От 13 март училищата в България са затворени. Причината е извънредното положение, въведено заради разпространението на COVID-19. Заповедта на министъра на образованието „предвижда въвеждане на дистанционна форма на обучение.“ Това изречение звучи като нормална мярка, за да не загубят учениците твърде много учебен материал. Но всеки, който учи или е учил в обикновено държавно училище, би бил скептичен доколко е реалистична.
В лагера на скептиците бях и аз. Когато преди няколко години завърших гимназията в Радомир, училището имаше екип от добри и мотивирани преподаватели. Работеше се обаче до голяма степен аналогово. Възможността да се водят пълноценни дистанционни уроци не изглеждаше реална. Затова и реших да проверя как те се справят в условията на извънредно положение. Резултатът беше изненадващ.
В рамките на един уикенд е създадена организация, избрани са платформи и в понеделник учителите вече преподават онлайн в реално време. Ученици споделят, че организацията е добра и се провеждат пълноценни часове, въпреки неизбежните технически затруднения. А учители отчитат, че децата подхождат сериозно и с интерес и участват активно не само в уроците, но и в организацията им.
"Помагаме си взаимно"
Виолета Назърска преподава английски език в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Радомир от години. Тя е сред учителите, които допреди дни не са имали никакъв опит с дистанционното преподаване. От понеделник, 16 март, тя наред с повечето учители в училището води часове чрез платформата Zoom. С нея говорим непосредствено след часа ѝ с учениците от 12 клас. „Всъщност много добре се получи, решавахме и обсъждахме примерен тест за държавен зрелостен изпит по английски“, казва тя.
„Ние получихме инструктаж от директор Ананиева в петък вечерта, че трябва всички класове да се организират за работа онлайн. Първо създадохме групови чатове по класове по всеки учебен предмет във Viber или в Messenger, както децата предпочетоха… Една от младите колеги даде идеята за приложението Zoom. То е подходящо, защото учителят организира и ръководи разговорите, а децата получават един линк, с който влизат в разговора. Освен това допуска голям брой участници в един разговор“, обяснява г-жа Назърска.
И признава, че ѝ е било трудно да организира уроците си по коренно различен начин в рамките само на един уикенд. „Нямам опит с това или подобни приложения, не съм го използвала досега в преподаването. Но потърсих помощ от колегите по телефона и някак се справих.“
Директорката на училището Маргарита Ананиева посочва, че всички учители в училището преподават, с изключение на тези по физическо. Когато говорим с нея, тя е един от тримата учители в сградата на училището. Там е и зам.-директорката, която преподава информатика и участва в организацията на учебния процес, и учителка, която временно работи от училище, защото ѝ е счупен лаптопът. „Спазваме задължителната дистанция, говорим си отдалеч“, отбелязва тя.
Някои преподаватели в училището изпращат видеоуроци или гласови съобщения на учениците. Повечето обаче провеждат уроци на живо. „Ти ни познаваш и знаеш, че има колеги, за които това е голямо предизвикателство. Но обратната връзка и от децата, и от колегите ни помага. Имаме и група на учителите, където непрекъснато държим връзка, помагаме си, доколкото можем“, казва директорката.
Тя посочва още, че учениците са тези, които най-много са допринесли училището толкова бързо да премине към дистанционно обучение. В организацията се е включил ученическият съвет, в който има представител на всеки клас.
Осем са учениците, които поради някаква причина не могат да участват в онлайн обучението. „С тях колегите комуникират по телефона, дават им задачи и след това се обаждат, за да попитат как са ги свършили. Не могат да ги видят към този момент, защото няма как по телефона, но си говорят с тях. Не ходим при тях, но нямаме необхванати деца“, посочва Маргарита Ананиева.
Как протичат часовете
Когато дойде време за начало на учебния час, Виолета Назърска започва разговор в приложението Zoom и изпраща в общия чат с учениците линк, през който те се включват. Предварително е подготвила материали, които да им покаже чрез опцията споделен екран.
„В понеделник така проведох час на класния с моя клас. Тогава започнахме с правила и съвети как да се предпазват от заразяване. Аз пуснах презентацията на моя компютър и така всяко от децата можеше да я гледа и да я обсъдим“, разказва тя.
Часовете продължават по 30 минути. Засега учителите се съсредоточават върху упражненията и преговора, каквито са и указанията на Министерството на образованието. „Правим повече упражнения, за да не забравят и да затвърдят знанията си“, разказва учителката.
Тя преподава английски език и сред задачите, които поставя, са упражнения за глаголни времена и за четене с разбиране. „Даваме им домашни, но се стараем да не ги товарим много. Връщат изпълнените задачи по имейл, или дори снимат това, което са написали в тетрадката, и го пращат във Viber или в Messenger.“
С цел да направи упражненията по-интересни за учениците, Виолета Назърска използва и платформи като Kahoot!, която позволява учениците да правят онлайн тестове в реално време. „Тя е много е подходяща за упражнения по език. Дадох им например упражнение върху сегашните времена. (..) Те изобщо не го приемат като вид учене или изпитване, а се забавляват.“
Към момента преподаването на нов материал е сведено до минимум. „Но ако се наложи, впоследствие може да започнем да преподаваме и нови уроци, тъй като безкрайно няма как да се води преговор“, посочва директорката на училището. „Колкото по-рано се организираме, толкова по-добре за нас.“
Виолета Назърска не очаква да не успее да преподаде учебния материал до края на годината. „Като учител с по-голям опит, когато разпределям материала, взимам предвид, че във втория срок има повече почивни дни. Няма как да предвидя толкова дълга ваканция, но по принцип гледам първия срок да се вземе по-голямата част от материала“, разказва тя.
„В 8 клас на паралелката с интензивно изучаване на английски език например работим по система с три учебника. И в края на първия срок бяхме взели двата, остана само последния. И аз съм спокойна, че колкото и да продължи тази ситуация, ще вземем каквото е необходимо.“
Учениците обаче споделят с нея, че училището вече им липсва. „На тях им се ходи на реално училище, не на виртуално.“ На нея също ѝ липсва да работи с децата в училище. Но смята, че е най-важно да се направи нужното децата да останат здрави.
