„Не може винаги да получиш онова, което искаш. Но ако опитваш, понякога можеш да получиш онова, от което се нуждаеш.“
(Куплет от стара – 1969 г. песен на Ролинг Стоунс, изпълнена на 18 април 2020 г. в изолация)
За тези, които не знаят, рецесията е спад на доходите, заетостта на ресурсите (човешки и други) и инвестициите, и ръст на броя на безработните и фалитите. Това е икономически точно измеримото понятие за „криза“. Сигурно е, че България и светът са вече в рецесия. Основният въпрос е какво следва.
Тази рецесия е породена от шок, не от икономическия живот. Той е по повод пандемията с COVID-19. Следствие на карантина, извънредно положение и внезапно затваряне на икономиките на различни страни.
Съдейки по икономическия опит от миналото, България не е от страните, които бързо се възстановяват след рецесии. Но някои рецесии, като тази от 1930-те години, я отминават. Исторически най-дългата рецесия в България (ако се абстрахираме от периода след 1944 г.) е от средата на 1980-те години. Тя настъпва повсеместно във всички страни от тази част на Европа. Но на България й отнема два пъти повече време да се съвземе. Причината, поне според Международния валутен фонд (МВФ), за забавянето е страхът от промени. Той спира реформите през 1994 г. С одобрението на избирателите. На изборите през декември 1994 г. те дават законодателно мнозинство на БСП, най-боязливата от свобода и пазар партия.
Обратното на този опит, при и до днес управляващата партия ГЕРБ, излизането на България от рецесията на 2009 г. е толкова бързо, колкото и в другите страни от ЕС. Този факт бе доказан от макроикономическия анализ на Георги Ганев в книгата Анатомия на кризата (ИПИ, 2015 г.). От своя страна бих добавил, че България не бе най-добре представилата се тогава по скорост на възстановяването икономика. Но бе сред най-бързите.
Как ще бъде сега – никой не знае.
Историята може да учи. Някои рецепти от времето на Библията се прилагат и днес. Неосъзнато. Приложението може да се сравни с историческия „стандарт“.
Карантина и обществен ред според Стария завет
13-та глава на книга Левит от Вехтия завет изглежда е най-древното описание на действия на властите по повод епидемия. Описаните събития са от 538 - 332 пр. н .е.
Книгата дава напътствия за обществена организация след митарствата на бягството от Египет. Преплитат се четири обществени теми: благодарността към съдбата, социалната йерархия, предпазването от болести и осигуряването на хоризонт за стопанско благополучие.
Първо е благодарността. Тя се чества по Пасха или Великден. „Пасха“ идва от глагол, чието значение на няколко езика е „пропускам“, „преминавам“, „отминавам“ и като отглаголно съществително означава „преминаване“, „избавление“. Не малка част от книгата е посветена на празника на спасението.
„Законът на заразата“ (Левит 13, 50) се изпълнява от свещениците, които са същевременно и лекари. Той има две фази – преглед и изолация на заразените. Смята се, че родът на Левитите са първите равини.
Указанието е да се проверяват дали са заразени всички (и мъже, и жени – при спазване на определена дистанция). Проверката е четирикратна; през определен интервал от време, по ясен списък симптоми; обявяване на болните, за да се пазят от тях и те за пазят другите – информация; прочистване на заразените места по тялото, дрехите и къщите.
Хигиенните инструкции продължават и в следващите глави на книгата. А в 19-та са формулирани като закони на обществено поведение, близки до Десетте заповеди. Но по-подробни.
Например важна норма е управниците и гражданите да не клюкарстват, обиждат другите, лъжесвидетелстват, да ги ощетяват и да не ги мразят даже наум, както и указанието обикновените хора да са смели пред лицето на силните на деня (Левит 19. 13-18). Който не спазва законите следва да бъде наказан, а нечистите, включително духом – да бъдат изолирани.
Езикът на тези заповеди е всекидневен. Знанието за болестите също. Никъде не е упоменато, че стопанският живот следва да бъде спрян по време на заразата. По-скоро обратното: в гл. 27 е направен опит да се осчетоводи достойното поведение.
Подходящо е тези „стандарти“ да се спазват и днес.
Това се прави частично. Само по повод изолацията. И тя обхваща всички – и болни, и здрави, защото няма проверка („тестване“) кой е заразен и кой не. Затова основното политическо действие е спирането, изключването на живота и стопанското. Сякаш е машина.
Естествено е това да не може да се приложи с голямо уважение към ближния.
Стопанската перспектива – древните решения
COVID-19, по-специално шоковото затваряне на стопанството и търговията, възродиха стихийно друга традиция, описана в Левит (25).
Това е юбилеят, годината на свободата, когато роби и затворници биват освобождавани, дълговете – опрощавани, осъществява се суап на собственост (земя) между равноправни или собствеността се връща на предишни собственици и техните наследници – отново всички стават равноправни, и Божиите милости стават особено явни. Защото Той повелява „да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; … когато ще се върнете, всеки на притежанието си и всеки при семейството си“ (там 25, 10).
Юбилейната година се случва (или планира) веднъж на 50 години. Докато трае тя, не се работи. Не по принуда, а поради технически причини – има нови права на собственост.
2020 г. не е юбилей, а репресия. След репресията идва рецесия.
Библейското осовобождаване от задължения, поне като идеал, има за цел засилване на съревнованието и равенството, либерализацията на обществения живот и стопанството. То създава перспектива и обосновано предположение за опрощаване на грешки.
Сегашното освобождаване от задължения е следствие на изчезнал, а не възстановен доход. Изчезването пък е в следствие на внезапно наложена несвобода. Причината е неопределеност и незнание. Перспективата не е ясна.
Първообразът на днешната демокрация
Традицията, описана в Стария завет, вероятно е привнесена. Подобни освобождавания тогава често са се случвали при смяна на династии.
Възможно е обаче в Юдея пример за подражание да е била Атина на Солон.
Той е избран за старейшина на Атина в началото на VI в. пр. н. е. И отменя Драконовите закони, най-страшният от които (освен смъртното наказание за почти всяка простъпка) е робството заради дългове. Забранени са и робството, и крепостничеството, и ратайството заради дългове, премахнати са и обезпеченията по кредити във вид на части от човешкото тяло. Осигурено е правото на справедлив съдебен процес за всички, премахнати са аристократични привилегии, търговците получават права да коват закони, съдебни заседатели стават представители на всички съсловия, въведено е тайно гласуване и събирачите на данъци започват да ги избират данъкоплатците. За да се преразпредели богатството, Солон измисля нещо като съвременния прогресивен данък, но той е по-скоро върху оборота на отделното стопанство и е безкрайно нисък от съвременна гледна точка.
И тук замисълът е повече конкуренция и свобода. В продължение на над 200 години Атина е най-заможната юрисдикция в света и извор на съвременната цивилизация.
COVID-19 в светлината на техния опит
През юли 1831 г., Пушкин, който работи извън града в изолация по време на холера, пише на един свой приятел: "Потиснатото настроение е по-лошо от холера, тя убива тялото, то – душата".
За душата не е ясно, но по отношение на икономиката това е вярно.
„Никой не може винаги да има всичко“- така може да се формулира една от аксиомите в икономиката.
Отлагането на плащането на задължения през 2020 г. не е политика, а невъзможност да се постъпи по друг начин. Доходът изчезва, няма с какво да се плащат задължения.
Опрощаването не е и не може да бъде за всички. То е за онези, които се помолят навреме. И не е опрощаване, а по-скоро нов заем. И той не е за всички.
Няма намаляване или премахване на данъци. Данъците върху корпоративния доход и дивидентите, ако бъдат премахнати, могат да дадат относително стабилна, макар и с къс срок, представа на пространството за маневриране на фирми и граждани. Но в бъдеще такова решение има много предимства.
Правещите политика против пандемията не са свещеници или представители на Бог.
Те са командири по душа. На властите не им е интересно да проверяват броя на заболелите. Свещениците тук никой не ги слуша, пък и не е ясно какво казват. Правещите политика сами нямат информация и онова, което съобщават на публиката. Поведението им често е според казармената максима „като говориш с мен, ще мълчиш“.
Перспективата е доста неясна. Нито един вариант за възстановяване не е възможен без освобождаване на стопанската дейност. Конкуренцията не е разрешена дори между онези, които могат да помогнат с медицинска услуга, разработване на лекарства или при проверка на заболеваемостта.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
