Те нямат колективен образ, твърде различни са. Не могат да посочат и конкретно геройство, което да са извършили, неудобно им е. Те са доброволците на Планинската спасителна служба, които знаят колко опасна може да бъде планината за човешкия живот.
"Планински спасители стават хора, които имат отношение към планината и много добре разбират какво означава да бедстваш в нея. Те са решили, че каузата на живота им е да оказват помощ безвъзмездно." Думите казва директорът на Планинската спасителна служба (ПСС) Емил Нешев пред Свободна Европа по повод Международния ден на планината.
Той допълва, че му е трудно да опише планинските спасители, защото "ние сме обикновени хора. Всеки един от нас си има професия, всеки един си има семейство, което мисли за него." Спасителят настоява и да благодари на всички близки на доброволците, които осъзнават риска, на който те са изложени и въпреки това "успяват да ни търпят толкова време".
Другият въпрос, на който не успява да отговори, е да избере една спасителна акция, за която да разкаже. "Една с една няма еднаква. Всички случаи оставят спомени. Всички акции, в които съм участвал или пък ръководил, са ми дали опита, за да мога да продължа напред и да ставам все по-добър", казва директорът на ПСС.
Макар всеки случай да е уникален, основополагащите принципи за доброволците в планината са еднакви.
"Работата в екип е основен принцип. Задължителен е и принципът на единоначалието", обяснява Нешев. "Във всяка една акция има един ръководител, който носи отговорността, разпределя задачите и това е единственият начин толкова опасни и рискови дейности като планинското спасяване да ни се получават без инциденти от наша страна. Загърбим ли тези правила, се подлагаме на изключително голям риск", допълва той.
Важността на тези принципи на работа се е доказала през всички 86 години на съществуването на Планинската спасителна служба. По думите на Нешев през 1933 г. в София алпинисти, туристи, планинари и медици осъзнават, че някой трябва да се грижи за безопасността на хората, които са в планината и че инцидентите трябва да бъдат отработвани заедно.
В момента в ПСС членуват 540 доброволни планински спасители, от които само 42-ма са щатни. Те участват активно на терена в акции до 55 годишна възраст, след което продължават да помагат по други начини. Планинският спасител преминава през стриктен процес на обучение, за да стане такъв и трябва да опреснява знанията си с допълнителни курсове на всеки 3 години.
Всеки един от 32-ата отряда в страната организира работата си по различен начин в зависимост от спецификите на планинския район. Но изпълнението на задълженията, даването на дежурства и участието в спасителни акции по всяко време на седмицата и денонощието е неизменна част от ангажимента, който планинският спасител поема, когато се включва в службата.
В ПСС има и 22 кучета спасители, от които 10 участват в акции. Останалите са подрастващи и в процес на обучение. Службата е част от структурата на Български червен кръст.
"Аз защо станах планински спасител ли?", замисля се Нешев. "Защото ми харесва да го правя, искам да помагам на хората и знам, какво може да причини планината на хората, когато тя реши. В същото време страхотна мотивация е това да успееш да помогнеш на някого в планината и да видиш благодарността в погледа му", добавя планинският спасител с 31 години служба.
