Като председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров няма право на охрана от Националната служба за охрана (НСО) и тази, която до понеделник му е предоставяна в качеството му на главен прокурор, трябва да бъде свалена. Това обаче може и да не се случи, тъй като междуведомствената комисия, която решава кой да бъде пазен, може да се събере, и без да дава отчет на обществото да разшири кръга от лица, за които смята, че имат нужда от защита. Твърде вероятно е това да се случи още преди края на годината, съобщиха източници на Свободна Европа. И така, въпреки че шефът на антикорупционната комисия по закон не трябва да бъде пазен, много е вероятно Цацаров да не загуби тази привилегия.
Потърсени за коментар, от пресцентъра на НСО не отговориха дали звеното ще се събере, за да "продължи" защитата на Сотир Цацаров. "Междуведомствената комисия се събира по целесъобразност, а не заседава по график", отговориха от пресцентъра на службата.
В нейния състав, според специалния закон, уреждащ дейността на службата, освен шефа на НСО, влизат председателят на ДАНС, главният секретар на МВР. А при необходимост и ръководителите на Служба "Военна информация" и на Държавна агенция "Разузнаване".
Заради факта, че повечето представители в звеното са свързани с изпълнителната власт, е твърде вероятно бившият главен прокурор да се договори и охраната му изобщо да не бъде сваляна, твърди източник на Свободна Европа.
"Тихото разширяване"
Подобно тихо "разширяване" на кръга от пазени лица, всъщност стои в основата на непрестанното нарастване на бюджета на НСО.
В тази посока бяха и думите на бившия шеф на НСО ген. Димитър Владимиров, казани пред Нова телевизия. Според него кръгът лица, които охранява Националната служба за охрана, е нараснал неимоверно. А бюджетът на службата от 2004 година досега се е увеличил драстично. Той подчерта, че преди 15 години разходите на НСО са били 13 млн. лв., а сега са достигнали рекордните 40 млн. лева.
"Не би следвало да се харчи държавен ресурс за охраната например на почетния председател на Движението за права и свободи (ДПС) Ахмед Доган, депутата от движението Делян Пеевски, който ходи много рядко в парламента, както и за председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който "не е ниво за НСО", коментира Владимиров.
По-рано е било така: ако е имало сигнал за заплаха срещу някое лице на публична длъжност, МВР е имало срок от месец - месец и половина да го провери, и ако не се е потвърждавал, охраната е била снемана, каза той. Сега това не се прави. "Нямаше такива мераклии доживот да бъдат охранявани", каза Владимиров и допълни, че Доган в момента е частно лице и ако има заплаха срещу него, може да си наеме частна охрана.
Освен това, сегашното количество на охранителите също невинаги е съразмерно на обстановката. Така например председателят на КПКОНПИ (Пламен Георгиев – бел.авт) е охраняван от екип от 8 души (общо всички смени охранители и шофьори), което според Владимиров е прекомерно.
Как се стигна до охрана на Георгиев, Пеевски и Доган
За първи път вече бившият шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който подаде оставка заради недекларирани части от жилището си, се появи с охрана на публично събитие през април 2019 г.
Тогава, по думите му пред журналисти, гардовете са били назначени заради отправена срещу него заплаха, която е била оценена от службите, като "сериозна". Тогавашният шеф на КПКОНПИ добави, че заплахата е станала факт преди началото на "компроматните атаки", свързани с имотното му състояние, в рамките на "Апартаментгейт".
Не е ясно дали Георгиев все още няма гардове от НСО - независимо, че той подаде оставка в края на юли тази година и формално не заема никакъв релевантен за темата пост. Въпреки че това не би следвало да е така, практиката сочи, че пречки пред подобни решения няма, а отчет за тях не се дава. Държавната охрана на Доган стана публично достояние още през 2006 г., когато в медиите се появи информация, че по него е стреляно. Тези твърдения бяха отречени официално и от НСО, и от самия Доган. През следващите 13 години в нито един момент не е оповестявана информация, че необходимостта почетният председател на ДПС да бъде охраняван от службата е отпаднала.
Делян Пеевски започна да се движи с гардове от НСО значително по-късно. За пръв път това бе обявено през 2016 г. от тогавашния главен секретар на МВР Георги Костов. Като повод за назначаването на държавна охрана на депутата от ДПС той посочи информация от "достоверен източник" за готвено покушение срещу него. Въпросните данни бяха установени от разследващите неуспешния опит за атентат срещу Алексей Петров.
Оттогава досега властите не са коментирали повече наличието на данни за заплаха срещу Пеевски, който първоначално бе отказал охрана от НСО, но в крайна сметка по думите на Георги Костов "обектът е бил убеден в неговата застрашеност".
През 2014 г. той бе обект на друг хипотетичен сценарий за убийство, заради който бяха задържани трима души. Прокуратурата обаче се отказа да поддържа обвиненията им заради липса на доказателства и те бяха освободени. В онзи момент Пеевски все още се движеше само с частна охрана.
