В средата на октомври Търговище и Благоевград станаха първите две области в България, обявени от здравното министерство за т.нар. „червени зони“ – районите, в които за 14 дни са регистрирани повече от 120 заразени с коронавирус на 100 000 души население. Около месец по-късно тези области вече са общо 25 – изключение правят само Видин, Добрич и Силистра.
Наред с призивите на здравните власти хората да не предприемат пътувания до „червени зони“, продължаващото тестване, изолирането на болни и карантинирането на контактни, в Благоевград беше забелязано и нещо необичайно. Прокурори лично участваха в проверки за спазването на мерките срещу разпространението на COVID-19.
Могат ли обаче обвинители да следят как и дали хората носят маски на публични места и какъв е ефектът от подобна инициатива? Докато отговорът на първия въпрос изглежда еднозначно отрицателен, поне според разписаните в конституцията функции на държавното обвинение, три седмици по-късно на втория все още е трудно да се отговори категорично.
"Ежедневни и денонощни проверки"
Благоевград се присъедини към Търговище в първоначалния списък с „червени зони“ на 15 оквтомври. Шест дни по-късно от Районната прокуратура в града обявиха, че започват „ежедневни и денонощни проверки за спазване на утвърдените със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки“.
Предварително беше съобщено, че проверяващите ще се съсредоточат върху търговските обекти и обществените места и транспорт като основната задача беше контрол за „носенето на маски, спазването на социална дистанция, извършването на задължителна дезинфекция“.
„Проверките ще се извършват лично от прокурорите, съвместно с представителите на контролните органи, на които това е възложено със закон. Те ще продължат с необходим интензитет, с цел изваждането на града от т.нар. „червена зона“, свързана с ръст на новозаразените лица с вируса COVID-19“, заявиха от Районната прокуратура в Благоевград на 21 октомври.
Шестима прокурори, 37 нарушения
Свободна Европа отправи запитване за резултатите от действията на обвинителите, на което оттам уточниха, че проверките се извършват съвместно от шестима обвинители и служители на Областната дирекция по безопасност на храните и до 6 ноември те са установили общо 37 нарушения.
"Отговорът за колко и кои от тях ще бъдат наложени наказания не може да бъде предоставен от нас"
„Отговорът за колко и кои от тях ще бъдат наложени наказания не може да бъде предоставен от нас. Според нашите данни, от началото на извършваните съвместни проверки досега количеството на установените сериозни нарушения, по които са изготвени констативни протоколи, е с тенденция към намаляване.“
Според Районната прокуратура в Благоевград най-често става въпрос за липса или неправилно ползване на предпазни маски в търговски обекти и заведения, липса на дезинфектанти и неспазване на задължителното отстояние между масите за клиенти.
"Не е работа на прокуратурата..."
Запитани на какво основание обвинители участват в подобни проверки, от благоевградската прокуратура уточниха, че инициативата им е в изпълнение на член 145 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), според който държавното обвинение следи за спазването на законността. Бившият прокурор от Софийска районна и Софийска градска прокуратура Андрей Янкулов обаче твърди, че подобно разбиране за т.нар. надзор за законност противоречи на конституцията.
„Там никъде не се споменава общ надзор за законност, по каквато линия евентуално биха могли да се правят подобни проверки на място от прокурори. Такова правомощие е съществувало в предишните две конституции от комунистическо време, но в настоящата не присъства“, коментира той пред Свободна Европа.
Основният закон предвижда няколко основни функции на прокуратурата – да ръководи и извършва разследвания, да обвинява и изправя пред съда извършители на престъпения, да предприема действия по отмяна на незаконни административни актове и да участва в определени случаи по граждански и административни дела.
По думите на Янкулов обаче член 145 от ЗСВ възпроизвежда почти буквално текста за т.нар. общ надзор за законност, фигурирал в Димитровската и Живковата конституции, който предвижда прокурорът да може да контролира и разпорежда действия на различни държавни органи.
„Използва се това в такива случаи, в които се търси добър пиар ефект... А е пълно с административни органи, които в своята специфична сфера на компетентност трябва да регулират тези проблеми. Не е работа на прокуратурата да контролира дали гражданите спазват противоепидемичните мерки“, смята бившият прокурор.
"Отживелица от бившия социалистически блок"
Той определя схващането, че държавното обвинение може да се намесва по такъв начин в обществени отношения, които си избере, като „отживелица от бившия социалистически блок“.
"Защо да контролира само дали се носят маски в Благоевградска област, а не и дали хората в градския транспорт са с билетчета"
„Изхождайки от тази логика, няма сфера в обществения живот, в която прокуратурата да не трябва да се намеси. Защо да контролира само дали се носят маски в Благоевградска област, а не и дали хората в градския транспорт са с билетчета и дали има спасител на някой морски плаж, например? Така всяка дейност в обществения живот може да попадне под контрола на прокурор.“
Според Янкулов стемежът на прокуратурата да се намесва в работата на различни контролни органи, за да трупа имиджов актив, води и ди по-сериозен проблем – ако няма разпореждане от обвинител, въпросните органи спират да действат.
„Прокуратурата избирателно решава да контролира едно нещо успоредно с компетентния административен орган или да му предписва някакви действия, а ще мълчи за други подобни случаи. При тях обаче административният орган ще чака прокурора да му каже какво да прави – всеки ще чака другия и нищо няма да се случи“, добави Янкулов.
Какво казва Конституционният съд
Негововото мнение се припокрива с това на Конституционния съд (КС). Въпросът с правомощията на държаното обвинение неотдавна беше обект на тълкувателно решение по искане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Става въпрос за Решение 4 на КС от 2017 г.
„За разлика от Конституцията от 1971 г., която предвиждаше, че главният прокурор упражнява „надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите“, действащата Конституция не урежда т.нар. „общ надзор за законност“. Прокуратурата не упражнява общ надзор, а следи за спазване на законността чрез функциите, които са ѝ определени от Конституцията“, приеха конституционните съдии.
Тогава те цитираха и тълкувателно решение от 2005 г., в което КС е заключил, че „основната функция на прокуратурата се осъществява обаче не произволно, а в строго определени от конституционния законодател граници, очертани от него чрез способите, които са формулирани в разпоредбата на член 127, алинени 1-4 от Конституцията“.
Във въпросните текстове обаче никъде не фигурира възможност за участие на прокурори в проверки, свързани с носенето на предпазни маски или други задължения на гражданите, контролирани от изпълнителната и местната власт.
