Абитуриентите от випуск 2020 няма да завършат училище по обичайния начин. Но ще получат специален подарък - 12 послания от писатели, актьори, лекари, граждански активисти. Това е целта на инициативата „12 писма до дванайсетокласниците“, която започна на 24 май. Тя ще продължи 12 дни, като всеки ден ще бъде публикувано по едно послание до младите хора.
Идеята е на преподавателката в СУ „Св.Св. Климент Охридски“ Емилия Славова и се ражда спонтанно след протеста „За истинска детска болница“ на 17 май.
„Беше прекрасно усещане – отново навън след два месеца у дома, отново да видиш тази гражданска енергия, стотици млади хора с деца, с бебета, с велосипеди, с плакати в ръце, малко като първите дни на протестите 2013 г. беше. И така, от енергията на един граждански проект, изплува идеята за следващия“, разказва тя.
В нощта след протеста Емилия будува. И мисли как може да вдъхнови младите хора в Бълария. „Вдъхновяващото обръщение на Барак Обама към завършващите абитуриенти също помогна“, допълва преподавателката. „Много исках и у нас да има хора, които говорят по подобен начин на младите и да вдъхват надежда, увереност и амбиция да направят света малко по-добър“.
Така от един граждански протест и една реч на бивш американски президент се ражда идеята за „12 писма до дванайсетокласниците“.
Първото публикувано писмо беше на писателя Георги Господинов. Последваха го обръщения на художника Кирил Златков и актрисата Снежина Петрова. В близките дни ще бъдат публикувани писмата до абитуриентите от актьори, художници, преподаватели, издатели, лекари, журналисти и граждански активисти. Магдалена Малеева, Стефан Иванов, Радосвета Стаменкова и Манол Пейков са само част от останалите имена, приели поканата да напишат своето писмо до младите хора.
Има ли кой да чуе?
„Може би не всяко писмо ще достигне до всеки“, отговаря Емилия Славова на въпрос дали смята, че адресатите на проекта ще „чуят“ какво им се казва. „Смятам, че една част от дванайсетокласниците биха чули, да. Съвсем не всички“, допълва Славова. „Искрено вярвам, че много млади хора ще открият нещо лично и адресирано точно до тях в някои от тези писма. Много бих искала също писмата да стигнат до родителите, до учителите“, допълва предподавателката.
Наскоро са публикувани данни на Световната здравна организация (СЗО) за Европа, според които българските тийнейжъри са последни в класацията по усещане за подкрепа от родителите си. „Това е стряскащ, тревожен факт. Ние всички трябва да се учим как да говорим с младите, как да се усетят подкрепени; трябва да развием нов, различен език. Да затворим „шамарената фабрика“, както я беше нарекъл Георги Господинов, и да открием свободна зона за емпатия и междупоколенчески диалог“, казва още тя.
„Дали ще успеем? С един проект, едва ли. Но промяната става стъпка по стъпка, проект по проект, писмо по писмо. Надявам се да сме част от тази промяна, една малка стъпка, но в правилна посока. Надявам се този проект да даде идеи на други хора и те също да направят своите малки стъпки“, смята още Славова.
А на въпрос как ще продължи проектът тя отговаря: „писмото е диалог, то има две страни. Мисля, че логичното продължение би било да поканим дванайсетокласниците да пишат до нас“.
Емилия Славова е преподавател по английски език в Софийския университет. Има докторска степен от Софиийския университет. Специализирала е в Университета в Оксфорд. Родител на двама тийнейджъри. Сама се определя и като граждански активист. Създател е на първия родителски кооператив у нас, „Плейцентър Приятели“ (2009 г.) и работи активно за популяризирането на кооперативите, които днес вече са няколко десетки. Участва и в много други граждански проекти и кампании, последният от които – паралелно с 12-те писма - е „За истинска детска болница“.
