Подкупът е взет пред очите ви, а вие мълчите. Не звъните в полицията, не пишете писма до никакви институции. Тази реакция е свойствена на повечето граждани на ЕС най-вече по една причина: няма законова защита за хората, подали сигнал за корупция. Препятствие, което е напът да отпадне покрай една нова европейска директива.
Колко са тези, които мълчат
Над 80% от гражданите на Европейския съюз, които са се сблъсквали с корупция, не са съобщили на властите. В България този процент е още по-висок – 86% по данни от последното проучване на Евробарометър. Най-често цитираната причина (29% от случаите в ЕС и 38% в България) е липсата на законова защита за хората, които сигнализират за корупция.
В повечето страни от ЕС режимът е разпокъсан и неефективен. Механизмите за защита често се отнасят единствено за работещите в публичния сектор. Служителите в частни фирми - например в банки, във фирми за бизнес консултиране и др. - могат да бъдат дисциплинарно наказани, уволнени или дори съдени за разгласяване на фирмена тайна, ако подадат сигнал за корупция.
Това е напът да се промени с предстоящото въвеждане на европейска директива за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения. Текстовете, за които се споразумяха ЕП и Съветът на ЕС, се отнасят за злоупотреби с европейски средства, пране на пари, данъчни измами, защита на личните данни, на околната среда и т.н.
Защитават ли законите у нас изобличителите на нередности?
У нас Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) регламентира реда, по който се подават сигнали за корупция или за конфликт на интереси за лица на висши публични длъжности. Той не допуска разглеждане на анонимни сигнали и изисква идентификация на сигнализиращия по три имена и ЕГН.
„Изискването за пълен обем лични данни от сигналоподателите крие сериозни рискове за тяхната сигурност“, коментира пред Свободна Европа юристката Лора Георгиева от гражданската организация Антикорупционен фонд (АКФ). „Ефектът от това е негативен в две посоки – поради заплахата от санкции, гражданите и организациите ще бъдат възпирани да подават сигнали. Дръзналите да съдействат на органите пък ще бъдат подложени на натиск и заплахи, от които не винаги ще могат ефективно да се защитят.“
Това изискване означава също, че гражданските организации, идентифицирани с наименование, ЕИК и адрес на управление, не могат да подават сигнали, тъй като се изискват три имена и ЕГН на представител.
ЗПКОНПИ предвижда служителите, които разглеждат сигналите, да не разкриват самоличността на подалия сигнала и да не допускат трети лица до документите. В особени случаи по преценка на председателя на антикорупционната комисия може да се потърси съдействие от МВР за защита на сигналоподателя. Предвижда се лицата, уволнени или претърпели физически или психически тормоз заради подаден от тях сигнал, да имат право да търсят обезщетение по съдебен път. За да се възползва потърпевшият от това право обаче, той трябва да докаже, че действията, предприети срещу него, са следствие именно от подаването на сигнал, което е невъзможно в някои случаи.
"По българския закон подаващият сигнал трябва да доказва факти, връзки и обстоятелства, а компетентният орган заема пасивна позиция."
За да бъде взет под внимание, подаденият сигнал трябва да съдържа конкретни данни за нарушението, т.е. да бъде описан механизма на съответното корупционно деяние. „Резултатът е, че се поставя в тежест на сигналоподателя доказването на факти, връзки и обстоятелства, които по принцип не са публични или достъпът до тях е силно ограничен или затруднен“, коментират от АКФ.
Сигнали за злоупотреби с власт и корупция в която и да е институция могат да се подават към съответните административни органи като Административно-процесуалния кодекс (АПК) номинално предвижда „забрана за преследване заради подаването на предложение или сигнал“.
Какво предвижда директивата?
Проектът на директивата, който е получил одобрението на ЕП и на Съвета на ЕС, предвижда създаване на безопасни канали за сигнализиране за нарушения в рамките на частни организации, а също и към публичните органи. Трябва да се гарантира поверителността на сигнализиращият и да не се допуска достъп на неупълномощени трети лица. Предвижда се осигуряване на обратна връзка за предприетите мерки по сигнала.
Директивата ще забранява всяка форма на отмъщение срещу сигнализиращи лица - уволняване, понижаване в длъжност, намаляване на заплатата или атаки срещу репутацията.
Директивата ще забранява всяка форма на отмъщение срещу сигнализиращи лица включително уволняване, понижаване в длъжност, намаляване на възнагражндението, налагане на дисциплинарно наказание или атаки срещу репутацията.
Отговорността за налагането на забраната е на държавите членки, които ще имат право да санкционират физически или юридически лица, които въпрепятстват подаването на сигнал, предприемат действия с цел отмъщение или нарушават поверителността на самоличността на сигналоподателите.
Какво ще се промени?
След окончателното приемане на директивата страните членки ще трябва да приведат законодателството си в съответствие с нея. За България това значи, че трябва да бъде създадена защита на лицата в частния сектор, които подават сигнали за нередности.
Освен това ще трябва да бъдат въведени текстове, които освобождават сигнализиращите лица от отговорност за нарушаване на ограниченията за оповестяване на информация, които често залягат в трудовите договори на служители на частни фирми, разясняват юристите от АКФ.
Ще трябва да се гарантира също, че при евентуален иск на частната фирма срещу служителя, той може да се защити пред съда с факта, че е подал сигнал в съответствие с директивата.
Важен принцип, залегнал в директивата, който ще трябва да се въведе в българското законодателство е, че частната фирма или публичната институция, която предприема действия срещу човек, подал сигнал за корупция, ще трябва да докаже, че действията му не са с цел отмъщение, а не както досега – сигналоподателят да трябва да докаже, че е жертва на отмъщение заради подаден сигнал.
„Евентуалното приемане на Директивата ще наложи значителни промени в режима на защита на лицата, подаващи сигнали за нередности [у нас], тъй като той е разпокъсан, формален и неефективен, поради което не гарантира правата на сигналоподателите и засегнатите от сигнали по начина и в обема, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз.“
