В края на 2019 г. Росица и Александър Михайлови са в Канада, за да участват в курс към Канадската асоциация за лавинна безопасност. Там получават професионална квалификация за лавинни специалисти. Сред множеството неща, които им правят впечатление, е колко широко разпространена е технологията RECCO, предназначена за организирано спасяване на заровени в снега или изгубили се хора в планината. В България тя не се ползва.
Михайлови се връщат у дома няколко месеца по-късно, решени да работят за увеличаване на безопасността при фрирайда. Това е карането на ски и сноуборд извън пистите - дисциплина, която набра огромна популярност през последните години. Tе основават Българската лавинна асоциация с участието и подкрепата на съмишленици.
Директорът на Планинската спасителна служба (ПСС) Емил Нешев от години работи за подобряване на безопасността в планината. По данни на ПСС близо 40 души от 7 различни националности са били повлечени от лавини през последните 10 години в България. 11 от тях са намерени твърде късно от спасителите.
Нешев също е запознат с тази технология. До България обаче тя така и не достига поради липсата на интерес от страна на големите зимни курорти.
Близо 40 души от 7 различни националности са били повлечени от лавини през последните 10 години в България
Така преди месец ПСС започна кампания за набиране на средства, "предназначени за наем на RECCO® детектори за период от 5 години". Те ще бъдат поставени на стратегически места в ски центровете, в близост до районите с най-много лавинни инциденти, за да могат да бъдат използвани от спасителите при необходимост.
В Австрия, Франция, САЩ, Канада и други държави, в които зимните спортове са популярни, се плаща за подобна техника по различни начини. Най-често това е спонсорирано от собствениците на ски съоръженията, от концесионера на курорта, застрахователните фирми, местната власт или от някаква комбинация измежду всички. В България няма интерес от страна на големите планински курорти като Банско и Боровец да предоставят спасителната система, затова ПСС се налага да разчита на дарения.
"Всяка секунда е от значение"
Фирмата RECCO е основана от шведския планинар Магнус Гранхед, след като през 1973 г. участва в неуспешна спасителна акция по спасяването на негов приятел, затрупан от лавина. Тогава той решава, че трябва да разработи технология, с която човек да може да бъде открит по-бързо под снега. За 7 години Гранхед създава първия прототип на уред за търсене на сигнал под снега.
Днес продуктите на компанията формират световен стандарт при системите за спасяване и откриване на хора в труден терен и нямат еквивалент. Използват се заедно с другата най-разпространена система, известна като PIEPS, в почти всички зимни курорти в света. Двете системи са различни като технология и не са взаимнозаменяеми, поради което планинските спасителни екипи в Европа и Северна Америка работят и с двете.
Системата, с която ПСС иска да се оборудва, се състои от две части – едната е "активен детектор, носен от спасителя" и "пасивна отражателна пластина, носена от туриста". Целта на кампанията е четирите места в България, които са най-предразположени към лавинни инциденти, да бъдат оборудвани с по един детектор. Според Нешев това са курортите Банско, Боровец, района на х. Алеко на Витоша и на х. Рилски езера в Рила.
Всъщност много туристи вече притежават такива отражателни пластини, още наречени рефлектори, без дори да знаят за тях. През последните десетилетия компанията RECCO е съдружник с производителите на планински дрехи и екипировка, които вграждат пластините в своите продукти.
Например, ако имате грейки, раници или обувки на Decathlon, Patagonia, Orthovox, Atomic, Ferrino, CEBE, Bergans, Northfinder, Uvex, Zajo, Trespass, Spyder и още десетки марки, е много вероятно вече да имате такъв вграден рефлектор. Той ще отрази сигнала и ще направи възможно намирането ви с детектора. Обаче ако спасителят, който се притичва на помощ, няма уреда, пластината е безмислена.
С развитието на технологията си компанията направи възможно и засичането на сигнали от предмети, съдържащи метал, като мобилни телефони и други смарт устройства, които все повече туристи носят със себе си в планината.
Фирмата RECCO не продава детекторите, а ги отдава под наем за срок от 5 години, поемайки разходите по поддръжка и обновяване на уредите. Основният приход на компанията не идва от системите за търсене и спасяване, а от продажбата на голям брой рефлектори на международните марки за планинско облекло и екипировка, поясняват от RECCO в отговор на въпроси от Свободна Европа.
"Това е основният приход на компанията, което прави възможно финансирането на техническото развитие и продукция на детекторите. Бизнесът на RECCO не разчита на спасителните екипи, с които имаме сътрудничество. Те наемат детекторите на минимална цена в сравнение с това, което струва производството на един уред", пише Кристина Лисдаал от отдела за връзки с обществеността на компанията.
"Първите 15 -20 минути дават най-голям шанс за оцеляване на затрупан в лавина"
"Първите 15 -20 минути дават най-голям шанс за оцеляване на затрупан в лавина. А след тези 15-20 мин шансът за оцеляване рязко спада. Затова е изключително важно да разполагаме с всички възможности, които предлага технологията на 21-и век, за да може по най-бързия начин да достигнем до пострадалия", казва Нешев.
Планинските спасители в България вече работят с другата най-разпространена технология "PIEPS". Двете технологии не се изключват взаимно. Всъщност се препоръчва фрирайдърите да разполагат и с двете, обръща внимание Нешев.
"Тези отражателни пластини са значително по-евтини от лавинните уреди и са лесно приложими в среда с много посетители, каквито са ски зоните. А пък в ски зоните практиката показва, че има много често случаи, в които скиори и туристи се загубват в лошо време, излизат извън ски пистите и навлизат в трудни терени, без да знаят, че го правят", допълва дългогодишният планински спасител.
RECCO е особено ценно при спасителните акции по намирането на неподготвени туристи, които не са планирали да излизат извън писта, но изведнъж се озовават там, казва Росица Михайлова.
"И за опитни, и за неопитни това е още една допълнителна възможност да бъдат намерени хора в някаква беда, защото има безкрайно много нелепи инциденти и случаи. Не говорим само за лавини. Има нелепи случаи на загубване в мъгла, в лошо време", допълва Александър Михайлов.
"Аз не знам за курорт без RECCO"
Всички други европейски държави, които са популярни дестинации за ски и сноуборд, са "покрити" със системата за търсене и спасяване с ръчни детектори, потвърждават от RECCO.
"Всяка страна има различна система. В повечето държави екипът на ски курорта, който отговаря за безопасността, предоставя техниката или е финансиран от държавата за това. Досега не сме имали точно същия опит като в България", казва Лисдаал от RECCO.
"За нас беше голяма болка това, че само в България нямат тази технология, която е масово приета навсякъде по света. Аз не знам за курорт без RECCO", казва Роси Михайлова.
"За нас беше голяма болка това, че само в България нямат тази технология, която е масово приета навсякъде по света."
Те се надяват, че чрез кампанията ще успеят да привлекат и управляващите ски зоните. По думите ѝ големи курорти като Банско и Боровец имат нужда от най-малко 2 детектора.
"Ние се надяваме все повече курорти да разберат, че реално имат ангажимент към лавинната безопасност на терена, който те стопанисват. Защото това е нещо, което навсякъде по света е факт", допълва Михайлова.
В западните курорти, например, има множество табели и маркери, поставени на възлови места за каращите извън пистите. Това са предупредителни знаци, че започва опасен терен, информационни табла за нивата на лавинна опасност, сигнали да не се преминава, ако човек няма необходимата екипировка и подготовка.
""Юлен" е за всички системи, които помагат на хората в планината, но имаме отговорност единствено към тези, които карат по маркираните писти", написа маркетинговият директор на "Юлен" АД Иван Обрейков в отговор на въпрос на Свободна Европа за инициативата на ПСС да вземе RECCO детектори. "Юлен" е търговското дружество концесионер на Банско – най-голямата ски зона в страната. От "Бороспорт" АД, които стопанисват втория по големина курорт Боровец, не отговориха на изпратените им въпроси.
"Не отговаряме за хора извън пистите"
"Ние имаме определени писти, които покриваме и при нас няма изгубени скиори. Не отговаряме за хора извън пистите. Всеки, който кара извънпистово, го прави на своя отговорност", допълва още Обрейков.
За Емил Нешев, директорът на Планинската Спасителна Служба, която спасява туристите във и извън границите на пистите, този отговор не е задоволителен.
"Ако се замислите, рекламите на повечето ски зони изобразяват извънпистово каране. Показват колко е хубаво в дълбокия сняг - една приказна картинка. А в същото време казват, че имат ангажимент само за ски пистите", казва Нешев.
Според него отговорността е и на курортите, защото лифтовете извеждат хората във високата част на планината, откъдето те могат да излязат извън пистите. Оттук никой не контролира накъде отиват.
"Давам ви пример с Банско. Банско е такъв район, в който лифтът те качва в подножието на връх Тодорка, откъдето започват всички възможности за фрирайд и за излизане извън зоната. Така че косвено всъщност ски зоните имат принос в това да има хора в извънпистовите ски терени", пояснява Нешев.
Единственото му желание е да няма нито един смъртен случай от затрупани от лавина в България. Това е "изключително амбициозно и трудно постижимо" начинание, казва той, но осъществяването му би било от еднаква полза както за реклама на ски курортите, така и за спокойствието на туристите в планината.
