Протестът може да прегори, ГЕРБ - да се самоубие, а демонстрацията в сряда да се превърне в референдум. Това са изводи на трима политолози, с които Свободна Европа обсъди ситуацията в страната.
Разговорът се води ден преди крайния срок, определен от управляващата партия ГЕРБ за събиране на подкрепа и внасяне на нов проект за конституция.
За да бъде внесен проект за изменение в основния закон, ГЕРБ трябва да събере 120 гласа парламентарна подкрепа. Но едно денонощие преди крайния срок управляващите са събрали само 101 "твърди" гласа в полза на своя проект. Това породи очаквания за оставка на кабинета. За сряда е насрочен и голям митинг на протестиращите около сградата на парламента. Те искат да попречат на ГЕРБ да внесат своя проект.
Ще подадат ли оставка?
Въпросът не е в броя на събраните гласове, защото Борисов вероятно би могъл да събере нужните 120 гласа, казва доц. Петър Чолаков, социолог от Института по философия и социология към БАН. Според него ГЕРБ не биха могли да съберат гласове за следващия етап от нуждата подкрепа - 160 гласа за свикване на Велико народно събрание (ВНС).
Ако утре подадат оставка, това е тържество на олигархичните мрежи, смята проф. Румяна Коларова, която преподава политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е бивш служебен министър на образованието. "Това ще означава, че правителството е уязвимо при натиск от олигархията и не действа по политическата логика на представителната демокрация", добавя тя.
„Борисов стигна до съвършено безумна ситуация. Той се гърчи, както виждаме всички. Аз мисля, че при него емоцията е важен момент, така че не изключвам просто да хвърли оставка, като се обиди и просто си каже: "не заслужават", казва проф. Ивайло Дичев, културен антрополог от Софийския университет.
Според него Борисов търси ход да се оттегли с достойнство и ДПС са му дали в понеделник този ход, като са казали, че няма да го подкрепят.
За Петър Чолаков въпросът "какво ще стане утре" е свързан не толкова с ГЕРБ, колкото с протестите срещу кабинета, които продължават вече 54 дни: "Има някакво очакване, че ще има обрат в полза на протеста. Датата 2 септември е нарочена като деня Х. Това, което бих изразил като притеснение, е да не прегори протестът. Т. е. да не се случи нищо особено, тези очаквания за обрат да не се оправдаят и театърът да започне да се развива пак в полза на управляващите.“
Защо се впуснаха в промяна на конституцията?
"Първоначалното намерение на ГЕРБ - да внесе изменения в конституцията, които засягат съдебната власт, беше много силен ход, но идеята за нова конституция беше безумие. Второто обрече инициативата на неуспех. Ако от ГЕРБ са имали за цел да постигнат точно това, значи са били мотивирани от желанието си да протакат, за да останат на власт. Но ако идеята е била да се сменят само текстовете, засягащи устройството на съдебната система, значи решението е било продиктувано по-скоро от желание да противодействат на ерозията на подкрепата за тях", казва проф. Румяна Коларова.
Чолаков защитава тезата, че инициативата на ГЕРБ за конституционна реформа е била по-скоро ход за печелене на време, отколкото реално намерение за реформа: „Това е просто кокал, който се хвърля на публиката, за да се разсее общественото внимание и да излезе, че партията на Борисов всъщност е тази партия, която е инициатор на реформите.“
Ивайло Дичев допуска, че идеята за конституционна реформа може и да е била режисирана с цел оставка, но това му се вижда "твърде художествен похват", докато Борисов, по думите му, "не е толкова сложен персонаж".
Самият Дичев избира друга хипотеза: че предложението за конституционна реформа е било „опит на Борисов да даде на протестиращите това, което мисли, че те искат - а именно мажоритарен вот, рестарт на системата… Той се опита да блокира протеста, като отстъпи на някакви искания, които му се струваха изпълними. Но той май не разбра, че не са това исканията на протеста.“
„Струва ми се, че в момента Борисов е до стената“, казва още Дичев.
Ако подадат оставка, това ще е заради протестите или заради опозицията?
Ако ГЕРБ изостави проекта си за изменение на конституция, това ще е политическо самоубийство за партията. Политическата логика изисква да следваш политическите си цели, независимо от това дали опозицията - в случая ДПС и БСП - ги одобряват или не. Но ако държавата наистина е завладяна, както твърдят протестиращите, тогава развръзката на тази криза няма да следва политическото логика, смята Румяна Коларова.
Според Петър Чолаков не е изключено ситуацията да се използва като източник на кредит за ГЕРБ.
„Социологическите проучвания показват, че сред избирателите тези действия на ГЕРБ не намират подкрепа. Управляващите са тези, които губят от цялата тази агония, от това упорство да се стои в коридорите на властта. (...) Но от един момент нататък може да се окаже, че ситуацията ще започне да работи пак за ГЕРБ. Не знам дали не е това, на което се надяват управляващите. Много рисковано според мен, но не бих го изключил“, казва Петър Чолаков.
За Ивайло Дичев утрешният протест е "нещо като референдум". "Един голям протест ще даде коз на тези малко по-разумни хора, включително в ГЕРБ, които искат да се оттегли правителството и да започне всичко отначало, да се търси нова легитимност. Така си го представям, като социологическа анкета.“ Но Дичев допуска и друго - агонията на кабинета да продължи до редовните избори и тогава "ГЕРБ да се срине тотално".
