Авторите са ученици, част от инициативата sCOOL media, чиито ментори и редактори са членове на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България.
Началото е през юни. С края на извънредното положение и отслабването на мерките за ограничаване на заразата от COVID-19 в България, туристическият бранш бавно започва да се подготвя за предстоящия, изпълнен с несигурност летен сезон. На 22 юни отваря само един от хотелите на Елена Иванова в Слънчев бряг в очакване на първите туристи, избрали българското Черноморие за своята лятна ваканция.
Хотел „Империал“ отваря с намален капацитет между 50% – 70% и двойно по-ниски цени на предлаганите услуги в сравнение с предходния летен сезон. Две седмици по-късно става ясно, че натрупаните загуби от нереализирани нощувки възлизат на половин милион лева и пред Елена стои дилемата дали хотелът ѝ да продължи да работи.
В края на август и началото на септември, когато приключва и т.нар. „висок“ летен сезон, най-големият български курорт на Черно море – Слънчев бряг, изглежда по-различно от всякога. От обичайните англоговорящи туристи няма и следа, плажовете са полупразни, а цели хотелски комплекси са останали затворени.
„Около 30% от хотелите не отвориха изобщо. Имаше хотели, които отвориха, за кратко поработиха, а след това затвориха.“, каза пред sCOOL Media Елена. Според нея Слънчев бряг преживява най-тежкия летен сезон, на който тя е ставала свидетел в последните 22 години.
Обикновено сезонът по Черноморието започва в края на април и приключва през октомври, но заради пандемията тази година повече хотели отвориха в края на юни и началото на юли, а сезонът се очаква да продължа най-много до края на септември.
„От една страна имаме много къс сезон, а от друга страна продаваме на цени, които са между 35% и 50% по-ниски от годините назад“, обясни Иванова.
Данните на Националния статистически институт показват, че само за месец юни 2020 г., приходите от нощувки в България са намалели с 88,8% в сравнение със същия месец на минала година. През юли спадът на приходите е 52,7%.
Обречен сезон?
По данни на браншови организации, туризмът в България разчита 80% на чуждестранни посетители. Именно стотиците отменени чартърни полети, липсата на информация и противоречивите сигнали от българското правителство отказаха мнозина чуждестранни туристи да летуват в България през този сезон.
По думите на Елена основната група продължава да бъде съставена от българи и румънци. Заради условията от бранша разчитат основно на летовници, които пристигат със собствен транспорт. По улиците на “Слънчев бряг” могат да бъдат забелязани и туристи от Украйна, Полша и малко на брой германци.
На юг, където традиционно почиват голяма част от българските туристи, хотелите и къщите за гости са пълни, но не такава е ситуацията в националните курорти, които заради огромната си леглова база, разчитат предимно на чуждестранни туристи, пристигащи с чартърни полети.
През август 2019 г., на двете морски летища във Варна и Бургас са били обслужени малко над 3800 чартърни полета. За същия месец на тази година те са само 600, заявиха от оператора на летищата “Фрапорт". През миналия септември е имало над 2000 чартърни полети, но сега очакванията са за спад с 80%.
„Чужденците ги няма – следователно няма туризъм“, казва Диана Колчева от Клуб на хотелиера – Несебър. Според нея, липсата на летовници от държави като Великобритания трудно може да бъде компенсирана от българите, решили да подкрепят туризма.
“Българите масово практикуват уикенд туризъм или дълъг уикенд, но не и почивки, които са типични за европейските туристи, от 7 или 14 нощувки.“, каза тя.
Мерките на държавата: закъснели и неефективни
Мярката за запазване на заетостта, по-известна като 60/40, която покрива 60% от заплатите и осигуровките на служителите, беше приета с недоверие от страна на туристическия бранш.
sCOOL Media изпрати писмено запитване до Министерството на туризма във връзка с ефективността на мерките за подпомагане на туристическия бранш в условията на пандемия, но до публикуването на материала, отговор от ведомството не беше получен.
Министър-председателят Бойко Борисов оповести данни в социалните мрежи, според които 200 000 души са се възползвали от мярката „60/40“, като по този начин са запазили работните си места.
На първи юли започна да действа нов вариант на мярката „60/40“, включващ допълнителни 290 лева помощ за запазено работно място за туризъм, хотелиерство, ресторантьорство и пътнически транспорт. По този начин, според управляващите, помощта достига 80% от заплащането на служителите и бе представена като „80/20“ от бившия министър на туризма Николина Ангелкова и социалния министър Деница Сачева.
Според Елена Иванова допълнителните 290 лева се представят погрешно в съотношение „80/20“, тъй като допълнителната помощ, достъпна от първи юли, се полага върху вече известната мярка „60/40“, а не върху индивидуалната заплата на всеки от служителите, което в повечето случаи не покрива 80% от цялото възнаграждение. „При заплата от 2000 лева, 80% са 1600, но това не е 80/20.“, пояснява тя.
Друг минус на допълнителна помощ от 290 лева е, че тя се отнася за хората, назначени на работа преди 13 март, т.е. тя не може да бъде приложена към хората, наети само за сезона, казва още Елена.
Тя се е опитала да се възползва и от мярката „Заетост за теб“, според която държавата поема минималната работна заплата и осигурителните вноски за период до три месеца, ако работодател наеме безработни лица от Бюрата по труда. Късно въведената мярка и дългата бюрократична процедура обаче са направили възможно Елена Иванова да включи ефективно наетите работници чак след 15 август. „Това са хора, които ще работят най-късно до 30 септември, което не знам дали е от особена помощ за тях.“, посочи тя.
Според Диана Колчева от Клуб на хотелиера – Несебър, мерките за намаляване на безработицата освен, че не работят, имат и сериозен проблем по отношение на твърде „тегавата и тромава“ процедура по кандидатстване.
Поуките от сезона
Необходимостта от реклама пред останалите държави, че страната ни е безопасна дестинация, е била ключова за привличането на чуждестранни туристи, смята Елена Иванова. Тя е на мнението, че правителството е направило грешка като не е осигурило транспортен коридор между Великобритания и България, от което страната е изгубила „безкрайно много“.
„Българското Черноморие е свободна зона от COVID-19 и само заради това трябва да има много туристи, които желаят да останат здрави, да стабилизират своята имунна система и да изкарат едно прекрасно лято.“, смята Диана Колчева.
Това твърдение идва на фона на завишен брой на новорегистрирани заразени с COVID-19 в България през последните седмици и решението на германския институт „Роберт Кох“ да обяви областите Варна, Добрич и Благоевград за рискови региони. Документирани бяха множество случаи на германски туристи, които, след завръщането си от България, са дали положителна проба.
Въпреки всички негативни последствия от пандемията, хотелиерите отчитат и положителната страна на ситуацията – масовото завръщане на българите по Черноморието. Иванова си обяснява тенденцията българските туристи да избягват националните курорти заради разбирането, останало още от комунистическо време, че те са за чужденци.
„Сега, когато българите са значително застъпени в българските курорти, се вижда, че те са толкова доволни от почивките, че ние имаме изключително позитивни отзиви точно от нашите сънародници. Смятам, че българите преоткриха родното Черноморие“, пояснява Иванова.
Тя гледа с оптимизъм към следващия туристически сезон и е категорична, че дори ситуацията с COVID-19 да остане без промяна, хотелът ѝ ще заработи отново.
„Това, с което излизаме от този сезон, е много ценно – опитът от работата в условията на COVID-19. Ние придобихме такъв опит, че се чувстваме сигурни да отреагираме, каквото и да последва оттук нататък.“
sCOOLmedia.com е част от инициативата „Медийна грамотност в класната стая“ на Асоциацията на Европейските Журналисти – България в партньорство с Българо-американската комисия за образователен обмен “Фулбрайт” и Фондация "Америка за България". Тя има за цел да развие уменията на българските ученици да преценяват, анализират критично, тълкуват и анализират информация чрез програма за медийна грамотност.
