Правителствата по света са използвали пандемията от COVID-19 като прикритие за все по-големия обхват на наблюдението и събирането на информация за населението, цензура на критични мнения и създаване на нови технологии за социален контрол. В световен мащаб за десета поредна година се бележи спад в свободата на интернет. Това се казва в доклада “Свободата на интернет през 2020 г.", публикуван в сряда от Фрийдъм хаус.
Проучването обхваща общо 65 държави, които включват 87% от потребителите на интернет в света. Обхванатият времеви период е от юни 2019 до май 2020 г.
Според изследването бързото и слабо контролирано създаване и разпространение на приложенията, използващи изкуствен интелект и биометрично наблюдение с цел справянето със здравната криза, е създало нови рискове за човешките права.
Приложенията за смартфони, които проследяват движението или спазването на карантина, са използвани в 54 от 65-те страни, включени в проучването. Малка част от правителствата, както и представители на частния сектор, в тези държави прилагат каквито и да е механизми за защита на личните данни на потребителите.
В изследването се подчертава, че политически лидери са използвали пандемията като претекст за цензура върху новините, арестуване на техни критици и използването на етнически и религиозни групи за изкупителни жертви.
В най-малко 45 държави активисти, журналисти и други членове на публичния сектор са били арестувани, а срещу тях са повдигнати обвинения във връзка с техни онлайн публикации, свързани с пандемията.
В 28 държави са били цензурирани сайтове и онлайн публикации, свързани с неблагоприятни статистики за пандемията.
Проблемът с Китай, Русия и другите
Най-агресивно е било поведението на правителството на Китай, като е установено, че в страната е налице най-сериозното посегателство срещу свободата на интернет в света за шеста поредна година. Китайската комунистическа партия използва комбинация от високо и нискотехнологични средства, не само срещу разпространението на коронавируса, но и за да ограничи достъпа на онлайн потребителите до алтернативни и независими източници на информация.
От 65-те държави, включени в изследването, ситуацията се е влошила в 26 и се е подобрила в 22. Най-голямо отстъпление от свободата на интернет е отбелязано в Мианмар, Киргизстан, Индия, Еквадор и Нигерия.
Като свободни в интернет са определени всички държави от ЕС, в които е извършено изследването, както и САЩ, Канада, Австралия, Индия, Япония и други. България не е включена в проучването.
Като несвободни в интернет, освен Китай, са определени Русия, Иран, Беларус, Казахстан, Узбекистан и други.
Изолация от света
В най-малко 30 държави пандемията е използвана от националните правителства за масово следене в директно партньорство с телекомуникационните компании. Сред приложенията в някои държави има такива, които използват лицево разпознаване и изкуствен интелект за автоматизирана оценка на риска за здравето.
Все по-широко застъпени са усилията за “суверенност на интернета” на националните правителства. Русия гласува закон за изолирането на интернет в страната в случай на национално извънредно положение, а Иран прекъсна международния трафик по време на протестите срещу правителството през ноември 2019 г.
В рамките на последната година Турция, Бразилия и Пакистан приеха законодателни промени, с които изискват от компании да не изнасят информация извън пределите на териториите им, с което предоставиха по-лесен достъп на правоохранителните органи до данните.
В САЩ за четвърта поредна година се забелязва спад в свободата на интернет, но въпреки това в изследването на Фрийдъм хаус се казва, че страната има свободно уеб пространство. Събитията около протестите за расово равенство, здравната криза и законодателни промени на щатско ниво са повлияли за влошаването на ситуацията. За това е допринесло и заливането на интернет пространството с политизирана дезинформация, опасна липса на осведомяване и подстрекаване, част от които са свързани с публикации на президента Доналд Тръмп.
