Ако не беше световната преса, футболната среща в понеделник вероятно щеше да се разглежда в София като печален спортен резултат за националния отбор - 6 на 0 за Англия. Но чуждите издания разгледаха двубоя по съвсем друг начин. "Отровен кладенец", написа за националния стадион "Васил Левски" британският вестник "Гардиън".
Премиерът Бойко Борисов оцени размерите на имиджовото бедствие за страната и написа коментар: "Недопустимо е България, която е една от най-толерантните държави в света, и хора от различни етноси и религии живеят в мир, да се свързва с расизъм и ксенофобия".
Проявите на различни политически лица и институции обаче сочат друго - доста често публичния разговор е далеч от "толераността". А някои прояви на ксенофобия, расизъм и хомофобия дори са станали легитимна политическа позиция. Понякога и предизборни обещаня.
Шеги и смях
Много медии в България не просто не чуват ксенофобията, но и я подклаждат. Това е забелязал и кореспондентът на "Гардиън" Барни Рони за поведението на журналистите и тяхното нехайство към подобен проблем. "Час след края на мача българските журналисти можеха да бъдат видени как се смеят и шегуват, посрещайки това ужасяващо шоу не със срам или съжаление, а все едно, че беше, в най-лошия случай, неудобство", пише "Гардиън".
С шеги и бурен смях от журналистите, през недалечната 2010 г. беше посрещнато и заключението на премиера Бойко Борисов, че в ГЕРБ "мъжете обичат жени, а жените – мъже". Разяснението за сексуалните предпочитания на партийците беше по повод сигналите срещу Яне Янев (РЗС) за сексуален тормоз спрямо мъж.
Хомофобията отдавна се е превърнала в предизборно обещание
Думите му в последните години се припомняха няколко пъти, включително и от БСП. Повод беше отказът на всички парламентарни формации да гласуват "Истанбулската конвенция", която според техните тълкувания с понятието "джендър" въвеждала "трети пол".
Ето защо, когато говорим за "толерантността" в България трябва да имаме предвид, че хомофобията отдавна се е превърнала в предизборно обещание. За справка могат да се видят само последните изпълнения на Волен Сидеров ("Атака") в БНТ, когато той насочи целия си патос към сексуалната ориентация на Ангел Джамжазки (ВМРО). В резултат обществената медия забрани участията на Сидеров, но нито партия, нито каквато и да е друга институция възрази, че подобна констатация - вярна или не - няма как да бъде обида. В отговор Джамбазки се закани да забрани гей прайда в София, ако стане кмет.
Когато прокуратурата се разсейва
Отново Джамбазки бе разследван през 2013 г. от прокуратурата за подбуждане на насилие и омраза на расова основа. Разследването се водеше от Софийската районна прокуратура (СРП), а повод за образуването му беше протест срещу бежанците, потърсили убежище в България, под наслов "Шествие срещу имигрантското нахлуване". Разследването така и не стигна до съда.
Две години по-късно Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България, приемайки, че не е защитила правото на изповядване на религия. Поводът за присъдата бяха безредиците пред столичната джамия "Баня Башъ", предизвикани от депутати на "Атака" през 2011 г. В мотивите за решението бяха споменати" бездействието на МВР и неефективното разследване на прокуратурата".
Важно обстоятелство е, че по същото дело в Страсбург правителството депозира становище, според което "привържениците на "Атака" не са преминали изискуемия минимум на грубост" с поведението си при погрома. На Волен Сидеров така и не му беше потърсена съдебна отговорност у нас, а разследването с години се водеше срещу "неизвестен извършител".
Кога ромите станаха "цигани"
Освен със случая пред столичната джамия, 2011 г. е преломна за разговора за малцинствата в България с друг погром – този в Катуница. След събитията там дори премиерът Борисов коментира, че МВР "са изпуснали" ситуацията. Медийни кадри показваха, че футболни агитки над половин час вандалстват в ромския квартал, пред погледа на полицията, без тя да се намеси. Случаят е символен и с друго от 2011 г. както медии, така и политици започнаха да наричат открито ромските малцинства в България "цигани".
През годините лексиката в "една от най-толерантните държави" (по Борисов) ескалира до степен, в която вицепремиер (Валери Симеонов) нарече цялата ромска общност "озверели човекоподобни", а Върховният административен съд (ВАС) сметна, че това не е дискриминация.
Бъдещ главен прокурор и двама чиновници
Месеци по-късно Комисия за защита от дискриминацията (КЗД) пък реши, че изказването на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев, че и "циганите така не правят" не е дискриминация. Тези думи той прозинесе в телевизионно интервю по повод коментари, правени от подсъдимата бивша кметица на "Младост" Десислава Иванчева.
КЗД реши, че в думите на Иван Гешев няма дискриминация и че това е просто мнение
Сезирана заради дискриминационно изказване, обаче КЗД реши, че в думите на обвинителя няма проблем, защото "Гешев изразява мнение по процесуалното поведение на подсъдимо лице".
"Такива способи на процесуална защита се упражняват от всички подсъдими", твърди още КЗД, според която изказването на най-вероятния бъдещ главен прокурор е напълно допустимо.
Всъщност с подчертаните си разсеяност и бездействие всякакви държавни органи - от прокуратура до най-висше политическо ниво (Министерския съвет) не просто насърчават враждебната реторика, а понякога стават част от нея. В този смисъл символни са и два други случая, в които държавни чиновници активно насаждат омраза.
Първият подобен е от 2012 г., когато служител в президентството, кръсти официален документ за ромската интеграция "mangali". А вторият е съвсем скорошен: в който висшият чиновник в Министерството на отбраната Александър Урумов, бе посочен като един от основните разпространители на слухове, всяващи паника в ромските махали. А слуховете са ясни – държавата ще отнема деца и по неведоми пътища "норвежки джендъри" ще ги получат, за да "изкривят психиката им".
В крайна сметка фактите показват, че ненавистта в България към почти всякакъв вид другост не е новост. Стереотипните страховете, че ромите са лъжливи, гейовете – заразни, мюсюлманите – поробители, а норвежците крадат деца, са само малка част от медийно употребяваните теми преди значими събития у нас. Отново фактите сочат, че използването на повечето фобии се случва не без помощ от институциите. А тя може да бъде дори само тяхното бездействие.
Ето защо от вредата, нанесена преди два дни на националния стадион, има полза. И тя е в това, че може да се случи разговор за това доколко е толерантна "една от най-толерантните държави".
