Развитието на демокрацията в България достигна най-ниското си ниво през последните 10 години, става ясно от годишния доклад на американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“, цитиран в четвъртък от „Дневник“.
Документът е озаглавен „Падането на демократичната фасада“ и според заключенията в него страната продължава да отбелязва стабилно влошаване на показателите си от 2010 г. насам, по които организацията анализира състоянието на демокрацииите в света.
Най-слаба е оценката на България за свободата на медиите, включваща законодателството срещу оклеветяване, тормоза над журналисти и редакционната независимост. От „Фрийдъм хаус“ са поставили оценка от 3.50 от възможни 7 пункта, което е по-нисък резултат дори от този по показателя за корупция – 3.75.
Страната получава най-висока оценка – 5.50 пункта, за провеждането на национални избори, функционирането на многопартийната система и участието на населението в политическия процес. По същия начин са оценени организационният капацитет и финансовата стабилност на гражданския сектор, правната и политическа атмосфера, в която той действа, дейността на профсъюзите и заплахата от антидемократични екстремистки групи.
Защитата на конституционните и човешките права, независимостта на правораздаването, равенството пред закона и изпълнението на съдебните решения са оценено с 4.75 пункта. Децентрализирането на държавното управление и прозрачността на местните власти получават 4.50, а демократичният характер на системата за управление и ефективността на парламента и правителството – 4.25.
От доклада на „Фрийдъм хаус“ става ясно, че България се задържа в категорията на т.нар. полуустановени демокрации, пропадайки все повече към хибридните режими между демокрация и авторитаризъм. Основаната причина за лошите констатации през 2020 година са продължаващото ограничаване на медийната свобода, постоянните промени в изборното законодателство и финансирането на партиите.
Компания на България в тази категория правят страни като Румъния, Хърватия и Полша. Според дефиницията на „Фрийдъм хаус“ управлението им отговаря на „относително високите стандарти за избор на национални лидери, но показват слабост в защитата на политически права и граждански свободи“.
Сред страните с хибридни режими попадат всичките шест страни от Западните Балкани – Сърбия, Северна Македония, Албания, Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина. Единствената страна член на ЕС, която от тази година също е поставена в тази категория, е Унгария.
Единствено трите балтийски републики, Чехия, Словакия и Словения оформят групата на успелите да се изравнят по качество на демокрацията със Западна и Северна Европа. Страните на територията на бившия СССР, които според доклада се намират в преход между демокрация и авторитаризъм, са Украйна, Молдова и Грузия. Армения е оценена като полуавторитарна, а всички останали бивши съветски републики – като напълно авторитарни.
„Ново явление е превръщането на охулването и атаките срещу съдебната система и особено на конкретни съдии в толкова масов феномен, че той вече не е ограничен до известните случаи от Полша. През 2019 г. и в началото на 2020 г. политиците отслабват независимостта на правораздаването и върховенството на закона във всички подкатегории, обхванати от „Държави в преход“, се казва още в доклада на „Фрийдъм хаус“. В резултат от тази констатация страни като Чехия, Грузия, Латив, Черна гора, Полша и Словакия регистрират по-нисък резултат в сравнение с предишни иследвания.
