Миналата седмица не се стигна до решение по бюджета на ЕС за следващия програмен период и засега това води само до напрежение. Това не е драма и още по-малко криза.
Проблемът е, че няма съгласие по бюджет с идеите на новоизбраните комисия и парламент. В нормална обстановка разходите на месец следва да „горят“ (казано на счетоводен жаргон) в размер, установен с предишния бюджет. Но без известно жонглиране с резервите новите идеи не могат да се материализират.
Британските данъкоплатци бяха вторият по значимост кредитор на ЕС. След тези на Германия и заедно с Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия.
Великобритания и нейните заместители
Тя е шестата икономика в света и втора по размер на БВП в ЕС. Приносът на страните се равнява на около 2% от сумарните разходи на техните правителства и на около 1% от брутния национален продукт (БНП, т.е., просто казано, доходът от дадена икономика както вътре, така и извън юрисдикцията на отделната страна) на Съюза. Делът на Великобритания е 11-12% от общите му разходи. За периода 2014-2020 г. те възлизат на приблизително 1.1 трл. евро.
За след 2020 г. се предвижда увеличаване на бюджета. Подредени по скромност, предложенията изглеждат така: 1 094.8 млрд. евро или 1.074% от БНП, от Шарл Мишел (председател на Европейския съвет), 1 135 млрд (1.11% от БНП) според Комисията и 1 324 млрд. (1.33% от БНП) според Европейския парламент. По-щедри са представителите на колективни органи, по-спестовни – представителите на изпълнителната власт, които са по-отговорни (защото отговарят лично пред депутатите и избирателите в отделните страни).
Някои страни от групата на нетните кредитори „едно-процентници“
С пълна сила това важи да премиерите на Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция. Наричат ги „скъперническата четворка“. През 2104 г. премиерът Камерън заплаши с вето. Изобщо представителите кралството винаги са били едни от най-спестовните и разумни участници във вземането на решения в ЕС.
Сега в тази роля е холандецът Марк Руте. Той е обещал на коалицията в Хага, че новият бюджет ще бъде 1% от БНП на ЕС. Това е основателен аргумент. Но комисията изчислява, че националните бюджети обикновено са 45% от БНП средно за Съюза, а страните внасят в него по-малко от 1%. (Останалото е принос от собствени приходи на ЕС).
Тъй като бюджетът е свързан и с изпълнение на определени регламенти, има премиери, които смятат, че това е свързано с излишни разходи. Канцлерът на Австрия Себастиян Курц е на мнение, че поне 100 процедури на ЕС са ненужни и скъпи, и е обещал да ги премахне. Скромна амбиция, но е добро начало. „Добро“ за Съюза, не само за Австрия. Такива разходи бяха едно от реалните основания на британците да гласуват за напускане на ЕС.
Другият важен аргумент против Съюза, при валидност на обяснението на покойния Роджър Скрътън, е, че ако европейски политици направят грешка, хората не знаят как да гласуват срещу тях.
Брекзит винаги ще напомня тези аргументи, независимо дали всеки ги признава за правилни. Това ще разяжда доверието към Съюза и неговите не съвсем познати на неспециалистите институции.
Пет от нетните кредитори на ЕС (Австрия, Германия, Дания, Нидерландия и Швеция), както преди Великобритания, имат своите бюджетни отстъпки. За първи път бяха договорени от г-жа Татчър, защото тогава страната й е „болникът на Европа“ (според Вили Бранд). Срещу практиката на отстъпките сега роптаят страните бенефициенти.
Честна и нечестна игра
Бившите комунистически страни, Белгия, Гърция, Люксембург и Португалия са нетни бюджетни бенефициенти. Освен споменатите по-горе, Ирландия и Финландия също са нетни кредитори, но с малко. Испания, Кипър и Малта отскоро вземат от ЕС толкова, колкото дават.
Замисълът на разходната политика на ЕС е да бъде справедлива и честна. Като равни права и задължения на страните членки и като приложима само където е по-ефективна отколкото на национално равнище.
Справедливо е, че всички внасят в бюджета малък и равен дял от националния доход. Административните разходи (издръжката на Комисията и другите органи на общността) също са поносими според всеки управленски стандарт - над 4% от бюджета, средно повече от два пъти по-малко от тези разходи в националните бюджети.
Но едно е на теория, друго е на практика, и трето – живота.
Още по време на обсъждането на бюджета за 2007-2013 г. шестнадесет икономисти от различни страни от ЕС и Швейцария, водени от Рута Вайниене от Вилнюс, се опитахме да обясним на своите правителства и представители в ЕС няколко очевидни от икономика на политиката обстоятелства.
Най-важното от тях е, че разпределяните по приоритети бюджетни дейности (програми) и средства на европейските данъкоплатци създават стимули на всяка страна членка да живее, поне донякъде, за сметка на всички останали. Първоначалното намерението е благородно – подкрепа на по-малоимотните да се изравнят с по-заможните страни.
Непредвидените резултати обаче са следните:
- Нетните бенефициенти искат запазване на своите привилегии и отказ на нетните кредитори от техните бюджетни отстъпки;
- Възниква определена наркотична зависимост от бюджетните програми на ЕС, известна в икономиката като „проклятието на помощите“, движено съревнованието за привилегии като друг подобен и свързан с такива програми феномен;
- Приносът на ЕС в икономиките на страните бенефициенти е средно 20 пъти по-малък от техния собствен, но малкият му размер и отдалечеността на кредитора го превръщат в предмет на изкушение за разпределящите средства;
- Възникват допълнителни разходи по кандидатстване, отчетност, проследяване, административно и друго разследване, и се появява отделна професия по търсенето и улесняването на достъпа до трансфери от „германските данъкоплатци“, първоначалният замисъл за ефективност е под въпрос;
- Привилегиите на страните бенефициенти мотивират търсенето на нови регламенти, които в крайна сметка премахват и конкуренцията между различните юрисдикции в рамките на Съюза при данъци, минимални заплати и т.н., и заплашват сравнителните предимства на икономиките с по-ниски разходи за труд и ценови равнища (такъв е случаят с командированите работници).
Нови „реални“ основания за по-висок бюджет
Дебатът миналата седмица има такива основания. Това са обещанията на политиците.
Такива са навиците в страните – „кохезионници“ и политическият натиск за повече селскостопански субсидии. Действа общото микроикономическо правило, че субсидиите обикновено пораждат опашка за онова, което се субсидира. В 15 страни политиците вече са обещали, че ще се „борят“ за онова, което искат от тях. Когато не успеят, те ще оправдая или с ЕС, или с политиците от Германия, Франция и „скъперническата четворка“.
Стопанските дейности и регламенти, разработени на равнище ЕС са повече (общо над 20 пера са в областта на стопанския растеж, устойчивото развитие, природни ресурси и пр.) от предвидените традиционно от националните бюджети. Но списъкът им продължава да се разширява. Новите приоритети са механизмът за налагане на върховенството на закона, Зелената сделка и анти-въглеродните политики (в новия бюджет само Полша засега има обещани компенсации от 7.5 млрд. евро), опазването на границите и общоевропейските въоръжени сили, бежанците и разширяването на Съюза към Балканите.
Някои от тях изглеждат смислени. Само непредвидените последици са трудни за изчисляване.
