Българската икономика ще се развива по-бавно от очакваното, обяви Европейската комисия (ЕК) в четвъртък, публикувайки редовната си есенна икономическа прогноза за развитието на европейската икономика.
В нея ЕК коригира прогнозата си за развитието на България и очаква, че догодина българската икономика ще се увеличи с 3 %, вместо с 3,4 %, както се смяташе през пролетта.
Прогнозата за 2021 г. за първи път от години слиза под трите процента с очаквания за развитие от 2,9 %. Това е доста по-малко от прогнозираните преди година 3,6 % и от прогнозираните през есента 3,4 %.
Що се отнася до тази година, българската икономика ще се увеличи с 3,6 на сто, вместо с прогнозираните 3,7 %, като вътрешното потребление остава основен източник на растеж на фона на слабото усвояване на инвестиции през първата половина на тази година.
Причината за по-бързото забавяне на икономиката са основно външни фактори, свързани с намаляващото търсене и поръчки за износ, рязкото ограничаване на вноса на горива и ниските инвестиции. Европейската комисия предупреждава, че развитието на България ще е в силна зависимост от международното търсене.
Потенциалът на българската икономика остава нисък и заради недостига на работна ръка, който ще продължи да се задълбочава през следващите две години, въпреки планираното увеличаване на доходите.
Очаква се и намаляване на бюджетните резерви, като излишъкът ще се свие до 1,1 % от БВП. Бюджетният баланс ще остане положителен (0,99%) през следващите две години, разчитайки на развитието на пазара и на заявките на правителството за реализация на проекти с национално и европейско финансиране.
Комисията обаче обръща внимание, че прогнозата за състоянието на бюджетните приходи остава рискова заради неясните инвестиционни намерения на властите, свързани основно с военните разходи. От друга страна намеренията на правителството за предсрочно погасяване на средносрочни задължения, ще позволи намаляването на публичната задлъжнялост от 21.1 % през 2019 г. до 18.6 % през 2021 г.
Заключениията идват на фона на очакванията за умерен растеж в Европа и по света. Европейската комисия се отказа от предвижданията си за икономически растеж в Европа, които обяви в пролетната си прогноза, като обяви в четвъртък, че през следващите две години то ще се запази на сегашните нива за ръст от около 1,2 % за еврозоната и около 1,4 на сто за ЕС като цяло.
Очаква се растежът на БВП в световен мащаб да остане слаб, поради което растежът в Европа ще зависи от силата на секторите, ориентирани в по-голяма степен към вътрешния пазар. Те от своя страна ще разчитат на пазара на труда, който да подпомага растежа на заплатите, на благоприятни условия за финансиране, а в някои държави членки, на подкрепа от бюджета. Въпреки че се очаква икономиките на всички държави членки да продължат да се разрастват, малко вероятно е единствено вътрешните фактори за растеж да са достатъчни за осигуряването на силен растеж, се казва в икономическия анализ на Европейската комисия.
Европейската комисия публикува четири пъти годишно очакванията си за развитието на европейската икономика, въз основа на данни за растежа на отделните страни членки.
Коригираната прогноза за България поставя страната на седмо място по растеж за тази година. Ирландия остава за поредна година най-бързо развиващата се икономика в ЕС с очаквания тя да достигне 5,6% през 2019 г., следвана от Малта (5%), Унгария (4,6%), Полша и Румъния (по 4,1%) и Литва (3,8%).
