Романът му се рее из въздуха, но разказва за съвсем земни истории от цялото земно кълбо. Това е роман, изграден от вътрешни романи. Той разказва за един и същи полет от Париж за Ню Йорк, видян през очите на 11 от пътниците на борда. Сред тях са попзвезда от Нигерия, наемен убиец и адвокатка, която си губи делата.
Романът “Аномалията” (L'anomalie) получи в понеделник едно от най-големите литературни признания във Франция – наградата “Гонкур”. Авторът на книгата е Ерве льо Телие, който има около 30 издадени книги и един важен за Франция щрих от биографията – той е член на групата Улипо (Oulipo) – място, което от 60 години събира едни от най-прочутите експериментатори с езика и с умението на разказвача.
Ерве льо Телие е роден в Париж през 1957 г. Той е математик и журналист по образование, има докторат по езикознание. Първоначално се занимава с журналистика, която обяснява науката, после пише кратки разкази за седмично издание за политика. Събирането на тези разкази на едно място е и първата му книга – Sonates de bar, излязла през 1991 г.
По същото време той се включва с хумористични статии за току-що създадения сатиричен седмичник “Дебелата Берта”. Вестникът оцелява само една година, но Льо Телие започва да се появява и в едно популярно предаване по радио Франс Кюлтюр (Des papous dans la tete – игра на думи с израза “бръмбари в главата”). Предаването съчетава хумора, литературата и словесните еквилибристики. По-късно той става и редовен автор на френския Льо Монд.
През 1992 той влиза в групата Улипо, събирала на едно място големи автори като Реймон Кьоно, Жорж Перек и Итало Калвино. Улипо жонглира с творческото писане, като лансира създаването на текстове, състоящи се от липограми (т.е. текст, в който определени букви не се използват), от палиндроми (т.е. текст, който си служи с думи, звучащи еднакво дори и когато са прочетени наобратно, като думата “мадам”) и какви ли не други подходи към създаването на писмено слово.
Улипо е абревиатура от “Цех за потенциална литература”. Групата е създадена през 1960 г. През миналата година Ерве льо Телие стана неин председател.
Льо Монд го описва като автор на разнообразието – всяка негова книга е различна, никога не знаеш какво точно ще прочетеш, докато не я отвориш. Един от романите му - “Аз и Франсоа Митеран” - е фиктивна кореспонденция с бившия френски президент. Друга съдържа сонети. Трета е набор от разсъждения, в които всеки абзац започва с “мисля, че...”. Четвърта е основа за комикс.
В “Аномалията”, получила наградата “Гонкур” за 2020 г., авторът се разхожда с лекота от Нигерия до САЩ, отскача до Франция и Индия, но все за да опише пътниците в един и същи самолет. Е, самолетът кацна.
