Дюни ли са дюните край Царево и Ахтопол? Този въпрос може да звучи като нонсенс, но ако отидете на плаж „Нестинарка“ или „Ахтопол-север“, ще забележите характерните форми на тези образувания в имоти, в които дюни според институциите няма.
Няколко такива имота се предвижда да запазят статута си на урбанизирани в проекта за общ устройствен план на община Царево, което значи, че върху образуванията, които имат всички характеристики на дюни, ще може да се строи – нещо, което е забранено от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
За несъответствието съобщи неправителствената организация „Асоциация на парковете в България“. Тя изпрати до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) становище с искане за временно спиране на процедурата по приемане на новия Общ устройствен план (ОУП) на Царево, докато границите на заетите от дюни имоти бъдат уточнени.
Информацията, че в тези имоти действително има дюни, организацията базира на свои теренни наблюдения. В докладите за екологична оценка (ДЕО) и за оценка на степента на въздействие върху защитените зони (ДОСВ) на проекта за ОУП на Царево за такива образувания на тези терени не се споменава. Те не са отбелязани и в кадастралната карта на България.
Какъв е проблемът
В България строителството или поставянето на преместваеми обекти и съоръжения върху дюни е забранено от чл. 17 на ЗУЧК. Законът предвижда още пясъчните дюни, които се намират зад плажната ивица или попадат върху морските плажове да се включват в територията на морските плажове. Освен това по закон дюните следва да са публична държавна собственост и да са включени в кадастралните карти на черноморските общини като такива.
В няколко поземлени имота, граничещи с плажовете „Нестинарка“ в Царево и „Ахтопол-север“ в Ахтопол обаче, природозащитниците са забелязали дюни, които не са отбелязани в кадастралните карти, не са включени в територията на плажовете, а попадат в държавни, частни или общински имоти. Тези имоти и сега имат статут на урбанизирани, тоест строителството върху тях е разрешено, а проектът за ОУП на Царево, който в момента е на етап обществени консултации, предвижда те да останат такива.
„Асоциацията на парковете“ посочва, че в такъв случай съгласно чл. 31 на Закона за биологичното разнообразие процедурата по приемане на плана трябва да бъде преустановена до промяната в него. От организацията предлагат също МОСВ да изпрати експерти, които да проверят на терен дали в границите на тези имоти има или няма дюни.
Отправихме въпрос към екоминистрерството дали становището на „Асоциацията на парковете“ е разгледано и дали се предвижда такава проверка. От ведомството потвърдиха само, че писмото е получено и посочиха, че ще бъде изразено „становище по отношение на Доклада за екологична оценка и предвижданията на проекта на ИОУП на Община Царево в рамките на провежданите консултации, след като бъде разгледана цялата предоставена информация.“
Експерти, с които Свободна Европа говори, посочват, че подобна ситуация с наличие на дюни в имоти, които са посочени като земеделски земи например, не е прецедент.
Те отчитат, че в случая границата между дюните и съседните пасища е поставена, без да се вземе предвид, че между тях не съществува рязка граница, а обикновено има преходна зона, която е широка до около 100 метра. В Ахтопол например, който се намира на територията на Природен парк „Странджа“, над мястото, на което е поставена границата на плажа, има пояс, широк около 50 метра, в който се срещат същите видове, които са типични за дюните, същите възвишения и понижения.
По-рано пред Свободна Европа арх. Светлана Александрова от фирмата, изготвила проекта за ОУП на Царево - „Форум - Александрови“, посочи, че предвижданията в него са правени по специализирани карти, официално подадени от Агенция по кадастъра. А според данните в кадастъра дюни върху тези имоти няма.
В становището на инициативата „Зелени закони“, което е отворено да бъде подписано и подадено от всеки желаещ обаче, се посочва, че „проектът трябва да изключи от застрояване имоти, заети от различни видове дюни, независимо дали са отразени или не от Агенцията по кадастър. (...) Задължение на проектантите е да установят тези имоти и да ги картират като дюни - например, дюните край плаж „Нестинарка“, собственост на военното министерство, дюните при плаж „Ахтопол-север“ и край плажа „Корал“.
Защо са важни дюните
В становището на „Асоциация на парковете“ се посочва, че дюните, които може да бъдат засегнати от евентуално строителство, са два вида – сиви и облесени. Сивите (наричани още стабилизирани) дюни са определени за приоритетен за опазване тип местообитание в европейската Директива за опазване на естествените местообитания. Върху тях има ниска тревна растителност, мъхове и лишеи, които са ги фиксирали на едно място – от там и името им. В Ахтопол се наблюдават и преходни състояния на облесени дюни, върху които са израснали храсти.
В доклада за оценка на степента на въздействие (ДОСВ) към проекта за ИОУП на Царево не е даден отговор дали и по какъв начин проектът ще повлияе на тези местообитания. Тъй като тези имоти и досега са били със статут на урбанизирани, въздействието върху тях изобщо не е оценено.
В същото време в доклада се посочва, че има несъответствия между специализираните карти за разпространение на дюнните местообитания и пространствените данни от информационната система Натура 2000 на МОСВ що се отнася до сивите дюни. Това е потвърдено и при проверка през 2017 г. за някои имоти. Освен това в Доклада за ОСВ пише, че други райони със сиви дюни край Ахтопол са значително увредени.
Становища по проекта за общ устройствен план на Царево граждани и организации могат да подават най-късно до 31 март, а общественото обсъждане е насрочено за средата на април.
Не е прецедент
Въпросът дюни ли са дюните не се появява за пръв път покрай общественото обсъждане на проекта за ОУП на Царево.
Пълната забрана за строителство върху дюни в България датира от 2013 г. През януари същата година беше спрян строеж върху дюни край Несебър. Тогава строителството започна върху територия, която е урбанизирана и не е част от защитена територия. Впоследствие беше потвърдено, че строителството е било върху дюни, а месец по-късно беше приета пълната забрана да се строи върху такива.
