Сотир Цацаров беше избран от Висшия съдебен съвет (ВСС) на 20 декември 2012 г. Преди това той нееднократно получаваше суперлативи от тогавашния премиер първи мандат Бойко Борисов и силовия му заместник Цветан Цветанов.
"Той е най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР"
"Той е най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР", заяви министър-председателят веднага след номинирането на Цацаров. Цветанов също не закъсня, определяйки го като "стабилен съдия". Благоразположението по висшите етажи в ГЕРБ към новоизбрания тогава главен прокурор беше потвърдено и с указа за назначаването му, издаден от президента Росен Плевнелиев по-малко от 12 часа след гласуването във ВСС.
При клетвата си на 10 януари 2013 г. Цацаров декларира пред препълнената зала "Тържествена" в Съдебната палата, че "безусловно" няма да се поддава на политически натиск и ще бъде "гарант за справедливост".
По-малко от месец след встъпването си в длъжност, главният прокурор се изправи пред първия си тест, при който обещанията му бяха разклатени. Цацаров категорично отказа прокуратурата да се занимава с т. нар. разработка "Буда", на която сайтът "Биволъ" отдели серия публикации. Те отразяваха миналото на Бойко Борисов като сътрудник на ЦСБОП, представляващ "оперативен интерес" за службата през 90-те години.
Прокуратурата се активизира срещу ГЕРБ
Последва обаче оставката на първия кабинет на ГЕРБ, след която прокуратурата се активизира именно срещу върховете в доскорошната управляваща партия. Възобновени бяха проверките по емблематичните случаи "Ало, Ваньо" и "Чакъра".
И по двата основна мишена бе Борисов. В първия - заради записа, в който нареждаше на покойния шеф на митниците Ваньо Танов да спре проверка в пивоварна, а във втория – заради ръководената от него акция по залавянето на Тодор Димов-Чакъра, който през 2003 г. беше обстрелян с гранатомети и загина.
Междувременно облаците над ГЕРБ се сгъстяваха. Бившият вътрешен министър Цветанов стана обект на проверка по сигнал на Сергей Станишев за незаконно подслушване, която по-късно прерасна в три съдебни дела срещу него.
Разследвани се оказаха още доскорошният му земеделски колега Мирослав Найденов и бившият депутат от Етрополе Емил Димитров. Започна и проверка срещу бившата председателка на правната комисия в парламента Искра Фидосова и това, в крайна сметка, я принуди да се оттегли от политиката. "Не съм виждал толкова бърза прокуратура и в мечтите си", коментира тогава Борисов, без да знае, че предстоят още изненади.
Аферата "Костинброд"
На 11 май 2013 г. в деня за размисъл преди тогавашните предсрочни парламентарни избори, прокуратурата влезе в печатницата "Мултипринт", където се изработваха бюлетините за вота. И обяви, че разследва престъпление срещу политическите права на гражданите. Съобщението ѝ бе допълнено от преки включвания на тогавашния директор на контролираната от КТБ телевизия ТВ7 Николай Бареков, в които той съобщаваше за пресечена "изборна манипулация".
"Не искам да чувам думата прокуратура"
На изборите ГЕРБ не успя да спечели мнозинство и БСП и ДПС съставиха кабинета "Орешарски". "Не искам да чувам думата прокуратура", каза седмица след вота Борисов. Цацаров пък му отговори недвусмислено - образувани бяха две дела за полетите на правителствения "Авиоотряд 28" по времето на Борисов.
Така се стигна до ареста на председателя на закритата впоследствие комисия за противодействие на конфликта на интереси Филип Златанов. Ръководството на прокуратурата даде зрелищна пресконференция, на която прожектира подбрани извадки от тефтер на задържания, от които се разбираше, че той е получавал нареждания "кого да удари и кого да оправи". Схемата на влияние в работата на комисията беше онагледена със следната формула: "ИФ→ЦЦ→ББ". Прокуратурата обаче пропусна да покаже други инициали от тефтера на Златанов – "ДП" например. Това "ДП" породи въпроси на много наблюдатели, заинтригувани дали не крият името на Делян Пеевски, но инициалите по-късно се оказаха поправени незнайно от кого на "10".
Така изглеждаше първата година от мандата на Цацаров – акции, обвинения, пресконференции – и все насочени срещу ГЕРБ. Какво обаче се случи с всички тези шумно образувани дела? Приключиха далеч по-тихо.
Как завърши всичко?
Делото срещу Мирослав Найденов беше прекратено без да бъдат обявени мотиви. Същото се случи и с проверката срещу Искра Фидосова. Двамата обаче бяха безвъзвратно извадени от политиката. Емил Димитров също напусна ГЕРБ и за делото му повече не се чу.
Проверките по "Ало, Ваньо" и "Чакъра" бяха прекратени през 2014 г. без никакви публични обяснения. Така единственият ефект от възобновяването им бе, че Борисов няколко пъти беше сниман от медиите да отива на разпит. Делата за полетите на "Авиоотряд 28" също не стигнаха до съда, а очакванията, че лидерът на ГЕРБ ще бъде обвинен, бяха заменени от парламентарно проучване, фокусирало се във въпроси като това колко са стрували ядките на борда на правителствения самолет.
Трите дела срещу Цветанов приключиха с три оправдателни присъди като се оказа, че основният процес – за мобилното подслушане в МВР, всъщност изначално е бил миниран от формулировката на обвинението и поправките в Наказателния кодекс, приети междувременно от БСП и ДПС.
"Спихна като суфле"
Аферата "Костинброд" "спихна като суфле" (по думите на служебния премиер Марин Райков) от "изборна манипулация" до длъжностно престъпление на главния секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Той бе напълно оправдан на първа инстанция, а прокуратурата реши изобщо да не протестира решението и то влезе в сила.
Подобна бе съдбата и на случая с Филип Златанов, който поне бе осъден условно за това, че е скрил преписка срещу президента Росен Плевнелиев и решение по проверка срещу бившата съветничка на държавния глава Димана Ранкова. Съмненията за търговия с влияние бяха отделени в отделно разследване, което напълно замря, след като столичното следствие успя да загуби основното доказателство – тефтера на Златанов.
Междувременно ГЕРБ вече беше отново на власт в коалиция с Реформаторския блок. В този мандат подчинените на Сотир Цацаров бяха се фокусирали единствено върху коалиционните партньори на Борисов. Обвинения получиха военният министър Николай Ненчев, колегата му от външно министерство Даниел Митов и заместникът му Христо Ангеличин. Към тази група дела беше прибавено делото срещу Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Иво Прокопиев за "ЕВН". Към днешна дата няма нито един окончателно осъден по тези казуси.
Осъдени представители на висшето ръководство на ГЕРБ няма и в настоящия, трети премиерски мандат на Борисов. В този период прокуратурата се отчете само с едно дело, свързано с правителствен кадър – прекратяването на разследването на катастрофата с моторна шейна, при която загина синът на бившия транспортен министър Ивайло Московски.
