Турският парламент прие резолюция за изпращането на войски, които да съблюдават сключеното със съдействието на Русия примирие между Азербайджан и Армения.
До това се стигна след предложение на президента Реджеп Тайип Ердоган и подкрепата на всички парламентарно представени партии без една.
Войските ще бъдат разпределени в планирания център за наблюдение на територията на Азербайджан, където ще присъстват и част от общо 2000 руски военни, които вече пристигат в региона. Според сключеното на 10 ноември мирно споразумение Русия трябва да осигурява поддържането на мира в Нагорни Карабах.
Турски войници и цивилни ще могат да присъстват за период от една година, според сключеното споразумение между Москва, Баку и Ереван. Турция подкрепи Азербайджан в разразилия се конфликт, въпреки че отрече пряка намеса с военни експерти и техника, за което имаше многобройни информации.
По данни на Анадолската агенция присъствието на руски и турски сили в центъра за наблюдение е по искане на Азербайджан. С решението на турския парламент президентът Ердоган ще може да определя кога и в какъв размер да бъдат изпратените военни сили.
Изпращането на турски войски в региона на Нагорни Карабах първоначално беше нежелано от Русия, но във вторник президентът Владимир Путин даде детайли затова как ще оперира общият център за наблюдения.
“Съгласихме се да създадем център, който ще използва дронове. Заедно ще контролираме ситуацията по продължението на контактната линия, като получената информация ще анализираме заедно и така ще достигаме до заключения какво се случва на място“, заяви Путин.
В същото време Франция, която заедно със САЩ и Русия е член на Минската група, която доскоро беше основен двигател на преговорите между Армения и Азербайджан, поиска премахването на неяснотата около подписаното със съдействието на Москва споразумение.
“Прекратяването на огъня беше от изключително значение за спасяването на хиляди животи. Но има неяснота“, заяви френският външен министър Жан-Ив Ле Дриан. Той подчерта, че е важно да се уточни статуса на бежанците, ограниченията на прекратяването на огъня, присъствието на Турция, както и преговорите за окончателния статут на Нагорни-Карабах.
САЩ подкрепи позицията на Франция и наблегна на уточнението около ролята на Турция.
Очаква се въпросите да бъдат изяснени по време на среща на дипломати от Минската група, която ще се проведе в сряда в Москва.
Споразумението между Москва, Баку и Ереван даде на Азербайджан възможност да възстанови територии, загубени по време на войната с Армения през 90-те, както и да получи контрол над 40% от територията на Нагорни Карабах. Русия ще контролира територията на Нагорно-Карабахската автономна област, както и над Лачинския коридор, който ще е я свързва с Армения.
Решенията бяха приети възторжено от Баку, докато по улиците на Ереван хиляди излязоха на протест срещу правителството на Никол Пашинян. Арменският президент Армен Саркисян призова за предсрочни избори в страната.
