България твърди, че Северна Македония нарушава договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави. Това беше аргументът на София да изостри тона към Скопие през последните месеци и в крайна сметка да блокира започването на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз. Конкретни нарушени текстове не се посочваха.
Свободна Европа попита Министерството на външните работи (МВнР) кои точно текстове от договора нарушава Северна Македония според България и как. Според отговорите на институцията българското правителство вижда проблеми в няколко насоки:
- отклонения от формулите за историята и езика;
- застой в работата на историческата и на междуправителствената комисия;
- подкрепа за претенции за признаване на македонско малцинство в България;
- език на омразата и пречки пред българския бизнес в Северна Македония.
Скопие също твърди, че България нарушава договора като блокира началото на преговорите. Според македонското правителство българското вето е нарушение на член 2, който предвижда двете държави да развиват сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република [Северна] Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО“.
Обща или споделена история?
България смята за нарушение на договора отклоненията от понятието „обща история“ в преамбюла и използването вместо него на термина „споделена история“ от македонски политици и представителите на Скопие в Съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси.
Като пример се посочва използването на понятието „shared history“ („споделена история“) в превода на английски език на договора на страницата на външното министерство на Северна Македония вместо термина „common history” („обща история“), използван в английската версия на договора, депозиран в ООН. Проверка на Свободна Европа показа, че това наистина е така и има разминаване между двата английски варианта. В македонската версия на документа обаче няма разминаване и текстът на сайта на министерството в Скопие съвпада с този, който е депозиран в ООН - "заедничката историја".
В договора езикът е посочен като „македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония“.
България вижда нарушение на договора и в отклоняването от т.нар. езикова клауза в международни формати и документи. В договора езикът е посочен като „македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония“. България смята за допустима тази формулировка или изразa „официален език на Република Северна Македония“, но не и краткия и често използван израз "македонски език".
Министърът на външните работи Екатерина Захариева каза на брифинг миналия вторник, че София е поискала това българско условие да стане част от рамката за преговори на Северна Македония за членство в ЕС. За да стане това е необходимо съгласието на всички държави от ЕС. Единодушие обаче очевидно не е постигнато, защото София блокира проекта за преговорна рамка с аргумента, че не отразява българските условия.
Историческата комисия и междуправителствената комисия
България вижда нарушение на договора и в блокирането на работата на Комисията по историческите и образователните въпроси. Според София на 29 ноември 2019 г. представителите на Северна Македония в историческата комисия са обявили едностранно оттегляне за неопределено време от работата ѝ под претекст за предстоящи извънредни парламентарни избори.
„Тази стъпка обвърза недопустимо дейността на Комисията с вътрешнополитическата конюнктура в страната“, посочват от МВнР. Българското правителство вижда в това решение нарушение на член 8 на договора между София и Скопие, който предвижда създаването на комисията с цел „да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“.
Освен тази позиция, която вече беше изразена публично от представители на българското правителство, в отговорите си на въпросите на Свободна Европа МВнР поставя като проблем състава на комисията от македонска страна. „В състава на Комисията от страна на Република Северна Македония се включват за членове, които не само не са хабилитирани лица, но дори и не са историци.“
България вижда и застой в работата на Междуправителствената комисия, създадена с член 12 от договора. Първото заседание на тази комисия беше проведено през лятото на 2019 г. След това според МВнР Северна Македония едностранно е оттеглила своите експерти от работата на комисията и е отклонила покана от българска страна за политически консултации по двустранните въпроси. Скопие не е отправило покана за провеждане на второ заседание на междуправителствената комисия. Според договора комисията трябва да заседава един път годишно.
Малцинство и териториални претенции
Друг текст от договора, който София смята за нарушен, е член 11, заради действия, в които българската страна вижда „продължаваща подкрепа за лица и организации, предявяващи претенции за съществуването на „македонско малцинство” в България“. С този член от договора Скопие потвърждава, че няма основания за намеса във вътрешните работи на България с цел да защитава „статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.“
Скопие отказва да даде експлицитни гаранции, че няма исторически и етнически основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани.Министерство на външните работи
„Налице са данни за подкрепа от страна на държавни институции в подкрепа на дейността на такива организации“, посочват от външното министерство и допълват, че Скопие отказва да даде експлицитни гаранции, че „няма исторически и етнически основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани на територията на Република България, че няма претенции и няма да провежда политика в подкрепа на претенции за признаване на “македонско малцинство“ у нас“.
София смята за нарушение на точка 3 от член 11 от договора, която предвижда двете държави да не предявяват териториални претенции помежду си, отказа на Северна Македония да декларира пред държавите членки на ООН и други международни организации, че употребата на „краткото име“, т.е. Северна Македония, не се отнася до едноименната географска област, част от която попада в суверенната територия на България. Българските министри напоследък използват пълното наименование - Република Северна Македония.
Език на омразата и пречки пред бизнеса
Българското правителство вижда „целенасочена и тенденциозна политическа, дипломатическа и медийна кампания срещу България“ в Северна Македония и „широко използване и толериране на говор на омраза“ срещу страната. София смята това за нарушение на точка 6 от член 11 от договора между двете държави, който предвижда страните да предприемат ефикасни мерки срещу недобронамерена пропаганда от страна на институции и дейности на частни субекти, „насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили“ на отношенията между тях. София смята също, че липсва промяна в „изключително негативния образ, с който България и българите са представени в учебниците“ в Северна Македония.
„Вместо диалог със София Скопие заложи в последните месеци на дипломатическа кампания в институциите на ЕС в Брюксел и в основни европейски столици за дискредитиране на България“, твърди МВнР.
София смята, че съществува тенденция за „създаване на изкуствени неикономически пречки пред българския бизнес и инвеститори“ в Северна Македония в нарушение на член 5 от договора, който предвижда държавите да насърчават взаимните инвестиции и да осигуряват тяхната защита.
Освен това според България липсва ангажимент и напредък за изграждането на Паневропейски коридор 8 от страна на Скопие, което е в нарушение на член 7, който предвижда страните да усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите помежду си.
