От какво ще го заболи най-много бързащия шофьор? От загубата на време. Така смятат в Естония, където тестват нов вид наказание за безотговорно шофиране.
На пътя между Талин и Рапла, градче на юг от столицата, гледката е необичайна. Полицейски патрули спират автомобили и държат шофьорите им по един час в колите, за да ги “охладят” след като са превишили разрешената максимална скорост.
Начинът, по който Естония се справя и досега с превишената скорост, звучи като история от “светлото бъдеще”. Естонските полицаи отдавна не дебнат в храстите. Затова си има камери. Те заснемат нарушителите, изпращат им електронно фишовете за глоби, заедно с формуляр за обжалване. Също така електронно санкцията може да бъде оспорена или платена. Размерът на глобата също се изчислява от компютър - броят на надвишените километри, умножен по три. При първо нарушение - 190 евро. Корупция няма, измъкване също. Хартия не се харчи, нито време за опашки или търсене на връзки. Всичко е безмилостно и ясно - по скандинавски.
Въпреки това през 2018 г. Естония регистрира рязко увеличаване на смъртните случаи на пътя в резултат на безотговорно шофиране от 36 на 51 на един милион жители (населението на Естония е 1,2 млн.).
Какво е решението?
Увеличение на глобите? Ожесточаване на наказанието? Промяна на закона за движение по пътищата? Не и в Естония. Отделите по иновациите на полицията и на вътрешното министерство обединяват усилия и стартират проект за наказване на бързащите със загуба на време. Идеята хрумнала на авторите, които установили въз основа на интервюта с хванати в бързо каране шофьори, че за тях разправията с полицията е много по-досадна, неприятна и отегчителна от самото плащане на глобите.
Ето защо те решили да се опитат да увеличат до максимум срещата на недисциплинираните с полицията и да ги принудят да спазват правилата, за да я избегнат. Караш с 20 км отгоре - “времето за охлаждане” е 45 минути. Всеки километър повече - до 60 минути. Седиш си в колата цял час и си мислиш къде би могъл да бъдеш вече, ако беше карал според правилата.
Според естонските власти наказването с време е особено удачно решение, тъй като според закона за движение по пътищата, глобите от камерите не се натрупват и не водят до по-тежки наказания като отнемане на книжки. Плащаш и забравяш.
Целта на експеримента е да се прецени как шофьорите сами преценяват сериозността на нарушението, както и дали загубата на време от тях има по-висока цена от финансовото изражение на наказанието. Проектът е дело на естонското вътрешно министерство и полицията и е част от програма за насърчаване на иновациите в обществените услуги. Тъй като в страната отдавна фишовете се издават и плащат само електронно, естонците са принудени да отидат по-далеч в търсенето на иновативни подходи. Освен, че спират шофьорите, полицейските патрули са отговорни и за събирането на информация и оценките от новаторската програма от шофьорите нарушители.
“Първоначално това беше по-скоро шега”, казва Лаура Абен, съветник по иновациите във вътрешното министерство на Естония пред сп. “Икономист”.
“Хората плащат глобите като комунални сметки и ги забравят”, разказва пред британското списание Елари Касеметс. В Естония информацията за глобите за скорост, регистрирани от камерите, не се съхранява. Така че натрупването на глоби не води до отнемане на книжката или друга по-тежка санкция.
Обществената реакция е изненадващо положителна за властите, а пътният експеримент се превърна в световна новина. Според естонците изчакването на банкета е по-подходяща мярка, тъй като размерът на глобите не е съобразен с възможностите на всички шофьори. Докато за по-бедните те могат да имат сериозна въздържаща сила, то за хората с финансови възможности, те не са достатъчно строги. Затова пък времето е еднакво ценно, а денонощието има само 24 часа - по равно за всички. Освен това изчакването се понася индивидуално от всеки нарушител и не се възприема като поредното средство за пълненето на държавния бюджет.
Колкото и да го харесват, новият метод също си има ограничения, тъй като полицията няма достатъчно служители да патрулират на пътя и новаторските глоби са ограничени само до един маршрут - между Талин и Рапла. С надеждата, че един ден технологиите ще позволят и шофорите да бъдат “охлаждани” електронно. А докато се чакат резултатите от естонския експеримент, повечето държави продължават да разчитат на глобите.
Справедливи ли са глобите?
Подходите са различни. Във Финландия например размерът на глобата се определя според годишния доход на нарушителя, така че всеки да го заболи, когато му бръкнат в портмонето, а не само по-бедните. В Белгия практикуват друг метод - глобите са еднакви, но полицията не прощава, защото всеки шофьор предварително знае зад кой храст ще изкочи полицаят с палка. Пътната полиция публикува в социалните мрежи местата на хайките, както и времето, през което се организират акциите. Разполагайки предварително с информация, шофьорът носи пълната отговорност за това, че не се е съобразил с ограниченията. Отново в Белгия оспорването на глобите се прави пред съдия и тъй като магистратите са много натоварени, очакването за насрочването на делото може да излезе твърде скъпо, тъй като глобите се олихвяват. Подобна е и стратегията във Франция, където бързото плащане на глобата означава, че тя ще е по-малка.
Повечето европейски държави са настроили камерите за регистриране на скоростта, така че те се задействат при превишение от 21 км., признавайки, че финансовите наказания не вършат кой знае каква работа.
Въпреки че броят на смъртните случаи на пътя намаляват всяка година, по данни на Европейската комисия в 28-те страни членки през 2018 г 25 100 души са загубили живота си и пет пъти повече са били ранени. Статистиката показва огромни различия, които не винаги могат да бъдат обяснени със строгостта на санкциите. По данни за 2018 г. най-безопасно е шофирането в Обединеното кралство, където на пътя загиват 28 души на един милион жители. Подобна е статистиката и в Дания 30/милион), (31/милион) и Швеция (32/милион). Средната смъртност за Европа е 48 души на милион жители. Само в две държави смъртността надвишава 80 души на милион - Румъния (96/милион) и България (88/милион).
Къде сме ние?
България е една от петте държави в Европа, които наказват превишената скорост със затвор. Теоретично законът у нас дава възможност за до пет години ефективно наказание. В Холандия, Испания, Швейцария и Норвегия със затвор се преследва само комбинация от тежки нарушения, а във Франция лишаването от свобода за подобно нарушение е условно.
Повечето европейски държави санкционират превишената скорост максимално с отнемане на шофьорската книжка за различни срокове. Превишаването на максималната скорост, заедно с преминаването на червен светофар, както и шофирането под влияние на алкохол и неизползването на предпазни колани са четирите най-чести причини за фатални инциденти на пътя.
Според политиката за пътна безопасност в ЕС загиналите и тежко ранените на пътя хора до 2050 г трябва да намалеят почти до нула, като бройката им бъде сведена до 50% от настоящата през следващото десетилетие.
