Няма кой да каже кой е отговорен за Националната служба за охрана (НСО). До този извод се свеждат коментарите на двама политолози, с които Свободна Европа разговаря за събитията от последните дни. Те бяха провокирани от случая в парк “Росенец” до Бургас, където лидерът на извънпарламентарната опозиция Христо Иванов пристигна по море, но беше избутан обратно към лодката си от служители на НСО.
Иванов искаше да покаже нагледно, че гражданите нямат достъп до плаж, който е публична държавна собственост, защото той е разположен до имот, ползван от Ахмед Доган – почетният председател на ДПС. Иванов повдигна също и въпроса защо НСО охранява политика и на какво основание една държавна служба работи срещу правата на гражданите.
След първоначалния отказ на самата НСО да признае, че охранителите са действително нейни служители, признанието дойде от президента. Радев призова да се свали тази охрана. Той каза, че макар НСО да е подчинена на президентската институция, решенията за охраната на Доган се взимат от комисия, подчинена на изпълнителната власт.
„Държавата изглежда разпадната на някакви банди, които освен всичко друго имат и своите охранители“, коментира олитическият анализатор Ивайло Дичев.
„Да няма кой да каже кой е отговорен за НСО, самата служба да мълчи и да се налага някакви хора по фейсбук да им сравняват лицата и да ги идентифицират е смешно. Аз лично очаквам някой да каже какво трябва да стане, че Доган и Пеевски да бъдат извадени от списъка с държавна охрана. Кой трябва да го реши и кой носи отговорността“, каза още Дичев, който е професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Справка в българското законодателство сочи, че коренът на проблема с отговорностите на НСО е в поправка, приета през 2015 г. Тя препотвърждава съществувала и преди това възможност НСО да охранява хора извън изрично посочените в закона (представители на властите), но добавя и нови елементи. Те практически изземват от президента възможността да контролира назначаването на охрана на така наречените „други лица“, извън онези, които формално заемат държавнически постове.
Ахмед Доган не заема никакъв пост, той е само почетен председател на една от партиите в страната.
Според политолога Страхил Делийски поведението на охраната на Ахмед Доган в парк “Росенец” илюстрира “употребата на държавни институции за лични цели”. Такова беше и мнението на много наблюдатели през 2015 г., когато законът беше приет. Текстовете му предвиждат създаването на комисия, която да определи дали “други лица” могат да използват охрана на НСО. Комисията се ръководи от началника на Националната служба за охрана, и има двама членове – председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" и главният секретар на МВР. Те ще решават и типа охрана, която ще се предоставя. Първият е подчинен на президента, а другите двама – на правителството. Техните решения не са публични. Те имат право да предоставят охрана на НСО на "други лица, свързани с националната сигурност, посегателството срещу които би подровило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката".
„Концентрацията на богатство води до концентрацията на власт, тя пък води до употреба на държавни институции за лични цели. Няма как да стигнем далеч, ако не си дадем сметка за тази взаимовръзка между богатство и власт“, каза пред Свободна Европа Делийски. Той не очаква никакви реални политически последици след случая в парк „Росенец“, защото „самият политически процес се е превърнал в разпределение на обществени ресурси“. Според него промени биха били възможни само при положение, че обществените институции функционират по формалните правила, а това условие е нарушено на твърде много нива.
За Делийски НСО „е поредната употребена институция. Ако беше прецедент, щяхме да говорим за това, че тук има нещо счупено и да мислим как да го поправим. Но имаме съд, прокуратура, НСО, които се употребяват не по предназначение, проблемът е системен,частният интерес е изял и е иззел ролята на обществените институции. Какви последици може да има, след като виждаме под шапката на обществената си функция какво прави прокуратурата, там очевидно става въпрос за определен тип лична политическа разправа“, каза още той.
