Джани Родари, граматикът на фантазията

Възрастните го оглеждат отпред-отзад, побутват го отсам-оттам, подушват го от горе до долу, възрастните го харесват-нехаресват или нехаресват-харесват, както искате. Но децата си го обичат, защото той е техният Джани Родари.

Покрай Джани никога нищо не е сигурно – та кой друг ще ви разкаже напълно истинската история за „Човечето от нищо”. Помните ли я? „Имало някога едно човече от нищо. Имало то нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало…..”

Да сте чували от друг писател подобни смислени писания? Не сте, всички пишат за човечета от дърво, дето им растат носовете, щом случайно излъжат. Или за мишки, дето ядат истинско сирене с дупки, котката ги гони из цялата къща, къщата се срутва заради лудата гонитба, но котаракът винаги отнася боя. И други измислици измислят. Но Джани не прави така и децата си го обичат, защото им казва истината.

Дори когато бърка приказките понякога: „Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица. - Не, Червената! - А, да, Червената. Майка ѝ казала: Слушай Зелена шапчице….. - Ама не, Червена! - А, да, Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф. - Не: върви при баба си да й занесеш…..”

Такива ми ти драскулки.

Джани Родари е роден през 1920 в семейство на хлебар. Расте слаб и болнав, главно с музика и книги. Завършва семинария, работи като учител, за малко учи филология в университета в Милано. В началото на Втората световна война, заради недоброто си здраве, е освободен от военна служба, работи в местната администрация и става член на управляващата фашистка партия на Мусолинии. Негови приятели обаче загиват, брат му е пратен в концлагер, а той се обръща срещу режима и отива при комунистите. След войната работи във вестник „Унита”, през 1951 излиза първата му „Книга с детски стихотворения” и знаменитата история „Приключенията на Чиполино”. Книгите и героите на Родари стават известни първо в комунистическия блок, после в родната Италия и цяла Европа.

Когато говорим за неговите идеологически страсти обаче, да не забравяме две неща. Първо, ако той пишеше отсам Желязната завеса, нямаше да бъде издаван от комунистите, защото текстовете му са пълни с фройдистки, сюрреалистични и други модерни идеи, заради които местни писатели биваха пращани в концлагер. И второ – Родари, за разлика от някои други, отсява зърното от плявата и не прави пропаганда. Да, слабият Лукчо побеждава силния Дон Домат, но това са онези обикновени човешки истории, в които доброто побеждава злото и без които отдавна бихме изгубили надежда.

Джани Родари е един от най-великите съвременни детски писатели. А по типичен маниер, това личи най-много от единствената му книга за възрастни - „Граматика на фантазията”. Това е наръчник как да пишем за деца и как да мислим като деца. В нея Родари развива похват, наречен „фантазиен бином”, който подпомага избухването на въображението.

В света на Джани Родари не само всичко е живо, но и всеки от тези животи е важен за света изобщо. Без незначителната Нула, другите числа не могат да се развиват. Един елтехник от Сполето паднал нагоре, в Космоса, защото в главата му се зародили прекалено много мечти. Плетачът на столове плете столове, седнал на земята. Лодката има нос, но не усеща миризма, столът има крака, но не ходи, иглата има ухо, но не чува, пиронът има глава, но не разсъждава.

А децата се смеят и така опознават своя свят, за да не се страхуват от него.

Джани Родари е на 60 когато болното му сърце спира. Той нахлупва вълшебната шапка и заминава отвъд, в онзи свят, където не само приказките за деца, а и приказките за възрастни се пишат само от деца.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа