От години по темата за българския спорт в думите на политици, експерти, анализатори, а и в медийните публикации, нещата изглеждат сиви и почти безнадеждни. По изключение, най-често около избори, се говори за наливането на нови милиони и се правят прогнози за повече медали от Олимпийски игри и големи първенства, но ентусиазмът обикновено трае едва за по няколко седмици.
Често оправданието се открива от една страна в малките инвестиции, но много повече се подчертава “липсата на интерес към спорта“ и “променените ценности” сред младите.
До известна степен подобни оценки могат да бъдат оправдани заради влошените, особено в последните години, резултати в голяма част от спортовете. Изключенията най-често са свързани с тениса, волейбола, борбата и някои от бойните спортове.
В същото време обаче най-голямо постоянство и поводи за радост идват от успехите в спорта, в който дори най-малката грешка може да означава лошо представяне. В последните дни те напомниха, че българският спорт има своите успехи, както и че младите спортисти могат да дават пример.
През уикенда националните състезателки по художествена гимнастика на България спечелиха три медала на отделните уреди на при девойките на Европейското първенство по художествена гимнастика в Киев. Сред тях се откроява златният медал на лента, завоюван от Стилияна Николова. 15-годишната състезателка спечели и сребърен медал за съчетанието си с топка, а бронзовия медал на въже получи Ева Брезалиева.
Титлата на Николова е първата за България от 25 години насам. Последният златен медал от европейско първенство взима през 1995 г. Теодора Александрова, която печели в многобоя и във финала на обръч.
Стилияна е родена през 2005 г. в Кайро. Първите и стъпки в спорта са под ръководството на майка ѝ – европейската и световна шампионка с ансамбъла от 1983 и 1985 г. Паулина Николова. Още по това време животът и става много по-различен от този на връстничките ѝ.
“Сутрин се събуждах, закусвах набързо, след което мама ме караше в залата. После учех няколко часа до към пет-шест часа, след което се връщах в залата до 21:30. Вечерях и на другия ден отново същото”, описва деня си Стилияна.
От няколко години тя се връща в България, но въпреки че и се налага известно време да е далеч от майка си, не спира да тренира и да печели състезания.
Успехът на българките е още по-значим, тъй като дойде на фона на ограниченията около пандемията, които по думи на треньорите тотално са променили подготовката и са повлияли на ритъма им.
Победата им обаче не остана единственото постижение от това състезание.
Малко след награждаването на двете състезателки те, заедно с треньорката им, обявиха, че посвещават победата си на българските медици, които се борят с COVID-19.
“Искаме да посветим нашите медали на всички лекари и медицински лица, които помагат на хората в България. Бъдете здрави и нека всички се върнем по-рано към нормалния живот. Благодарим ви!“
Въпреки големия успех погледът на състезателките вече е насочен към следващите цели – успехите при жените и победите на Световни първенства и Олимпийски игри. Така, докато някой се чудят как да оправдаят неуспехите, те продължат с работата напред сякаш, за да ни напомнят, че в спортът ни има как да успява, както и че младите хора могат да са пример за всички.
