Мониторингът на България не включва всички проблеми, а само тези, които са установени при влизането на страната в Европейския съюз (ЕС). Това беше обяснено от Европейската комисия на депутатите от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент в четвъртък вечер в Брюксел.
Директорът в Европейската комисия Уилям Слийт, който представи заключенията от публикуваните на 22 октомври доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, подчерта, че наблюдението включва само изпълнението на ангажименти, поети от България при приемането й в ЕС, но не и “всички въпроси”, като даде за пример състоянието на медиите.
Слийт е директор в Генералния секретариат на Европейската комисия, отговарящ за мониторинга. В последните два доклада обаче Комисията коментира медийната среда в България. В тазгодишния тя я определя като “пораждаща сериозни опасения” и добавя, че недостатъците й “продължават да оказват въздействие върху съдебната система”.
Крайно лявата ирландска депутатка Клер Дали заяви по време на обсъждането, че заплахите срещу журналисти в България се увеличават, че те нямат право на защита на източниците си и че парите от еврофондовете се разпределят непрозрачно към медиите от правителството. Евродепутатката от БСП Елена Йончева коментира, че състоянието на свободата на медиите в България се влошава.
Слийт посочи пред евродепутатите, че България е изпълнила всички 17 препоръки, отправени й през 2017 г., като условие за прекратяване на мониторинга. Той подчерта, че властите имат воля да отстранят оставащите проблеми, свързани с отговорността на главния прокурор, независимостта на съдебната власт и сътрудничеството със Съвета на Европа в борбата с корупцията.
Въпреки отделни критични гласове, всички големи парламентарни групи изразиха готовност да подкрепят предложението на Европейската комисия за сваляне на мониторинга на България при положение, че той бъде заменен от общоевропейски механизъм за следене на прилагането на върховенството на правото.
Представителите на ЕНП, социалистите, “Обнови Европа” и Зелените в правосъдната комисия коментираха, че този механизъм би възстановил равнопоставеността като по еднакви критерии се оценява спазването на върховенството на закона във всички държави членки. Те настояха и мониторинговият механизъм да не се обвързва с приемането на България и Румъния в Шенген, тъй като двете държави изпълняват формалните критерии да се присъединят към зоната за свободно движение.
Предстои парламентарната комисия да реши дали да извърши собствена оценка за изпълнението на препоръките на ЕК за България и за продължаването на наблюдението за Румъния, или ще се довери на становището на Европейската комисия.
На 22 октомври Европейската комисия обяви, че България е постигнала достатъчен напредък, а Румъния се е върнала назад в реформите. Тя заяви, че ще вземе окончателно решение дали да прекрати наблюдението на България след консултации с Европейския парламент и със страните членки. Още в началото на мандата си председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че ако двете държави изпълнят препоръките, Комисията ще предложи сваляне на наблюдението преди края на 2019 г.
Механизмът за наблюдение влезе в сила с приемането на България и Румъния в ЕС на 1 януари 2007 г. като беше извършван в 6 области за България и 4 за Румъния.
