Лошото състояние на ВиК мрежите в България не е тайна за никого. На почти всички хора у нас е познат свистящият звук на чешмата, когато от нея не тече вода. Най-често причината са именно аварии по водопроводите. Освен в Перник през последните месеци, където причината да няма вода по 19 часа в денонощие е ниското ниво на язовир „Студена“. Към състоянието на водоема обаче отношение има и лошото състояние на водопреносната мрежа. По официални данни като загуби по тръбите са отчетени близо 75%. Тоест три четвърти от водата, която излиза от язовира, не влиза в домовете на хората. И потъва някъде по трасето.
Именно заради това прокуратурата привлече като обвиняем и бившия управител на ВиК Перник Иван Витанов, който беше отстранен непосредствено след началото на кризата. Едното от двете му обвинения е в умишлена безстопанственост, защото „не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването“ на водопреносната мрежа на община Перник и на водата от яз. „Студена“.
„От това му бездействие е последвало разпиляване на имущество – вода за питейно-битови нужди, постъпила от яз. „Студена“ във ВиК мрежата на гр. Перник. Щетите от това деяние са в приблизителен размер на 11 690 000 лв. (стойността на 7 млн. куб.м. вода за питейно-битови нужди, които представляват разпилените 75% от всичката вода за питейно-битови нужди в гр. Перник за инкриминирания период)“, съобщи прокуратурата преди близо две седмици.
Публичните данни за състоянието на ВиК сектора обаче разкриват, че тези 75% загуби съвсем не са най-големите в страната. В Добрич 85,5% от водата отива като загуби, в Сливен - 83,3%, а в Шумен – 81,6%. Това се разбира от годишния доклад КЕВР за ВиК сектора за 2018 г., одобрен през декември 2019 г. От него става ясно също, че „ВиК“ ООД в Перник не е единственото дружество в страната, чиито действителни загуби през 2018 г. са надхвърлили заложените в бизнес плана му. А според експерти ВиК дружествата често имат твърде ограничено поле за действие, що се отнася до намаляване на огромните загуби по тръбите.
Над 60% от водата се губи
Общо за ВиК сектора в страната за 2018 г. са отчетени 60,87% загуби. От областните градове най-високи са те в Добрич (85,5%), Сливен (83,3%) и Шумен (81,6%). Много високи са също загубите в Монтана – 79% и в Ямбол - 75,8%.
В най-развитите страни се приема, че е допустимо загубите да са до 20%.Инж. Иван Иванов, Българска асоциация по водите
„Софийска вода“ отчита 43,89% загуби по водопреносната система, ВиК Варна - 64,7% а ВиК Пловдив - 60,27%. Бургаското дружество отчита загуби на 55% от водата, която тръгва по тръбите му.
Водопроводна система без никакви загуби по тръбите няма как да съществува. Но водата, която изтича по тръбите в цялата страна, е в пъти повече отколкото в най-развитите държави, посочват специалисти.
Пред Свободна Европа инж. Иван Иванов от Българската асоциация по водите обясни, че като минимум технологични загуби във водопроводна система се приемат 6% от водата, която минава през нея, и тези загуби няма как да се ограничат. „На Запад, в най-развитите страни загубите се приема, че е допустимо да са до 20%. Над това за тях започва да става критично. При нас тези загуби са 60%, това е твърде много“, каза той.
Експертът, който е член на Управителния съвет на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги, посочи също, че общото ниво на загубите във ВиК сектора у нас е около 60% от много години. „И ние някак си примиренчески казахме, че нямаме пари да ги поправим, затова ще ги поддържаме така. Но ето че дойде момент, в който икономиката се развива, природата се променя, климатичните изменения водят до периоди на засушаване и ние не можем да си позволим такива загуби.“
Проблемите на бизнес плановете
Като сериозен проблем на ВиК Перник се посочва също, че загубите на вода на дружеството надвишават значително заложените в бизнес плана му, одобрен от КЕВР. Разчетът за 2018 г. е бил по тръбите да се загубят 66,77% от водата, която се черпи от източниците за питейно-битово водоснабдяване, а всъщност под земята са изтекли 74,7% от нея.
Управители на ВиК са поставени в ситуация да попълнят едно число в една клетка, то трябва да е по-голямо от 3 и по-малко от 5 и да е цяло. Те носят отговорността да постигнат това число, а знаят, че няма как да го направят.
Неизпълнение на заложените в бизнес плановете разчети за загубите има и в други дружества в страната, включително в Сливен, Ямбол, Добрич и Бургас. Няколко ВиК оператора в страната работят изобщо без бизнес план, вкл. ВиК София, което управлява водопреносната мрежа на населените места в София-област.
Проблемът тук може да се търси освен във ВиК операторите, в самия процес на бизнес планиране. „Регулаторът, според изходящата информация от предходните регулаторни периоди и според големината и възможностите на дружествата им определя дългосрочни и краткосрочни цели в различни направления, включително за намаляване на загубите на вода“, обяснява инж. Иванов. На тази база се определят и бюджетите на ВиК операторите, но при изготвянето им често не се вземат предвид ключови фактори като ръста на минималната работна заплата и инфлацията.
„Някои управители на ВиК казват, че са поставени в ситуация да попълнят едно число в една клетка, то трябва да е по-голямо от 3 и по-малко от 5 и да е цяло. Те носят отговорността да постигнат това число, а знаят, че няма как да го направят.“
Какво не е наред и как да се поправи
Инженерните мерки за намаляване на загубите по ВиК мрежата са ясни на специалистите в страната. Те включват на първо място зониране на мрежата в населените места, т.е. разделянето ѝ на по-малки участъци, които да може да се контролират по-лесно. Друга ключова мярка е управление на налягането в мрежата, която е следствие на зонирането, обяснява инж. Иванов. Това би позволило по-бързо откриване на течове, следователно и по-бързо поправяне на авариите и спиране на кражбите.
„Но най-ефективната мярка е подмяна на водопроводите с нови“, посочва експертът. „За съжаление инфраструктурата у нас е доста остаряла, компрометирана. Голяма част от водоснабдителната система е от азбест и цимент. Този материал, освен че вече не се използва, когато остарее става много негоден – започва да се разпада.“
За подмяна на тръбите обаче е необходим значителен финансов ресурс, с какъвто повечето ВиК дружества в страната не разполагат. Според експертите опитът в настоящия регулаторен период да се предвидят средства за инвестиции е бил неуспешен поради редица причини. „В крайна сметка инвестиционните програми на голяма част от операторите се ограничиха до това да преживяват, да си покриват оперативните разходи и да правят не чак толкова мащабни инвестиции“, обяснява инж. Иванов.
Ще спаси ли положението идеята на правителството, предложена и приета в рамките на седмици, да обедини всички ВиК дружества в един държавен холдинг? Това зависи най-вече от начина, по който ще се управлява тази структура, смята инж. Иванов. „Решението на правителството да създаде холдинг и да осигури 1 млрд. лева за отрасъла мисля, че е добра стъпка към по-бързо напредване. Основният въпрос обаче е как ще се управлява този холдинг и как ще се изразходват тези средства“, каза той.
