Очакванията за евентуален конфликт между САЩ и Иран след убийството на генерал Касем Солеймани и изстреляните от Техеран в отговор десетки ракети, повдигнаха въпроса за възможностите на иранските военни и колко всъщност са силни те.
Отговорът на този въпрос се крие във въпроса за преследваните от Иран стратегически цели.
Основна цел на Техеран е да прокарва влияние и да пази интересите си в Близкия изток или поне да възпрепятства опоненти като Саудитска Арабия да вземат превес. За да изпълни тази цел Техеран прави всичко по силите си, за да отслаби и постоянно да държи под напрежение контингентите на САЩ, които са разположени в 10 от страните в региона, а крайната цел на Иран е те да напуснат.
Без атомни бомби, но с помощ от приятели
Иран има широко известна и много противоречива ядрена програма, но все още няма капацитета да произведе ядрено оръжие.
„Имат програма за балистични ракети, но нямат такива с голям обхват, които да могат да достигнат до САЩ“, отбелязва "Атлантик". От изданието подчертават също, че Иран няма големи партньори в региона и се ползва само с „прилични“ връзки с Русия и Китай.
Като една от най-изолираните държави в света Иран се придържа към стратегията за водене на военни действия през трети страни, т.нар. проксита. Това най-често са удари, насочени към уязвими цели на САЩ и техните съюзници.
Скромен бюджет за отбрана
Бюджетът за отбрана на Иран през 2019 г. е повече от 13 млрд. долара, което нарежда страната на 18-то място в света по този показател според Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI).
Това нарежда Техеран много зад регионалните опоненти като Саудитска Арабия и Израел, които са похарчили съответно 70 и 18.5 млрд. долара за същия период. САЩ е недостижим лидер в света с похарчени повече от 700 млрд. долара.
Военните разходи на Иран са спандали с 9.5 % за 2018 г. в сравенение с предишните 12 месеца. Основна причина са икономическите проблеми, причинени от американските санкции, наричани от Вашингтон стратегия за „максимален натиск“.
Иранските военни и по-специално Иранската революционна гвардия (ИРГ) обаче не разчитат за финансирането си само на държавния бюджет.
„Военните контролират една пета от пазарната стойност на компаниите, листвани на Техеранската борса, и притежават хиляди други фирми, които генерират приходи за въоръжените сили. ИРГ контролира и голяма част от нелегалната икономика в страната“, казват от базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрацията (ФЗД).
Най-многобройни в Близкия изток
По отношение на „военна сила“ Иран се позиционира на 14-то място от общо 137 държави в света в класацията за глобална военна мощ на "Бизнес инсайдър" за 2019 г.
Техеран разполага и с най-многобройната армия в Близкия изток, наброяваща 523 хил. души на активна служба, както и 350 хил. резервисти.
От активните войници 350 хил. са част от обикновената армия, а поне 150 хил. са в редиците на (ИРГ), която е най-силното звено на иранските военни.
Пример за важността на ИРГ в Иран е фактът, че техният главнокомандващ Хюсеин Салами докладва директно на върховния лидер Али Хаменей.
Самите ИРГ са разделени на 5 подгрупи.
Специалните части „Ал Кудс“, начело на които от десетилетия стоеше Касем Солеймани, са натоварени основно с операциите извън територията на страната. Информациите за тяхната численост са многобройни, но според експерт, цитиран от Ен Би Си, в тях се бият между 17 и 21 хиляди човека.
Те обаче служат и за въвличането на шиитски милиции от други страни, които по данни на "Гардиън" наброяват повече от 200 хил. души.
Друга група в рамките на ИРГ са силите "Басидж" – паравоенна организация с 90 хил. членове, които биват мобилизирани за опазването на реда в случаите като появилите се национални протести в Иран през ноември.
Под шапката на ИРГ оперират и 20 хил. военни от флота на Иран, които разчитат най-вече на множество от плавателните съдове, предназначени за контрол в Ормузкия проток. Те бяха замесени в конфронтациите с чуждестранни танкери, преминаващи през Персийския залив.
Танкове, флот, самолети
Иран разполага с 1634 танка, което го поставя на 18-то място от 137 страни в света. Към тях трябва да се прибавят и 2 345 бронирани бойни машини и 1900 ракетни установки.
Големият брой танкове обаче се състои от стари модели. Единствено моделът "Карар", който трябваше да бъде доставен през 2018 г., може да се сравнява с някои от по-добрите модели танкове в света.
От своя страна флотът на Иран е доста скромен и не разполага със самолетоносач или разрушител.
Налични са шест фрегати, три корвети, 34 подводници и 88 патрулиращи плавателни съдове. Подводниците са от руския клас „кило“, наричани „черни дупки“, тъй като не могат да бъдат засичани.
Военно-въздушните сили изостават в сравнение с тези на регионалните сили. Иран има 509 летателни апарата, докато Саудитска Арабия и Израел притежават съответно 848 и 595. Важно в случая да се спомене е, че САЩ също имат сериозно присъствие на самолети в региона.
Голяма част от военната техника всъщност е от времето на войната в Персийския залив през 1991 г., когато Садам Хюсейн прехвърля много самолети в Иран, за да избегне унищожението им от американски части.
Основна част от ВВС на Иран пък са съставени от американските Ф-4, Ф-5 и Ф-14, конструирани през 70-те години на 20 в.
Ролята на ракетите
Заради наложените на Техеран санкции, на военните се наложи значително да намалят вноса на военна техника в последните години. Това създаде увеличаване на нуждата от развитие на собствените технологии за военните цели на страната, придружено с внос на нискокачествени части от Русия и Китай.
Иран разчита също и на производството на ракети, за да се преодолее пречката от по-ниското качество и наличност на оръжия, в сравнение с регионалните противници, САЩ и други западни държави. Ракетите, с които разполагат иранските военни, са Шабаб 1, чийто обхват е 300 км., а оръжието за "последни мерки" е Шабаб 3 с обхват 2 000 км., която би могла да удари Израел.
Според Международния институт за стратегически проучвания Техеран разполага и с 32 батареи от руските противоракетни системи С-300.
Киберайвона, дронове и следващи действия
Иранските военни сили разполагат и с дронове, които са използвани както в операции в Ирак, така и в Израел. Смята се, че безпилотните самолети са били използвани и за атаката над съоръжения на територията на Саудитска Арабия през септември.
По данни на "Ню Йорк таймс" съществува и опасение, че след убийството на Солеймани е възможно Иран да отговори с масирана кибер атака срещу САЩ и свързани с тях обекти.
Най-вероятно обаче последващите действия на Техеран ще са свързани с познатата стратегия на война чрез свързани с тях шиитски милиции и в краен случай нови ракетни атаки над бази на САЩ с цел американските войници да бъдат изтикани далеч от територията на страната.
Според анализатори най-тежкият удар, който Иран може да нанесе, е при случай на военни действия в Ормузкия проток и евентуалното негово затваряне. Подобна ситуация би довела глобалните енергийни пазари до тежка криза, докато Техеран ще може да разчита на четвъртите най-големи залежи на петрол в световен мащаб.
