За себе си казва весело и без никакво оплакване, че за последно е почивала преди две години за 48 часа. Оттогава досега работи ежедневно. Работното й време започва от 7 сутринта и приключва в 2 ч. след полунощ, седем дни в седмицата. Спи малко и раказва, че живее сред “косми, пух и пера”.
Любомила Кривошиева е на 47 години. Родена е в София, завършила е международен туризъм и някога е работила в хотелиерския бизнес.
В последните седем години тя създава и е основен двигател на организацията “Дивите животни”. В нея й помагат 15-тина доброволци. “Много хора ни казват, че искат да станат част от екипа, но като разберат, че всичко се прави на мускули, бързо се отказват”, казва Любомила. Но не ги упреква. Не упреква и онези, кото си представят, че ще й се обадят за “бедстващо животно, а после спасителен екип, като по телевизията, ще долети да го вземе”.
“Нямаме възможност да вземем лично всяко диво ранено животно. Когато ни се обадят, че на еди-коя-си улица има ранена птица, им казваме да я донесат. А те ни питат защо не идем с кола да я вземем. Защото не можем. Това е краткият отговор. А не можем, защото нямаме време – в това време се грижим за други животни: храним ги, бием им инжекции, правим манипулации. Екипи с наши доброволци изпращаме само когато става дума за опасно животно в опасен район”, разказва Любомила.
И дава пример: преди време в столичния квартал “Лозенец” се появява чакал. Започнаха да валят обаждания, снимки във Фейсбук. Тогава доброволци на "Дивите животни" отиват и залавят жиотното. “Беше болен – имаше кърлежова треска, беше и объркан – това е диво животно в града. Излекувахме го, след това го пуснахме на диво място да си живее живота”, разказва Любомила.
Тя създава “Дивите животни” през 2013 година. “От съвсем малка прибирам ранени кучета и котки, за да им помогна”. Впоследствие животът ми се стече така, че работих за неправителствената организация “Зелени Балкани”, разказва за себе си Кривошиева.
Там тя започва да работи първо като “охрана” на гнезда на царски орли, а после да се занимава с реанимация на пострадали животни, без да е учила някога ветеринарна медицина.
След като пътищата им със “Зелени Балкани” се разделят пред 2013 г. абсолютно сама Кривошиева основава “Дивите животни”. Организацията поема грижите за пострадали живи същества, отглежда ги, помага за възстановяването им, а след това ги пуска в дивата природа, където им е мястото.
Само за миналата година през “Дивите”, както Любомила нарича организацията си за краткост, са преминали над 3400 животни. “Когато си в това всеки ден и работиш, не усещаш спасението като бройка. Непрестанно валят пострадали. И се стига до комични ситуации – някой ти се обажда, за да те попита какво се е случило с гълъба, който е донесъл, а ти изобщо не знаеш кой е този гълъб измежду всички 100, постъпили само за седмица”, обяснява работата си Любомила.
Всъщност гълъбите не се водят диви животни, но тъй като често са жертва на градския живот, а си нямат стопани – поемаме грижите и за тях, допълва Криовошиева.
По думите й “Дивите животни” са започнали да спасяват включително зайци и хамелеони, екзотични змии. “Просто хората си изхвърлят домашните животни. Същото е като с кучетата и котките. За тях обаче има повече организации. Но организация за хамелеони няма, или за безпризорни зайци. Ето защо трябва някой да им помогне”, казва доброволката.
В момента организацията набира средства за оборудване на спасителен център. В началото търсят съдействие за терен от Столична община, но след дълги преговори до предоставяне на земя така и не се стига.
След като преговорите с общината не дават резултат, граждани са предоставили терен на “Дивите животни”. “За да оборудваме спасителен център обаче са ни необходими средства. Трябва да изградим помещения, да купим техника, да направим клетки. Изчисленията сочат, че ни трябват точно 154 000 лева. Засега от дарения сме събрали 4 000”, казва Любомила.
По думите й посрадалите животни с всяка изминала година стават все повече. Освен това към “Дивите животни” идват пациенти от цяла България. Затова й спасителният център вече е силно наложителен.
Едва след като го изгради, Любомила Кривошиева планира да има отново почивен ден: “дотогава няма как”. “Когато обаче това се случи, мечтая да чета книга, да спя и изобщо мечтая за онзи живот, който имат всички”, казва основателката на “Дивите животни”. А дотогава дните й ще минават по обичайния начин: транспортиране и лечение на сърни и язовци, шиниране на птици и спасяване на болни щъркели в гнезадата им.
“Да, това последното, което ви казвам, се случва с вишка, най-често на ЧЕЗ, които ми помагат да се кача при птиците”, завършва Любомила и се извинява, че трябва да прекъсне разговора, защото е време за хранене и лекарства на десетки животни.
