Мандатът на новия главен прокурор Иван Гешев започва ударно – с арест на действащ министър и активизиране срещу президента, включващо оповестяването на записи от специални разузнавателни средства (СРС).
Случаите с Нено Димов и Румен Радев нямат аналог в последните 30 години, но докато задържането на бившия екоминистър може да се определи като опит за туширане на общественото недоволство заради водната криза в Перник, ситуацията с държавния глава е по-различна.
Съчетано с поисканото от Гешев решение на Конституционния съд за това кога може да разследва президента, огласяването на въпросните СРС-та изглежда и като стъпка към неговото отстраняване от длъжност. В момент, когато наред с традиционните му критики срещу правителството той провежда консултации за конституционни промени, засягащи правомощията именно на главния прокурор.
Няколко въпроса без отговори
Държавното обвинение разпространи във вторник записи от два разговора. Единият – между Радев и командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков, а другият – между Стойков и предполагаеми негови подчинени. Подозренията на разследващите са, че в тях има данни за укриване на документи от президента с цел да осуети вече приключила проверка на КПКОНПИ за конфликт на интереси при назначаването на съпругата му Десислава за пиар на ВВС през 2014 г.
От огласените материали стана ясно, че СРС-тата са били използвани спрямо Стойков през април миналата година. Прокуратурата обаче открива данни за престъпление на държавния глава цели 9 месеца по-късно. Разследващите не разкриват и в рамките на кое наказателно производство ДАНС е контролирала тези разговори.
Говори се за осуетяване на проверка, но такава е извършена и още през миналото лято е приключила със заключение на КПКОНПИ, че няма данни за конфликт на интереси. Отделно от това, логиката при укриването на документи е че прокуратурата първо трябва да ги е намерила, за да твърди, че са били скрити. А такава информация засега липсва.
Друг въпрос без отговор е защо дело, по което се използват СРС-та спрямо висш военен, се води от специализираната, а не от военната прокуратура. Наказателно-процесуалният кодекс е недвусмислен: "Когато едно дело е подсъдно на специализирания наказателен съд и на военния съд, то се гледа от военния съд". А компетентността на прокуратурата съответства на тази на съда.
Незаконно, но познато
Макар държавен глава за пръв път да е обект на подобни прокурорски действия, историята познава още един случай, в който прокуратурата е разрешавала СРС-та да се ползват за политически цели. В края на 2010 г. тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов прочете от парламентарната трибуна протокол от подслушани разговори между горнооряховски лекари, за да подкрепи твърдението си, че "едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс".
Впоследствие бе образувана прокурорска проверка, защото законът не позволява използването на данни от СРС-та за цели, различни от тези на наказателния процес. Тогава се оказа, че първо зам.-окръжният прокурор на Велико Търново Светослав Калчев е поискал от Цветанов да декласифицира протоколите от СРС-тата, а след това министърът го е помолил за разрешение да ги разгласи публично. Точно както преди ден пресцентърът на държавното обвинение обясни, че съдържанието на подслушаните разговори на Радев и Стойков "се разпространява след разрешение на наблюдаващите прокурори".
"Прокурорът може да даде разрешение за разгласяване на материали по разследването, но не и когато разгласяването им е въздигнато от законодателя в престъпление. Иначе казано, прокурорът не може да разреши да се извърши престъпление", коментира по този повод известният наказателен адвокат Даниела Доковска пред "Капитал".
Тя има предвид член 145а от Наказателния кодекс, предвиждащ до 3 години затвор и глоба до 500 лева за всеки, "който използва информация, събрана чрез използване на СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство". Ако става въпрос за длъжностно лице, каквото се явява наблюдаващият обвинител, наказанието е от 1 до 5 години и глоба до 5000 лева.
"Разумно тълкуване" на закона
В случая с проверката срещу Цветанов тогавашният главен прокурор Борис Велчев обясни, че е приложено "разумно тълкуване" на закона. Според тезата на подчинените му, които отказаха да образуват разследване срещу вътрешния министър, той е прочел протоколи от СРС-та, които вече са послужили за образуване на наказателно производство и са приложени като доказателства по него. Тоест, изпълнили са законната си цел и вече са могли да се ползват и за други.
Това обаче не попречи на един от потърпевшите лекари да осъди прокуратурата близо 9 години по-късно. Причината беше, че твърденията на Цветанов за "умишлено умъртвеното" бебе бяха опровергани от експертизите по делото и лекарите дори не бяха привлечени към наказателна отговорност.
Софийският апелативен съд обаче не пропусна да коментира и разгласените по случая СРС-та: "Разговорът между лекарите е бил записан със специални разузнавателни средства, разрешени по друго досъдебно производство. Гражданският съд няма право и задължение да преценява доколко използването им и публичното им разгласяване е в съответствие с разпоредбата на член 32 от Закона за СРС, но публичното им огласяване по неприключило наказателно производство определено е противоправно поведение".
В този контекст развитието на казуса с президента Румен Радев изглежда предизвестено. Дори и Конституционният съд да разтълкува основния закон така, че да отвори пътя пред евентуална процедура по импийчмънт на държавния глава, това едва ли ще помогне на прокуратурата да докаже подозренията си, свързани с огласените СРС-та. Но след години може да доведе до ново осъждане на държавното обвинение, ако Радев заведе такова дело.
