Часове след като американски въздушен удар уби иранския генерал Касем Солеймани на 3 януари, върховният лидер на Ислямската република Али Хаменей съобщи, че мястото му начело на силите „Ал Кудс“ ще бъде заето от негов заместник.
Бързото обявяване на новото назначение изглежда като опит да се изпрати послание, че дейността на елитната част ще бъде продължена. „Мисията на силите е същата, каквато беше и под командването на мъченика Солеймани“, каза Хаменей.
Ако това наистина е вярно, работата на силите „Кудс“ ще продължи както досега. Какво обаче знаем за тази потайна организация?
Какво е мястото на силите „Кудс“ в иранските въоръжени сили
Силите „Кудс“ са един от осемте клона на Ислямската революционна гвардия на Иран, създадена непосредствено след ислямската революция през 1979 г. Останалите подразделения са сухопътните сили, военновъздушните, военноморските, доброволната милиция „Баси“, разузнаването, контраразузнаването и силите за сигурност. Всичките осем подразделения действат под ръководството на командира на Революционната гвардия Хюсеин Салами и заместника му Али Фадави.
На практика обаче силите „Кудс“ работят като паралелна структура и командирът им се отчита пряко на върховния лидер. Смята се, че са създадени в края на 80-те и са подразделението в Революционната гвардия, което отговаря за дейностите зад граница.
Съществуването на елитните части никога не е официално признавано преди началото на войната в Сирия през 2011 г. Активното им участие в конфликта на страната на президента Башар Асад обаче направи невъзможно отричането на съществуването им и направи известно името на командира им Касем Солеймани.
Едно от ключовите места, където силите „Кудс“ действат, е Ливан. Там те подкрепят „Хизбула“ и според публикации и изказвания получават все по-голямо влияние върху силите за сигурност. Освен това те работят в Сирия, където подкрепата им за Башар Асад включва работа с паравоенни формации и проправителствени милиции. В Ирак „Кудс“ участват в създаването на Народните сили за мобилизация, известни като „Хашид Шааби“, които работят за сближаване с Иран. В Йемен елитите части подкрепят правителството на хутите в Сана, срещу което воюват сили, подкрепяни от Саудитска Арабия. В Афганистан „Кудс“ подкрепят проирански политически формации и въоръжени групировки, а в ивицата Газа работят с „Хамас“.
Много от тези групи, както и самата Революционна гвардия от април 2019 г., са обявени от САЩ за терористични организации. Част от тях са в черния списък и на ЕС.
Как работят силите „Кудс“
Дейностите, които са поверени на силите „Кудс“ веднага след ислямската революция в Иран през 1979 г., са изпълнявани и контролирани от други подразделения на Революционната гвардия. В началото много от тях са поверени на Мохамад Монтазери, който ръководи въоръжени групи докато е в изгнание и има близки контакти с палестински и други организации. След смъртта му през 1981 г. тези дейности преминават под ръководството на настоящия върховен лидер Али Хаменей, който тогава все още е президент.
Под негово ръководство Иран започва да финансира и обучава опозиционни групи в Ирак, които да играят на страната на Иран по време на войната между двете държави през 80-те години. В този период започват първите сериозни опити дейностите на Техеран зад граница да бъдат обединени под контрола на една структура. В началото това е Министерството на разузнаването.
Революционната гвардия в този период създава и т. нар. бригада „Бадр“, която се управлява от иранци и цели да бъде опозиция на тогавашния иракски лидер Саддам Хюсеин. Една от ключовите фигури, а по-късно и ръководител на тази организация тогава, е Абу Махди ал Мухандис, който беше убит заедно със Солеймани на 3 януари в Багдад.
През 80-те години освен в Ирак външната дейност на Революционната гвардия се съсредоточава и в Ливан. Ключова фигура там е Хюсеин Дехкан, който по-късно е и министър на отбраната на Иран. Под негово ръководство са обучени десетки ръководни кадри за групировката „Хизбула“, включително настоящият ѝ ръководител Хасан Насралах. След оттеглянето на Дехкан тесни връзки с „Хизбула“ поддържа Ахмад Вахиди, тогава ръководител на Революционната гвардия на Иран и първият командир на силите „Кудс“ след основаването им.
След смъртта на първия върховен лидер на Иран Аятолах Рухолах Хомейни, между силите „Кудс“ и Министерството на разузнаването се появяват разногласия. В крайна сметка правомощията им са разделени и така под ръководството на силите „Кудс“ остават контролът и финансирането на иранските прокси групировки.
Ерата на Солеймани и какво предстои след нея
Касем Солеймани застава начело на силите „Кудс“ през 1997 г. като замества Ахмад Вахиди. Под неговото командване организацията процъфтява и Иран разширява влиянието си отвъд границите си. Той разделя организацията на департаменти, които да отговарят за различните страни, в които силите работят пряко или чрез местни организации. Командирите на тези департаменти се отчитат пряко на него.
Смята се, че именно Солеймани е убедил Али Хаменей Иран да се намеси в Сирия в полза на Башар Асад. Според различни публикации хиляди военни от силите „Кудс“ са дислоцирани в Сирия и воюват на страната на правителството, заедно с обучени от самите тях иракски шиитски милиции.
След смъртта на Солеймани специалните сили за задгранична дейност на Иран ще се ръководят от Исмаил Кани. 62-годишният ветеран е описан от Хаменей като „един от най-изявените командири в редиците на Ислямската революционна гвардия“.
Кани е част от силите „Кудс“ от създаването им и през последните години работи като заместник на Солеймани. Още през 2012 г. той е в черния списък на САЩ, заради предполагаемата му роля в изпращането на пари и оръжия за „Хизбула“.
Дали под негово ръководство силите „Кудс“ ще работят както и досега, предстои да стане ясно. Няма съмнение обаче, че Иран иска светът да остане именно с такова впечатление заради ключовата роля, които играе частта за задгранична дейност в целия Близък Изток.
