Когато през 1994 г. окръг Ориндж Каунти, Калифорния, фалира, всички са шокирани. „Ориндж Каунти беше след петте най-богати окръга в САЩ. Как е възможно просто да фалира“, питат се разследващите. Щатските и федералните власти веднага започват разследване. Паралелно с тях работи Джон Върна, тогава част от екипа на частната фирма за корпоративни разследвания „Крол Асошиейтс“.
„Това, което открихме, беше политическа корупция в най-чист вид. Ковчежникът на Ориндж Каунти Робърт Ситрон, чиято работа беше да контролира приходите и разходите на окръга, с времето се беше почувствал удобно на позицията си и беше започнал да мисли, че може да прави каквото си иска. На повърхността изглеждало сякаш си върши работата добре. И затова никой не поставял под въпрос действията му. Той обаче нямал екип и разчитал само на един съветник, който му дал не особено добри препоръки. Един ден парите просто свършили и окръгът фалирал.“
С тази история Джон Върна започва отговора си на въпроса с какво работата му се различава от тази на следовател на държавна работа. Той е в София като лектор на организираната от „Америка за България“, „Конрад Аденауер“ и „Антикорупционен фонд“ среща с изпълнителни директори на десетки частни организации, посветена на превенцията и борбата с корупцията в частния сектор.
Джон Върна продължава:
„Регулаторите в Калифорния и вътрешните одитори на Ориндж Каунти някак напълно пропуснали или игнорирали факта, че над дейността на Ситрон няма никакъв контрол и няма механизми, които да му попречат да прави каквото си иска. Това беше установено от щатските и федералните разследващи. В рамките на нашето разследване разбрахме как се е случило това. Оказа се, че Робърт Ситрон е близък приятел с човека, който отговаря за вътрешния одит. Ковчежникът лично е финансирал предизборната му кампания. И резултатът е, че този човек никога не е проверил детайлно действията на Робърт. Логично е – ако помагам на човек финансово, той няма да ме проверява много внимателно.“
Ситрон е осъден на 14 години затвор за измама. А работа на Върна е да даде препоръки как фалит като този да не се случва никога повече.
"Под чадъра на честна съдебна система"
25 години по-късно Върна консултира най-вече частни корпорации как да се борят с корупцията, провежда разследвания на предполагаеми корупционни схеми в частни организации и работи като външен одитор на компании. Опитът му показва, че борбата с корупцията в частния сектор зависи основно от волята на ръководителите на фирмите.
„В САЩ собствениците на корпорациите разчитат на мрежа от одитори и разследващи да проверят има ли проблем и ако има, какъв е той и кой е отговорен за него. Разследването приключва в един момент и ако бъде установено, че някой е нарушил закона, подаваме сигнал до местни, щатски или федерални прокурори, които преследват нарушителя. Ако нарушението не представлява интерес за тях, собствениците на компаниите могат да водят граждански дела", обяснява Върна.
И подчертава: „Това обаче се случва под чадъра на ефективна, честна и балансирана съдебна система. Играта има правила.“
Клиентите на Джон Върна са хора, които искат в компаниите, които управляват, работата да върви по правилата. Сблъсквал се е обаче и с потенциални клиенти, които имат интерес да прикриват това, което се случва във фирмите им, вместо нередностите да бъдат разкривани и предавани на правосъдието.
В своите отговори той често използва словосъчетанията „ценностна система“ и „кодекс на поведение“. И отбелязва, че за всеки, който работи в корумпирана среда, е много важно да дефинира и да се придържа към своите ценности, защото е напълно възможно средата да има корумпиращо влияние.
"Някой трябва да подаде сигнала"
Работата си той описва като непрекъснато проверяване на факти и хора. „Всички разследвания са в общи линии еднакви. Проверяват се замесените хора и документацията, ако има такава. Ако имаме достъп до компанията отвътре, опитваме се да разпитаме замесените хора, да се запознаем с документите и архивите. Опитваме се да се запознаем с хората, които работят в компанията – как живеят, дали имат проблеми, зависимости, вкл. от наркотици, хазарт.“
Десетилетията опит на Върна в разследването на корупцията в частни организации показват, че един от най-ефективните механизми за предотвратяване и установяване на корупционни практики, е гарантиране на защита и канали за хора, които да сигнализират за нарушения (т. нар. whistleblowers).
„40% от хората, които са хванати, че правят нещо нередно и са изправени пред съда, са изправени пред съда, защото някой е вдигнал телефона и е подал сигнал“, обяснява Върна. По думите му защитата на хората, които сигнализират за корупция, би трябвало да е отговорност на законодателя, който да създаде такива гаранции. В противен случай всичко зависи от ръководствата на частните организации.
„Ако искаме хората да подават сигнали, трябва да гарантираме защитата им. Ако разследващите – независимо дали държавните органи или частна одитираща компания – нямат достъп до документи и архиви, и ако свидетелите им откажат да дават показания, те остават без нищо.“
