"Така както мразим крадците, мразим убийците, така трябва да мразим и хакерите". Премиерът Бойко Борисов отправи този призив при откриването на конференция за киберсигурност във вторник в София. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов допълни, че ниските заплати са проблем за наемане на подготвени хора в тази сфера.
В такива моменти обикновено погледите се насочват към Естония - малката балтийска държава, в която достъпът до интернет е признат за основно човешко право. И която е призната за един от лидерите в киберсигурността. Защо там да може, а тук да не може? Краткият отговор звучи така - доверие, образование, високи цели.
Кога забелязахме проблема?
Ето и разликите между подхода тук и подхода там. В края на първото си председателство на Съвета на ЕС (втората половина на 2017 г.) Естония разработи и подари на Общността интерактивна Карта на санкциите, която събра и подреди в цифров вид стотици документи за различните ограничения, прилагани от ЕС към над 40 държави в света, и така ги направи използваеми.
По същото време България активно загряваше за своя дебют като председател, а премиерът Бойко Борисов се оплака от небивал ръст на опитите за незаконно проникване в сървърите на Министерския съвет и основните министерства, застрашаващи евроатлантическата сигурност.
"За да не заразят цялата система, ги накарах от кабелите, от контактите да изключат машините".
“Един петък се стигна до там - разказа той в тв интервю, че за да не заразят цялата система, ги накарах от кабелите, от контактите да изключат машините, за да предотвратим такъв набег”.
Всъщност 100% киберсигурност няма. Както казва бившият генерален директор на “Сиско системс” Джон Чембърс, "има два типа компании - такива, които са били хакнати и такива, които не знаят, че са хакнати".
Безпрецедентното изтичане на личните данни на над 5 милиона граждани от системите на НАП направи българите от най-безгрижните по отношение на киберсигурността граждани в ЕС, в жертви на кражба на лични данни.
По данни на специалното социологическо проучване на Европейската комисия за киберсигурността “Евробарометър”, преди година едва една трета от българите си дават сметка за рисковете от интернет, срещу над 60% в скандинавските държави. Най-често практикуваното средство за киберзащита сред българите в проучването на Европейската комисия е неотварянето на имейли от непознат подател (33%).
Естония Сopy+Рaste?
Естония е с население колкото София (без крайните квартали) и е дигитализирала 99% от обществените услуги, цифровизирала е медицинските досиета на гражданите си и е свързала болниците в обща мрежа с достъп до картоните. Страната първа в света въведе електронно плащане на данъци, банкиране и разплащане, известно като e-residency и при това осигурява възможност за електронно гласуване на избори от 2005 г. Естония има едно от най-високите нива на старт-ъп иновативни компании в света. И при това създаването на компании става изцяло по интернет, без да е нужен дори и един подпис или печат. Електронното гражданство се предлага и на чужденци, които желаят да развиват бизнес с Естония.
"Между гражданите и администрацията трябва съществува пълно доверие".
Въпреки, че изглежда лесно естонският опит да бъде копиран и пействан, тези експерименти никога не успяват (включително в България) да повторят естонския успех. Според самите естонци част от причините са, че подобни електронни системи са приложими в малки мрежи (населението на страната е 1,2 млн. души) и че между гражданите и администрацията трябва съществува пълно доверие.
Хибридната война
Когато през 2017 г. се оказа, че електронното управление е уязвимо през ПИК кодовете, с които се идентифицират ползвателите, правителството само публикува информация за това, смени за своя сметка сертификатите за кодовете и покани експерти от цял свят да му помогнат да отстрани слабостите.
Но Естония има много по-дълга история в осъзнаването на проблема. След двудневни улични протести през 2007 г., провокирани от решението на правителството да измести паметника на Червената армия от центъра на Талин в покрайнините на града, страната става обект на небивала кибер атака. В продължение на седмици банките, медиите и държавните институции са обект на огромни вълни спам, блокиращи банкоматите, електроното банкиране, излизането на вестници, комуникацията между институциите.
Тази информационна война променя Естония, макар че цифровизацията вече е започнала, тя добавя нужната спойка между народ и управляващи, която да й осигури успех.
Модерното образование
Още през 90-те години държавата основава инвестиционна компания, която да подпомага финансово цифровизацията на страната. Училищата са изцяло дигитализирани, едновременно се обучават преподаватели по програмиране. Системата eKool позволява на родителите да следят дистанционно всичко, ставащо в училище - от оценките и присъствието в клас, до взетите уроци и даденото домашно.
Програмиране се изучава в училище от 7-годишна възраст. Идеята е на бившия президент Тоомас Илвес, който смята, че програмирането е по-лесно от изучаването на чужд език, понеже в по-голяма степен се подчинява на логиката. Докато изкласят училище, за естонците IT уменията се превръщат в ценено качество, а старт-ъп компаниите - в желана кариера.
Борбата за таланти
Средната заплата в Естония е 1291 евро. В IT-сектора - между 2700 и 3700 евро. Тъй като цифровизацията е основен национален приоритет, властите всячески се опитват да захранват нуждите на икономиката от специалисти. Правителството дори финансира ежегодна кампания, която цели да привлече програмисти от цял свят за работа в естонски компании. Специалистите могат да работят в едни от най-известните естонски компютърни фирми, а правителството плаща разноските на подбрани по документи кандидати да пътуват до Естония за интервюта с бъдещите си работодатели.
Макар в частния сектор заплатите да са по-високи, отколкото в държавната администрация, работата за държавата в Естония се смята за престижна. Като цяло, заплатите в публичния сектор са добри, администрацията е малка, което позволява на работещите да имат чести международни контакти, както и да изпълняват по-интересни задачи, което е привлекателно за младите.
Правителството не прилага специални политики за привличане на кадри и бизнесът и властите се състезават за най-добрите експерти.
Привличането от бизнеса в администрацията на визионери като Таави Котка, бивш Директор по информационните технологии на естонското правителство, отговарящ за програмата e-Residency, мотивира младите да работят за държавата. Както и размахът и революционността на проектите за дигитализация, реализирани от правителството, които са като магнит за търсещите предизвикателство умове.
"С туризъм не ставаше заради лошия климат. С миграция също - никой не искаше да дойде. Нито с увеличаване на раждаемостта - имаме отрицателен прираст. Така че трябваше да измислим нещо ново", казва Котка в интервю за Computers Weekly.
Така се ражда идеята за е-residency. "Трябваше да намерим начин да осигурим икономически растеж и да повишим благосъстоянието". Електронната идентификация с умни лични карти е въведена през 2014 г.
Според Котка електронно управление без доверие на гражданите към управлението не е възможно.
Сега Естония гледа още по-напред - към електронното управление за Европа под формата на услуги за електронно водене на бизнес от компании, които желаят да работят в ЕС. Целта е програмата да достигне 10 милиона потребители. За осъществяването на тази амбиция дори и на Брекзит се гледа като на едно добро начало.
