Алън Александър Милн, писател (1882 – 1956)
Произход: Роден в Шотландия, но израства в Англия, средна класа
Образование: Частно училище, Тринити колидж, Кембридж
Интереси: Литература, драма, кино, журналистика
Постижения: "Мечо Пух"
На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Единствен, който не е особено доволен от Пух, е писателят Алън Александър Милн. Той се чувства в капан за муслони - историите за Пух убиват цялото му творчество. Публиката не го признава вече за добър писател, само за велик детски писател. А това, от гледна точка на всеки истински писател, не е съвсем правилно.
Даже е малко страшно, като в знаменитата история, когато Прасчо вижда Пух да обикаля замислен в кръг и разбира, че той е по следите на нещо. „Следи! - каза Прасчо. Следи от лапи! - изквича той от възбуждение. - О, Пух, мислиш ли, че това е-е-е Невестулка? - Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!”
Така си е, не можеш да си сигурен. А когато си едно толкова малко и глупаво мое мече, никога не си сигурен не само в следите от лапи, но и в други неща. Предимно страшни – пчели или липса на приятели наоколо. Понякога страшното е Муслон, понякога е пътят към Северния полюс-колюс, понякога е Тигър.
От всичко обаче най-страшно е опасението случайно да не пропуснеш времето за похапване. Това те гложди и тъй като никога не знаеш кога е точното време, оставяш часовника спрял на най-подходящия момент – към 11 без 5, гаранция, че винаги, щом погледнеш, ще уцелиш момента.
Казваме Мечо Пух, но на английски името на Мечето е Уини, Winnie the Pooh. Когато започва да пише историите, Милн го нарича Едуард, но после със сина му Кристофър Робин виждат живо мече, в което детето се влюбва. То се казва Уинипег и е талисман на канадски военен полк през Първата световна война, подарено от войниците на лондонския зоопарк. Кристофър Робин веднага нарича плюшеното си мече Уини, а това променя и героя в книгата.
„Тук има лъвове и ревящи тигри, огромни камили и други неща, тук са бизоните-бивали-биволи и голямата мечка с крила. Тук има тънки хипопотами и слабички носорози растат, но аз дадох кифла на слона, щом той пред мен заблестя”.
Опитах да направя разбираем превод на това стихче на Милн за зоопарка. То е част от поемата „Когато бяхме много малки”, пълна с игри на думи, хумор и непреводими хрумвания, разбираеми само за децата – нали те са малки и затова се намират по-близо до истината.
Самият Алън Милн, син на шотландеца Джон и англичанката Сара, пише по повод детството си в центъра на Лондон: „В бащиния ми дом беше естествено да се интересуваш от различни неща и беше лесно да си умен”.
Алън показва талант в математиката и крикета, обича пеперудите и мрази да се убиват животни, луд е за приключения, харесва училището – освен френския. Роден е през 1882 г., завършва Уестминстър скуул и математика в Кембридж, но никога не се откъсва от писането. Първата му публикация е в „Пънч”, където става и редактор. От 1903 г. до 1925 г. Милн издава 18 пиеси и три романа, разкази, есета, четири поетични книги. Той е сред най-ранните сценаристи на британската филмова индустрия и за „Минерва филмс” пише четири сценария, които са филмирани.
През 1913 г. Алън се жени за Дороти де Селинкорт, а Кристофър Робин се ражда през 1920 г. Първият разказ за Мечо Пух излиза на Бъдни вечер 1925 г. в „Лондон ивнинг нюз”. Той разказва историята, в която Пух се прави на облаче, издига се с балон, за да стигне до меда в хралупата и всичко завършва почти благополучно.
Книгата за Мечо Пух става така популярна, че публиката отказва да чете текстовете на Милн за възрастни, животът му продължава, пълен с пари и слава, но не особено щастлив. Оплаква се: „Казах сбогом на всичко заради някакви си 70 хиляди думи”.
Налегнат от нерадостни мисли, през 1952 г. Алън Александър Милн получава инсулт, изкарва мозъчна операция, от която остава инвалид, а четири години по-късно умира.
Отива си по-скоро тъжен като Йори, отколкото весел като Пух. И носи под езика си едно пени, за да премине реката Стикс. Или най-после да намери тайнствения малък кафяв заек от загадъчното си стихотворение „Пазарният площад”, кой знае.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
