60 процента от работещите японки са задължавани да ходят на работа на високи токчета. Повечето японски компании и публични институции имат специален дрескод за своите служители, който се изразява основно в ограничения срещу жените. На много места на тях им е забранено да носят панталони, равни обувки и дори очила, вместо това те трябва да се придържат към високите токчета, дългите чорапи, лещите и тежкия грим, ако искат да имат работа. Някои компании дори ограничават цвета на косата на своите служителки.
„За първи път осъзнах, че жените и мъжете са третирани по различен начин от работодателите, когато оставяйки обувките си пред вратата в офиса, забелязах, че тези на колегите ми са леки, меки и удобни за разлика от моите“, казва Ишикава.
Тя стои ежедневно до осем часа права на токчета с височина 5-7 сантиметра, когато отговаря за гладкото протичане на церемониите в погребалната агенция, в която работи. Дълго време се обвинявала, че не отделя достатъчно време, за да събере информация, която да ѝ позволи да намери по-удобни обувки с токчета. Съмнявала се, че краката ѝ не са нормални и затова трябва непрекъснато да ходи с рани и в лейкопласт.
Поинтересувала се дали и другаде е така и била изумена, че когато споделя наблюдението си в Туитър през януари, получава огромен отзвук – постът ѝ е споделен близо 30 000 пъти. Медиите и социалните мрежи бързо я превръщат в звезда. По примера на започналото от Холивуд движение срещу сексуалното преследване на жени, станало известно като #МеToo, японското се нарича #KuToo (от японски „обувка“ и „болка“) и набира все по-голяма популярност.
Ишикава отдавна не придружава останките на мъртъвци. Освен, че е основател и лице на движението, 32-годишната жена работи като актриса, модел и писател. Има кауза. Британската обществена медия Би Би Си я включи в тазгодишната си класация на 100-те най-влиятелни жени в света.
“Може да ви се стори маловажно, но животът на някои хора е бил променен заради тези правила“, каза Юми Ишикава на пресконференция, след като социалното министерство даде указания срещу тормоза на работното място, в който ограниченията за облеклото на женската част от персонала, не бяха уредени. Според нея, ако вършат една и съща работа всички служители трябва да го правят при еднакви условия.
Когато за първи път почва да търси паралели със ситуацията в Япония Ишигава с изненада научава, че въпросът се смята за част от битката за равенство между половете в редица страни, включително в Европа. Това я окуражава да продължи напред. 31 000 души са подписали петиция, с която се настоява властите да отдадат внимание на проблема.
Родена в Нагоя, в централната част на Япония, на 18 г. тя се преселва в Токио, където започва да работи като модел на бельо в рекламна агенция. По това време тя не е и чувала за сексуален тормоз и смята, че отношението към нея е „просто част от работата“, както ѝ внушават. Днес тя смята, че жените, независимо от работата, която вършат, имат еднакви човешки права.
Не всички подкрепят Юми. По-често мъже, но и много жени споделят, че заради ниския си ръст се чувстват по-авторитетни и по-видими, когато са на токчета. Здравният и социален министър на Япония Такуми Немото коментира, че ограниченията в облеклото са „необходими и оправдани“.
Ишикава е разочарована, че решаването на проблема отнема толкова време, но все пак влизането на темата в обществения дебат, все пак е напредък.
В момента Юми работи на половин ден в колцентър и продължава усилията си да привлече подкрепа за каузата на #KuToo.
