България е страната с най-висок отрицателен прираст в ЕС. Често четем гова заглавия. България обаче не е единствена. 16 от 28-те европейски държави имат проблеми с топящо се население. Повечето от тях са в Централна и Източна Европа, където емиграцията засилва демографските проблеми, обричайки икономиките им заради липсата на работна ръка.
Унгарският премиер Виктор Орбан е настроен катастрофично. Унгарската нация също се топи, макар два пъти по-бавно от българската.
"Не е трудно да си представим, че някога ще остане само един човек, който ще загаси лампата“, каза Виктор Орбан.
Затова той организира форум в Будапеща, на който се отзоваха основно политици от популистки и консервативни партии, за да обсъждат как да накарат европейците да се размножават по-активно. Според тях миграцията не е решение, тъй като по думите на Орбан „на нас ни трябват унгарски деца“, а идването на хора отвън е "организирана акция за подмяна на населението".
Според съмишлениците на Орбан увеличеното подпомагане на семействата с деца, по-дългите отпуски по майчинство и пропагандата на семейните ценности ще доведат до по-висока раждаемост. По думите на унгарския министър за човешките ресурси, Золтан Балог, „жените ще раждат, ако ги възпитаваме по съответен начин“.
В Полша здравното министерство пусна клип, съветващ поляците да вземат пример от зайците. „Знам какво говоря, баща ни имаше 63 деца“, казва героят от кампанията.
На форума в Будапеща България беше представена от вицепремиера Марияна Николова, която освен за демографията, наскоро придоби отговорност и за киберсигурността на държавата. От пестеливото съобщение на правителствената пресслужба става ясно, че Николова е уверила участниците във форума, че държавата полага „сериозни усилия“, както и че те са насочени „не само към увеличаване на раждаемостта, а също върху повишаване на качеството на човешките ресурси“.
„Демографска криза не се наблюдава в два типа страни – религиозно-консервативни, като Ирландия и Турция, в които жената традиционно си стои вкъщи, а мъжете имат достатъчно високи възнаграждения, за да издържат семействата си. Както и в такива, които развиват социално-либералния модел (Швеция, Финландия), където мъжете не помагат, а са активни участници в отглеждането на децата“, коментира доц. Алексей Пампоров от Института за изследване на обществата и знанието в БАН.
Този модел насърчава така наречената образована раждаемост, където жените развиват кариера до 30-35 г., след което имат възможност да отгледат деца, като получават 90-100% от трудовото си възнаграждение (при трето - 110%), а в последствие могат да се върнат на работа.
Къде сме ние?
Формално подобен модел съществува и в България, която има най-дългия платен отпуск за майчинство в ЕС. На практика обаче жените често са дискриминирани на пазара на труда, като работодателите избягват жени в детеродна възраст, а въпросът „Кога предвиждате да имате деца?“ се е превърнал в част от интервютата за работа.
Дългите часове работа, често по 8-10 дневно, лошата среда за живот в повечето градове, където презастрояването, липсата на инфраструктура, също затрудняат майките, работят срещу решението на хората да имат повече деца, казва доц. Пампоров.
В България има най-малко възможности за работа на гъвкаво работно време в ЕС, включването на мъжете и отпуските по бащинство, не се насърчава, очаква се жените да се погрижат за всичко, добавя социологът.
Настроенията за миграция – към София или чужбина, също са фактор двойките да изчакват с децата.
„Особенно в градския транспорт на бременните се гледа сякаш са виновни. Никой не им отстъпва място“, забелязал е Алексей Пампоров, който живее в София.
Тротоарите са разбити и по тях не могат да минават колички, градският транспорт е труднодостъпен, няма места за разходки. Колкото и банални да изглеждат тези проблеми, те влияят на нагласите за раждане на деца.
Различният пример
В същото време няколко средни и малки градчета, показват различен пример. В Сандански, Велинград или Мадан, където има работни места, а градската среда е удобна за живеещите, раждаемостта е по-висока и не се дължи на традиционно имащите повече деца представители на ромското малцинство.
„Единственият български град, в който високата раждаемост се дължи на ромите, е Сливен“.
Усилията на правителството да облекчи достъпа до инвитро процедурите, макар да е подкрепа за семейства с трудности в репродуктирането, не е в състояние да реши проблема с намаляващия брой на новородени деца.
„Помощта за инвитро засята сравнително малко жени. Там борбата е за едно дете“, казва доц. Пампоров.
Обвързването на детските надбавки едновременно с доходите и с посещението на училище, също свива кръга на хора с деца, които са стимулирани да създават големи семейства.
Финансовите надбавки изглежда също не са панацея. В Унгария, където семействата получават безлихвени заеми, които им се опростяват след раждането на трето дете, раждаемостта се е увеличила от 1,2 на 1,5 деца на жена. В Полша, където консервативната партия „Право и справедливост“ дава надбавка от 500 злоти (125 евро) месечно на дете, резултатите също не са впечатляващи – средният брой на децата в семейството се е увеличил от 1,3 на 1,4.
За да се гарантира просто възпроизводство на населението, без то да се увеличава, е необходимо една жена да има средно 2,1 деца. Това означава, че 9 от 10 жени трябва да имат по две деца, а една – три.
В България - 1,56
В страната има само два областни центъра - Сливен и Ямбол, в които населението се увеличава, благодарение на раждаемостта. Коефициентът на плодовитост в Сливен е 2,27 деца на жена, а в Ямбол – 2,13. Дори в София, където икономическите условия са най-благоприятни като заетост и доходи, жените имат средно 1,80 деца.
Засега френският модел, прилаган още в скандинавските страни, изглежда като че ли по-привлекателен за младите. Той залага на строителството на детски ясли и градини, равни отпуски за отглеждане на дете на двамата родители, изравняване на заплатите за жените и мъжете за една и съща работа и гъвкава система на трудови договори, позволяваща работа на непълен работен ден.Така семействата получават повече възможности за избор да напаснат личните си планове и графици с отглеждането на децата.
Според Пампоров няма едно решение, което да обърне тенденцията на намаляване на раждаемостта.
При 60% жени с висше образование, дори на местно ниво, те не участват в управлението. Кметовете жени са само 13 на сто, а в югоизточна България няма нито една жена кмет на община.
Според Пампоров демографската политика не изисква много пари, но резултатите от мерките се виждат след 15-20 г., а това е отвъд управленския мандат и политиците губят интерес към тях.
В новата Европейска комисия за първи път ще има комисар по демокрацията и демографията. Избраната за следващ председател Урсула фон дер Лайен, която има седем деца, е обнадеждена от факта, че в някои европейски региони тенденцията на намаляване на населението се обръща и спадът на населението намалява. Засега Еврокомисията не обяснява какво ще прави комисарят по демографията, след като въпросите за децата и семейството са строго национална компетентност.