Авторите са ученици, част от инициативата sCOOL media, чиито ментори и редактори са членове на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България.
На първи октомври българските университети отбелязват началото на академичната година, което е повод за голямо вълнение сред преподаватели и студенти, и най-вече за тези, които за първи път прекрачват прага на висшите училища. През 2020 г. нещата стоят по-различно от всякога, като българските студенти, у нас и в чужбина, са изправени пред множество неизвестни, породени от продължаващата пандемия от коронавирус.
Какви са предизвикателствата, надеждите и приоритетите на българските студенти, кандидатите за висше образование и преподавателите в местните и международните университети?
Неясната форма на учебния процес и адаптацията към онлайн обучението
“Със сигурност не съм предполагал, че пандемия ще застраши първата година от университета ми”, споделя Димитър Ценов, 19-годишен студент от Кърджали, на когото тази година предстои да бъде първокурсник по автомобилна електроника в Техническия университет в София.
Новата академична година започва в несигурна ситуация. Много университети бързо се адаптираха към дигиталната среда, но това постави под въпрос качеството на образованието и промени академичната атмосфера. Хиляди настоящи и бъдещи студенти очакват да разберат как ще протече обучението им във висшите училища.
Димитър Ценов също е от студентите, които все още не знаят по какъв начин ще започнат първата си година в университета. Тепърва предстои да бъде решено дали той и състудентите му ще присъстват на първите си лекции и упражнения или учебният им процес ще се осъществява предимно в онлайн пространството.
„Честно казано, отвсякъде дочувам различни неща и не смея да вярвам на никого, докато не започне учебната година. Засега можем само да гадаем“, каза той.
Всъщност притесненията на бъдещия студент са свързани в по-малка степен с мерките против разпространението на COVID-19, тъй като той разчита на собствената си дисциплина, както и на отговорността на самия университет да осигури предпазни средства.
Главните му тревоги са по-скоро по отношение на обучението:
„Очаквах да започнем така, както са ми разказвали хора от по-горните курсове. Сега дори не знам дали ще видя колегите си на живо“, казва той. По негови думи хибридната форма на обучение в първата година може да остави празноти в обучението му.
„Първата година в университета е най-трудна и ако я изкараме пред компютъра вкъщи, мисля, че след това ще ни бъде все по-трудно“, добавя той. “Искам да имам здрава основа, за да мога да продължа към по-горния курс със знания, придобити в сградата на университета, а не вкъщи“.
Архитект в Шотландия от екрана в Русе
Подобни са притесненията и на Теодора Таскова от Благоевград, която от тази година е студентка по архитектура в университета “Робърт Гордън” в Абърдийн, Шотландия. Тя е една от около 1200 първокурсници от България, които тази есен започват обучението си в британски университети. Броят им е с 10% по-нисък спрямо миналата година.
Обучението на Теодора ще протича хибридно, като голяма част от лекциите ще бъдат дистанционни. Въпреки това бъдещата първокурсничка ще прекара първата си година от университета на място в Шотландия.
Подобно на Димитър, тя също се тревожи за качеството на учебния процес.
„Притеснена съм повече за самия учебен процес, отколкото за хигиенните условия, защото хората тук са съвестни и засега поне всеки се старае да спазва мерките“, споделя тя.
По нейните думи материалът е разпределен неясно и е объркана от начина, по който ще протичат лекциите и упражненията. Специалността ѝ пък прави необходимо присъствието на живо по време на упражнения.
Тя е сигурна, че нейният опит ще е по-различен от този на бившите студенти.
„От една страна, може би ще ми е по-спокойно да уча от общежитието, но от друга, няма да мога да разговарям с лекторите и състудентите си в нормална среда, което поставя и повече бариери. А да не изключваме, че в момента ми е достатъчна само езиковата“, допълва Теодора.
В още по-куриозна ситуация се намира София Енчева от Русе, която вече от няколко седмици е студентка по “Когнитивни науки” в Нюйоркския университет. Обучението при нея ще бъде дистанционно през целия първи семестър, а за втория се предвижда всички студенти да се съберат в кампуса на университета в САЩ.
„Със сигурност не съм очаквала студентският ми живот да започне от собствената ми стая“, споделя тя. „От няколко дни посещавам лекции в ZOOM и времето, прекарано пред екрана, не ми оставя много енергия за разтоварване и движение“.
За София онлайн обучението е една сериозна промяна в начина й на живот, която изисква адаптация и опит.
„В някои отношения улеснява начина, по който си представях, че ще усвоявам материала, но в много други създава непредвидени неудобства и изисква огромно усилие“, казва тя.
София добавя, че все пак има късмет да бъде част от институция, която е положила сериозни усилия да дигитализира и предложи на студентите си огромен брой ресурси и услуги, както и да пресъздаде типично присъствени преживявания като “Welcome Week” във виртуален формат, за да напомни колко важна е сплотеността въпреки физическото разстояние.
„Разбира се, няма как нещата да са същите, но обстоятелствата ни мотивираха да се социализираме помежду си по алтернативни начини и всички тези запознанства внесоха цвят и радост в ежедневието ми”, казва още тя.
Повече работа за преподаватели и студенти
Новата учебна година ще бъде предизвикателство и за преподавателите. Пред sCOOL медия, Христофор Караджов, който преподава по журналистика и масови комуникации в Калифорнийския щатски университет. По неговите думи дистанционната форма на обучение поне до пролетта е най-безопасният вариант за хилядите студенти и лектори. За него онлайн обучението не е нещо ново.
“Винаги съм намирал онлайн класовете за много по-интензивни от тези, които се водят присъствено, тъй като всеки студент трябва да участва, с всекиго трябва да комуникираш”, смята преподавателят. “Онлайн класът изисква повече работа, когато се прави така, както трябва, и когато има достатъчен контакт между студентите и преподавателите.”
Освен че в дигитална среда преподавателят трябва да отделя повече усилия, за да подготвя лекциите си, според Караджов за студентите онлайн обучението също означава повече работа. За да извлекат максимума от своя учебен процес, младите хора трябва да вземат участие в дискусиите, което не винаги се случва в присъствените занимания.
За преподавателя по журналистика е важно двата вида обучение – присъствено и онлайн – да се комбинират, за да може да се съчетаят техните ползи. Предимство на онлайн обучението е гъвкавостта, която то позволява, тъй като участниците в него могат да се включват от всички точки на света.
Онлайн заниманията обаче имат и редица недостатъци, поради което преподавателят не смята за добро решение обучението да преминава в изцяло онлайн среда.
Много неизвестни за кандидат-студентите
Кризата с коронавируса далеч не застрашава плановете само на тазгодишните първокурсници и на преподавателите в университетите. Ощетени са и младите хора, които на 15 септември започнаха своята последна година в училище.
Яна Пеева от Американския колеж в София е сред зрелостниците, на които през тази учебна година предстои да кандидатстват в различни университети в България и по света.
Въпреки несигурната ситуация, тя е избрала да продължи с плановете си за кандидатстване в САЩ. Според нея, засега не се усещат сериозни пречки в процеса на кандидатстване, тъй като университетите правят всичко възможно, за да улеснят кандидат-студентите.
Като проблем тя вижда неясната ситуация около финансите на университетите, начина им на работа, както и възможността за отпускане на стипеднии. Поради тази причина тя кандидаства на повече места, което и отнема допълнителни усилия и време.
“За съжаление обаче все още няма яснота с какви средства университетите ще разполагат за стипендии на ученици от нашия випуск и това наистина много ме притеснява”, разказва тя.
По нейните думи ситуацията налага използването на резервни варианти при кандидатстване и дори не изключва идеята за нулева година.
“Оставам оптимистична, че трудностите покрай тази ситуация ще ни научат на много полезни умения и ще ни дадат много сила за напред, както във висшето образование, така и след него. Трябва да се възползваме напълно от новите възможности, които ни се отварят, и със сигурност ще постигнем много повече, отколкото сме очаквали”, убедена е Яна.
sCOOLmedia.com е част от инициативата „Медийна грамотност в класната стая“ на Асоциацията на Европейските Журналисти – България в партньорство с Българо-американската комисия за образователен обмен “Фулбрайт” и Фондация "Америка за България". Тя има за цел да развие уменията на българските ученици да преценяват, анализират критично, тълкуват и анализират информация чрез програма за медийна грамотност.
