Поставянето на условия, свързани с исторически спорове, е в ущърб на процеса на разширяване на Европейския съюз. Това се посочва в общо изявление на министерствата на външните работи на Чехия и Словакия, в което те изразяват разочарование от блокирането на преговорите на Северна Македония и на Албания за членство в ЕС.
В позицията те съобщават, че са блокирали заключенията от проведена в сряда среща на посланиците на държавите членки за разширяването, заради опита в тях да се поставят условия, свързани с „фалшифициране на историята“. В позицията не се посочва коя държава е искала да включи такива текстове. От съобщение на българското външно министерство обаче става ясно, че България е направила това.
Няма да позволим Съюзът да бъде превърнат в арбитър на нашата обща история.Чехия и Словакия
„Предложеният текст съдържа елементи, включително идеята за фалшифициране на историята, които според нас биха били в ущърб на процеса на разширяване и биха могли да доведат до допълнителни усложнения“, се посочва в позицията.
„Няма да позволим Съюзът да бъде арбитър на нашата обща история, на това как се идентифицираме или за езика, който използваме. Тези въпроси принадлежат на засегнатите страни и ние сме тук, за да ги подкрепим с опита от нашите собствени процеси на възстановяване.“
В позицията се посочва, че Чехия и Словакия са разочаровани от това, че рамките за преговори на Северна Македония и на Албания за членство в ЕС не са одобрени. Те трябва да бъдат подкрепени от всички държави членки, за да могат да започнат преговорите.
България наложи вето на приемането на преговорната рамка за Северна Македония през ноември с аргумента, че българските условия не са включени в нея.
Тогава външният министър Екатерина Захариева каза, че София иска в рамката да бъде записано условие, че езикът, на който говорят македонците, ще бъде наричан „официален език на Република Северна Македония“. Освен това България иска като условие пред членството на Северна Македония в ЕС да бъде поставено приемането на пътна карта за изпълнение на договора от 2017 г. и поемането на ангажимент от Скопие да не подкрепя претенции за признаване на македонско малцинство в България. София подкрепя преговорната рамка за Албания.
Прага и Братислава призовават преговорните рамки да бъдат одобрени възможно най-бързо. „Убедени сме, че може да бъде намерено решение, което да задоволи исканията на нашите партньори, без това да има сериозни последици за подхода на Съюза“, се посочва в позицията.
Българското външно министерство реагира със съобщение, изпратено до медиите. В него се посочва, че заключенията на Съвета на ЕС са били „неочаквано“ блокирани от „две държави членки“, които по-рано са ги подкрепили.
Според съобщението по настояване на България в заключенията е било добавено „изречение за важността на договорите на Република Северна Македония с България и Гърция, както и че тяхното прилагане ще доведе до край на всички претенции, основани на грешно интерпретиране на историята“.
Свободна Европа отправи въпрос за точното съдържание на добавения по настояване на София текст, но не получи отговор.
В съобщението на българското МВнР се посочва, че „ветото над заключенията на Съвета рискува да подкопае доверието в ЕС“. В него се допълва, че София е готова да чуе „притесненията, които са довели до това решение“ и да продължи да полага „усилия за постигане на консенсус по разширяването“.
