норвежката гора”). Смята честността и желанието да помогнеш на другия за едни от най-важните неща в живота. Обича котки и е луд по джаза. В съвременната литература има статут на рок звезда.
Той е Харуки Мураками и е един от най-известните японски автори в света. Преди ден роденият през 1949 г. в Киото писател навърши 72 години.
Баща му е будистки свещеник, а майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавали японска литература. Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи и “западният” му според критиците стил на писане.
Ето защо, когато започва работа по първата си книга “Чуй как пее вятърът”, първоначално я пише на английски. Впоследствие обаче се отказва и я завършва на японски. Причината – оценява сам, че стилът му на писане на чужд език е твърде суховат, обран и само с кратки изречения.
Вдъхновението за романа Мураками получава на бейзболен мач, когато е на 29 години. Първата книга му носи и първи литературен приз в Япония (“Гундзо”). Мураками обаче и до днес не е изкушен от връчваните му награди. В последните години той често е споменаван като евентуален претендент за Нобел за литература.
Когато директно го питат какво чувства по повод възможността да стане Нобелов лауреат, Мураками отговаря със смях: “Не, не искам награди. Това означава, че си свършен.” Въпреки това книгите му получават редица престижни отличия. През 2006 г. Мураками е отличен с приза “Франц Кафка”, през 2015 г. влиза в списъка със стоте най-влиятелни личности на TIME, а през ноември същата година печели литературната награда “Ханс Кристиан Андерсен”.
Освен утвърден романист (“Норвежката гора”, “Кафка на плажа”, “Спутник, моя любов”, “1Q84” и други), Мураками е автор и на публистична книга за атентата в токийското метро през 1994 г. В нея събира интервюта с оцелели и с роднините на пострадали, като се стреми да нарисува картина на съвременното японско общество.
Освен писател, в родината си, той е и преводач. Именно Мураками превежда Труман Капоти и Франсис Скот Фицджералд на японски.
Той е пристрастен към музиката и котките. Влюбва се в джаза, след като гледа концерт на “Art Blakey and the Jazz Messengers” в Кобе, където прекарва с родителите си по-голямата част от своето детство.
Преди да започне да пише, е собственик на джаз-клуб, чието име подсказва и другата му страст – “Peter cat”. Заведението съществува между 1974 и 1981 г. Първоначално се намира в предградията на Токио, но след време Мураками и съпругата му го преместват в по-централната част на японската столица.
Музиката е навсякъде в книгите му. Почитателите на автора могат да открият онлайн плейлисти с песни и композиции, които японският писател споменава в романите си.
Самият той притежава над 6000 плочи. Когато го питат кое място би посочил като любимо, Мураками отговаря: “Бостън, Масачузетс, защото е най-удобният и удовлетворяващ град за колекциониране на джазови плочи втора ръка.“
Друг типичен елемент от историите му са котките. Писателят разказва, че котките винаги са присъствали в живота му, защото е изключително привързан към тях.
