Протести в Лондон, подписки и заплахи за съд. Това предизвика искането на премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън, одобрено от кралицата, за спиране на работата на парламента за повече от пет седмици преди датата, на която страната трябва да излезе от Европейския Съюз.
Целта на прилагането на процедурата, известна като пророгация, несъмнено е да се намали драстично времето, с което депутатите разполагат, за да блокират Брекзит без сделка.
Критиците определят решението на Джонсън като посегателство срещу демокрацията. Привържениците му казват, че членовете на парламента всъщност са тези, които се изправят срещу волята на избирателите.
В крайна сметка безпрецедентното решение със сигурност рязко ще ограничи възможностите на депутатите да противостоят на плановете на Джонсън за Брекзит на 31 октомври със или без сделка.
Фундаменталните разногласия между Брюксел и Лондон относно споразумението не се очертава да бъдат разрешени до края на октомври и единственият вариант остава Брекзит без сделка. Имат ли депутатите в Лондон все още възможност да се противопоставят на това?
Какво може да направи парламентът
“Тази седмица е единствената възможност на депутатите да се противопоставят на Брекзит без сделка.” Думите са на бившия министър на правосъдието в кабинета на Тереза Мей Дейвид Гоук пред Би Би Си.
Първото заседание на депутатите след лятната им ваканция е на 3 септември, вторник. Те ще имат три работни дни през първата седмица на септември, от вторник до четвъртък. Очаква се те да бъдат разпуснати в някой от дните на втората седмица на септември и да се върнат на работа на 14 октомври - две седмици и половина преди датата на Брекзит.
Какви са възможностите на депутатите за тези няколко дни?
Първият обсъждан вариант е да вкарат в дневния ред на парламента приемане на законодателни промени, които да задължат премиера да поиска ново отлагане на Брекзит. Такъв е планът на парламентарната опозиция, каза пред журналисти лидерът на Лейбъристката партия Джеръми Корбин. Съмненията са, че депутатите няма да имат време за приемане на законодателни текстове. Затова се търси вариант работата на парламента да продължи в петък, събота и неделя преди планираното замразяване, когато няма насрочени заседания.
Другата най-обсъждана опция е вот на недоверие срещу правителството. Ако такъв успее, вероятно ще има нови избори през октомври. Дали обаче те ще доведат до по-различна ситуация? Слабо вероятно е. Последните социологически проучвания сочат, че разделената по въпроса за Брекзит Консервативната партия на Борис Джонсън има 31% подкрепа. Лейбъристите на Корбин, твърдо против Брекзит без сделка, са подкрепяни от около 21% от избирателите. Все повече подкрепа получава и партията “Брекзит” на Найджъл Фараж, която спечели най-много гласове на европейските избори през май.
Либералдемократическата партия и Шотландската националистическа партия също набират подкрепа. Те се обединиха с лейбъристите и Зелената партия в общо изявление срещу “недемократичните действия на премиера”. Заедно тези партии сега имат 306 гласа в парламента в Лондон, докато консерваторите на Джонсън и коалиционните им партньори от Северна Ирландия имат 321 гласа. Не е ясно колко от торите биха ги подкрепили при евентуален вот на недоверие.
Фрагментираният състав на парламента както сега, така и след възможните избори, не дава категоричен отговор на въпроса кога и как Обединеното кралство ще излезе от Европейския съюз.
Може ли замразяването да бъде отменено от съда
Обсъжда се и вариант решението на Джонсън да поиска блокиране на работата на парламента да бъде атакувано в съда. Бившият премиер Джон Мейджър беше сред първите, които повдигнаха този въпрос. Шотландски съд също разглежда тази възможност, а ищци ще бъдат представители на Шотландската национална партия, съобщи Би Би Си като се позова на говорителка на партията.
По принцип не е възможно да се атакува в съда решение на монарха да използва собствените си прерогативи, каквото в случая е замразяването на работата на парламента. „Ако намерението при използване на пророгацията е да се ограничи суверенитета на парламента и такъв е постигнатият ефект, това е противоконституционен акт“, коментира активистката Джина Милър, която е печелила подобни дела.
Тя подаде жалба в петък, а към нея се присъедини Джон Мейджър. Двамата оспорват не решенито на кралицата да одобри пророгацията, а съвета, който ѝ е дал премиерът Борис Джонсън. Предварителното изслушване по делото е насрочено за четвъртък.
Самият Борис Джонсън отрича предложението му за замразяване на работата на парламента да е насочено срещу възможността на депутатите да дебатират Брекзит и да блокират напускане на Обединеното кралство без сделка. Той пое ангажимент да преговаря с Брюксел за нова сделка до последния момент след като, по думите му, е видял „воля да се говори за алтернативи на антидемократичния предпазен механизъм за границата с Ирландия“.
Досега не е имало официална реакция от европейските институции на решението на Джонсън да замрази работата на парламента в седмиците преди Брекзит. Евродепутатът и координатор за Брекзит на Европейския парламент Ги Верховстад го осъди и предупреди, че това решение приближава Лондон и Брюксел към раздяла без сделка.
