„Вие знахте ли колко струва тоалетната хартия преди седмица? А преди месец?“
Така отговаря продавачка в квартален супермаркет в центъра на София на въпроса дали цената на така търсената стока е скочила, заради повишеното търсене в последните дни.
В аптеката на съседната улица пък няма предпазни маски. „Моля не пишете къде са намира аптеката, за да не дойде проверка“, казва фармацевтът зад щанда. И допълва: „Да, цените на маските скочиха – когато ги има, тези които не са за еднократна употреба стигат до 15 лв. бройката. Но и на мен ми ги карат по-скъпо. Ако на някого това не му харесва, да си ги купи от другаде“, казва той. Обяснява поскъпването така: „При лекарствените продукти има таван на цената – на едно място е по-евтино, на друго по-скъпо, но има предел, над който не можеш да се качиш. При маските не е така. Маските са пазарна стока.“
"Ще бъдат строго наказани"
На този фон в началото на седмицата две изказвания на различни представители на властта привлякоха внимание. Главният прокурор Иван Гешев призова гражданите, които забелязват спекулатутивно завишени цени на храни и лекарства, да сигнализират на телефон 112. Той обяви "проверки за спекула с цени на стоки от първа необходимост“.
Социалният министър Деница Сачева коментира в интервю за Нова телевия, че не е ясно кой държавен орган трябва да следи да няма спекула с цените, но „провинилите се ще бъдат строго наказани“.
От различни места в страната дойдоха новини за проверки по аптеки и хранителни магазини, започнати по разпореждане на прокуратурата. Съобщения за открита спекула така и не бяха огласени. Паралелни проверки в София пък завършиха само с предписание за „дезинфекция на търговските обекти“.
„Това е абсурд“
„В пазарна икономика подобен разговор е абсурден“, коментира икономистът Лъчезар Богданов. Адвокатът Васил Василев пък обяснява, че действащото законодателство не позволява преследването на спекула в условия на пазарна икономика. „Пазарното стопанство е свързано със спекулативност само по себе си. Преди 1989 г., когато икономиката бе дирижирана и в законодателството имаше текстове за преследване на завишени цени, беше възможно да се говори за спекула. Сега е абсурдно“, смята адвокат Василев.
И икономистът, и юристът припомнят, че в условията на кризисни ситуация, най-вече свързани с военни конфликти, и в България, а и по света, правителствата са регулирали цените на основните продукти.
„Има моменти, в които не само българското правителството, но и други правителства в света са отменяли с декрет пазарната икономика. Това се случва най-често по време на войни. Да, в пазарна икономика разговорът е абсурден. Контраргументът е че има моменти, в които се отменя пазарната икономика“, смята Лъчезар Богданов.
Адвокат Василев коментира, че въведеното от правителството извънредно положение не е отменило пазарната икономика. „Даже напротив: правителството заяви, че очаква криза за пазарната икономика. Няма нищо по-нормално при пазарна икономика от това, когато има силно търсене на една стока, нейната цена да е по-висока. Когато няма търсене на стока – тя се продава много по-евтино“.
„Не знам какви видения имат тия, които се борят със спекулата тези дни, но докато не се въведе нормативно някакъв таван за определени стоки, да се говори за спекула може да се харесва на публиката, но няма нищо общо с правото“, обясни Василев.
Според него в ситуация, в която няма нито таван на цените, нито законодателни санкции, да се говори за спекула е точно толкова уместно колкото да се преследват приватизационни сделки с изтекла давност.
"В Наказателния кодекс също не са предвидени мерки. Това, което аз казвам обаче, не е дали е законно или не в момента да се говори за спекула и евентуално тя да се преследва – това се преценява от юристите. Просто това е глупава мярка“, казва Богданов.
„В един момент ще се появи тоалетна хартия в магазините, ще има и дезинфектант за ръцете. Проблемът е обратен. Не след дълго ще имаме свиване на дейността на голяма част от бизнесите заради тази криза, с която ще се сблъскаме след коронавируса. Тогава ще се свие търсенето. И тоя дебат за високите цени изчезва, ще има разпродажби на половин цена. Това е по-рисковият сценарий“, предупреждава икономистът.
Спекулата в българските закони
Закон за спекулата в България няма от десетилетия. Подобни нормативни актове са приемани през 1946 и 1947 година. Спекулата е криминализирана и в Накзателния кодекс по това време. За последно подобен закон е приет през 1990 година по времето на Андрей Луканов, премиер от бившата комунистическа партия веднага след отстраняването на Тодор Живков. Този закон е отменен през 1999 година. Тогава понятието „спекула“ изчезва от правния мир.
След приемането на България в Европейския съюз и признаването на страната за функционираща пазарна икономика, вече няма как да се говори за таван на цените.
В Накзателния кодекс обаче има текст, който регламентира т.нар. „далавера на гише“. Според чл. 225, „който продаде стока на цена над определената или преди да е определена, или утвърдена по установения ред, или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева“. Юристи обясняват, че този текст е уместен в настоящата ситуация, но само в случай, че магазинерка опитва да продаде стока на цена, по-висока от определената от нейния разботодател, и задържи разликата за себе си.
Досега няма съобщение за доказан подобен случай. Икономистът Лъчезар Богданов напомня, че цените са сигнал за всички участници на пазара. Според неговите обяснения, когато цената се повишава, това е сигнал както за потребителя, така и за производителя или доставчика.
„Когато цената се вдигне, това е сигнал към производителите да насочат натам ресурс и да доставят или произвеждат повече. Когато държавата се намеси с голямата тояга или големия ботуш - този сигнален механизъм се счупва“.
