Консерви, телевизори и перални. Намира ги по морското дъно. Тя е Радослава Бекова, главен асистент в Института по океанология към БАН – Варна. Бекова е един от тримата български учени, отличени по програмата „За жените в науката 2020“ на Лореал и ЮНЕСКО. Радослава Бекова изследва отпадъците, отложени по морското дъно, замърсяването на плажовете и източниците на това замърсяване.
“В Несебърския залив открихме над 700 гуми в един много малък периметър на дълбочина 5-6 метра”, разказва Бекова. В обхвата на проекта ѝ попадат плажовете без концесия и труднодостъпните места край брега.
“Целта е да разберем какви отпадъци изхвърлят на брега, бурите и теченията в морето. През лятото на тази и миналата година заснехме с дронове плажовете и сега анализираме събраната информация”, казва Бекова.
Южното Черноморие е по-замърсено от Северното.Радослава Бекова
Около 83 процента от отпадъците са от пластмаса. “Това, което наблюдаваме е, че Южното Черноморие е по-замърсено от Северното. Възможно е причините да са в морските течения и корабоплаването. Но отпадъците са много, не съм очаквала чак толкова”, обяснява Радослава Бекова. Заедно с колегите ѝ са направили моделиране на степента на замърсяване, но проблемът е, че заради липсата на финансиране, България няма добра база за сравнение, защото няма достатъчно изследвания.
Проектът на другия отличен учен за 2020 г. е с романтично заглавие: „Защо и как се раждат звездите?”. Отговорът, обаче е сложен, не само защото започва с фразата: “звездите се раждат в молекулярни облаци”.
Любов Маринкова е астрофизик. Тя е член на единствената група по звездообразуване у нас към катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Интересът ѝ към науката и звездите се заражда като дете и е провокиран от научнофантастичната литература, която родителите ѝ четат.
“Те са фенове на руската фантастика. Айзък Азимов и Иван Ефремов. Идеалистичната фантастика. Вярват, че ако се срещнем с изнънземна цивилизация, те биха били добри с нас и ние към тях”, каза Маринкова.
Това са едни от най-тъмите места в космоса, които тепърва се изучават.Любов Маринкова
Иначе местата, където се раждат звездите са много студени - минус 253 градуса по Целзий и са много тъмни. “Това са едни от най-тъмите места в космоса, които тепърва се изучават”, обяснява Маринкова. Преди да се “родят”, звездите си имат и пренатален етап - 10 до 15 млн. години.
“След като газовопраховият облак падне върху бебето-звезда, то вече може да се вижда астрономически във видимия спекър”, казва Любов Маринкова. И допълва, че “младите звезди са много ярки и обикновено се раждат в групировки. По-рядко се раждат самотни звезди”.
Искра Колева е от София и е главен асистент във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е химик, а проектът, който ѝ донася отличието, изследва свойствата на катализаторите и намаляване на вредните емисии в околната среда.
Започнах да се интересувам от химия още в гимназията.Искра Колева
“Започнах да се интересувам от химия още в гимназията, а катализаторите провокираха интереса ми като студент в четвърти курс”, казва Колева за Свободна Европа. Изследването ѝ ще продължи около година.
“Не мога да кажа отсега каква ще бъде практическата му приложимост, защото това е много бавен процес”, казва Колева.
“Работата ѝ е с висок потенциал на приложимост. Към момента София се нарежда в топ 10 в света на градовете с най-мръсен въздух”, казаха от Софийския университет при представянето на наградата.
