“Вероятно е било още преди войната. На село дойде кино, вероятно е било машинка някаква. Тогава в голямата стая в училището показаха един филм за Исус Христос, такова беше времето, но това беше първият филм, който съм гледала”
Така преди близо 80 години започва историята на Вера Найденова, която през годините се утвърждава като водещ кинокритик в България. Заради дейността си тя получава редица престижни отличия, а преди дни беше удостоена с Държавната награда “Св. Паисий Хилендарски”. Носители на приза през годините са били проф. Вера Мутафчиева, акад. Светлин Русев, проф. Стефан Данаилов, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Валери Петров и други.
“В началото се стреснах, защото тя е доста висока награда, аз знам кои хора са я получавали и не мога да повярвам, че съм наредена до тях. Приех го обаче и като награда за художествената критика и за нейната роля в художествената култура, защото съм първият критик, който я получава“, каза пред Свободна Европа Найденова.
Възможностите да упражнява професията не изглеждат толкова много, когато е по-млада. През 1956 г. Унгарското въстание срещу комунистическия режим става причина за изключването ѝ. Тогава по време на студентско събрание, целящо заклеймяването на събитията, тя вдига ръка и иска повече информация по въпроса.
“И без това щях да съм сред изключените във всеки от няколкото български университета, тъй като бях в списъка на неблагонадеждните, които наказваха, когато искаха да сплашат всички останали“, казва Найденова в интервю за Афиш.
В крайна сметка успява да завърши българска филология и започва да работи като учителка. Впоследствие записва театрознание във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) “Кръстьо Сарафов”.
“Всички мои колеги искаха да пишат за кино, а аз исках да пиша за театър. В крайна сметка всички писаха за театър, а само аз пишех за кино. Така се ориентирах окончателно към киното”, казва Найденова.
Тя започва работа в театъра, но в същото време пише рецензии за филми. Първата ѝ работа е свързана с филма на Андрей Тарковски “Иваново детство”.
Найденова казва, че е имала възможност да пише в “златна епоха” на киното, в която работят Микеланджело Антониони, Федерико Фелини, Ален Рене, Ингмар Бергман и други. Тя започва да работи в списание “Кино“ и повече не променя професионалния си път.
За Найденова голяма роля в работата ѝ играе и познаването на средата, преминаването ѝ от живота на село, през малкия, по-големия и най-големия град у нас.
“Професията на кинокритика трябва всъщност винаги да е нащрек. Аз разбирам критиката не като информатор, а като откривател на проблеми, които са свързани с обществото”, казва Найденова.
Според нея през годините цялата култура се е променила с прехода към масовото, но това тя намира за нормално и не задължително лошо. Според нея продължава да има добре направено кино, което е вече достъпно до масовата публика.
От личния си опит тя оценява българската аудитория като “чувствителна на тема изкуство и с добър вкус”. Въпреки критиките към българското кино от последните десетилетия, тя е на мнение, че в страната се появяват много интересни идеи и смели творци, които заслужават внимание.
"Даже преди дни си говорих с колеги, оценяващи предложенията към киноцентъра, и те ми казаха "знаеш ли какви страхотни идеи има". Това са идеи на млади хора и те показват, че българското кино има бъдеще", казва още Найденова.
Освен наградата “Паисий Хилендарски“ Вера Найденова е носител още на Орден “Кирил и Методий“ I степен. През 2015 г. получава държавното отличие на Унгария “Златен кръст”, връчвано на чуждестранни граждани за техния изключителен принос и ярки постижения в културната, икономическата, политическата сфера. Дълги години тя се занимава задълбочено с филмите от унгарското кино и обръща сериозно внимание на неговите достижения.
Тя е автор на книгите “Актьори на българското кино”(в съавторство с Иван Дечев), “Човекът на екрана”, “Керваните на киното пътуват”, “Георги Георгиев-Гец”, “Кино - познато и непознато”, както и десетките статии, рецензии, портрети, студии за българското и световно кино. Дългогодишен преподавател е НАТФИЗ и “Нов български университет“.
Родена е през 1935 г. в ловешкото село Торос.
