За себе си казва сама, че обожава да потриса буржоата. Другите я описват с краткото и ясно: "чепата е". "Винаги е била такава. Но талантът й прекосява всичко. И заради него може да си позволи да е всякаква", твърдят хора били близо до нея през годините.
Тя е поетесата и журналист Миряна Башева, въпреки че името й няма нужда от пояснения. И във вторник (11 февруари) навършва 73 години.
Миряна Башева е поет и бунтар, журналист и убеден левичар. Дъщеря е на Иван Башев - загиналият министър на външните работите в кабинетите на Тодор Живков и Станко Тодоров. Никога не крила левите си възгледи и произхода си, Башева е и сред критиците на някогашния режим. Тя признава, че се е възползвала от привилегиите, които е имала, за влизане в английската гимназия в София. Наред с това обаче става част от емблематичния "Кръг 39", който през декември 1989 година в препълнената 65-та аудитория на Софийския университет организира най-мащабното събитие в историята на българската поезия – масов свободен рецитал. Самите автори от неформалния дисидентски кръг наричат тази вечер с името Голямото поетично четене.
Башева следва, но така и не завършва английска филология. Стихове започва да пише сравнително късно - след 23-та си година. Още след първата й стихосбирка “Тежък характер” бързо се превръща в литературна звезда.
Много от стиховете й са се превърнали в популярни песни - “Дано” на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев.
Във времената на бурно политическо противопоставяне (включително и в културните среди), след 1990 година, заради позициите и таланта си, поетесата е уважавана и "и от двете страни на барикадата". В свое интервю композиторът Стефан Димитров признава, че е кръстил дъщеря си именно на поетесата. "Талантът й е толкова мощен, че думите не успяват да го разкажат", твърдят нейни колеги журналисти.
Башева е сътрудник в списание “Отечество”, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”, списание “Факел”. След 1989 г. е редактор във вестниците “24 часа” и “Сега”. През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.). С него снима и документални филми. Именно с режисьора тя прекарва и три месеца в Индия, а държавата оставя траен отпечатък в нея.
Дълги години поетесата бе част от екипа на в. "Сега", който правеше последната страница на вестника, станала емблематична с политическата си сатира. На рождения си ден през 2020 година обаче тя смята, че "вече е късно за хумор". "Много сме се объркали като общество", смята Башева. "Не знам как стана така, че се поляризирахме до степен, в която ситуацията е повече от ужасна", каза тя пред "Свободна Европа". "Нямам рецепта как това се поправя, но то не е просто политическо противопоставяне между Борисов и Нинова, например, става дума за дълбоки обществени процеси", допълва Башева.
На въпрос дали познатата от последна страница на в. "Сега" рецепта за ирония на злободневните теми може да проработи и към настоящия момент, журналистката отговаря: "За да се успокоим като общество е нужна сериозност. За хумор, ми се струва, че наистина вече е късно".
"Вече е време за друг тип разговор", обяснява поетесата и журналист, която хем държи да отбележи, че вече не се занимава с новини, хем в същия момент подхваща разговор за изконсумирания смисъл на публичността. Всъщност, вижте какво стана днес, казва тя в подкрепа на тезата си – Валери Симеонов обвини "журналистите и народа в корупция".
Башева смята, че все още има хора, за които думите не са обезценени, но те стават все по-малко, а равнището, на което се води публичния разговор у нас е позорно. "Погледнете, че непрестанно се занимаваме с темата корупция – а какво имаме като резултат? Смятам, че е срамно държавният секретар на САЩ да се занимава с корупция у нас и да посочва съдия като корумпиран, а правосъдният министър да повтаря подобни думи без доказателства. Говоря за съдията Миталов Едновременно с това всички обсъждат главния прокурор Иван Гешев или пък КПКОНПИ, но не съм видяла особен резултат от тая работа", казва Башева.
Извън поезията си и сатиричния си поглед към политиката Башева е известна с любовта си към животните. Известно е, че една от емблематичните песни на Богдана Карадочева "Дано", всъщност е стих на Башева, посветен именно на четирикраките любимци.
В момента тя живее с котката си Здравка, наречена така тъй като била намерена в двора на НЗОК. Това обаче не е първото подобно име на животно, което Башева дава. Любимото й в миналото куче Дуда е кръстено на чеченския сепаратист, поискал независимост от Москва - Джохар Дудаев.
