За подготвяната размяна на затворници се заговори сериозно преди десетина дни, когато някои от най-известните украински политически затворници бяха преместени от лагерите, в които излежават присъдите си, в Москва.
Но усилията за освобождаването на 24 украински военни моряци и дузина политически затворници продължават от години.
В речта си при встъпването си в длъжност през май новият президент Володимир Зеленски призова да не “зацикляме на числа и на някакви сметки”. Той определи пускането на всички политически затворници като “първата стъпка към мира” и призова “Хайде да освободим всички!“
Руският президент Владимир Путин обаче настоя на реципрочна замяна, включвайки в сметката и 24 украински военни моряци, арестувани през ноември 2018 г след тежкия инцидент в Керченския проток.
В средата на юли омбудсманите на Русия и на Украйна Татяна Москалкова и Людмила Денисова си размениха списъци на задържаните в двете страни лица, след като Путин и Зеленски говориха по телефона. Според независимия руски сайт “Медуза” става дума за 35 - 37 души.
Военните моряци
Случаят с военните моряци привлече световното внимание поради редкия инцидент. Те бяха арестувани заедно с трите кораба, на които служеха при инцидента в Керченския проток през ноември 2018 г.
Тогава три украински военни кораба - два бронирани катера "Бердянск" и "Никопол", с артилерийско въоръжение и буксирът "Яни Капу", преминават през Керченския проток на път от Одеса към Мариопол в Азовско море.
Протокът, свързващ Черно с Азовско море, разделя намиращия се в Крим Керченски полуостров с Таманския полуостров, част от руския Краснодарски регион. С двустранен договор от 2003 г. е обявен за споделени териториални води, след анексията на Крим от Русия е затворен от руска страна за плавателни съдове. Блокиран е с голям танкер, с който се спира преминаването под Кримския мост, построен след анексията на полуострова.
Според руските власти украинските кораби са навлезли в руски води без разрешение, а когато са засечени от руската брегова охрана, не реагират на нейните заповеди. Киев отхвърля всички обвинения, настоявайки че инцидентът се е разиграл в международни води.
Международното морско право допуска корабите да преминават през крайбрежната зона на друга страна, ако няма издадена специална заповед, забраняваща това. Руските власти твърдят, че трите украински съда са извършвали “заплашителни маневри” и са били предупредени, че са в нарушение.
При руската атака част от моряците са ранени, когато един от руските съдове се врязва в украински кораб. След като напускат военния лазарет, те също са арестувани и преместени в Москва.
И до днес те не са изправени пред съд. Задържането им се удължава неколкократно от руските власти, последно в средата на юли, когато то отново беше отсрочено с три месеца. Обвиненията срещу тях са за незаконно пресичане на границата, за което ги грози затвор до 6 години.
Режисьорът-бунтар Олег Сенцов
До анексията на Крим от Русия Сенцов има обнадеждаваща кариера на кинорежисьор и сценарист. Той добива известност с филма си “Геймър” (2011), разказващ за геймър, който се отказва от страстта си към компютърните игри, след като се класира втори на международно състезание. Успехът на филма му позволява да затвори компютърния си клуб и да се отдаде на киното. Вторият му филм “Носорог” е с бюджет от 1 млн долара и е съфинансиран от държавата, но режисьорът не успява да го довърши.
По време на руската агресия на Крим Сенцов, който е родом от Симферопол, се включва активно в движението “За единна Украйна”, купува и разнася храна на украинските войници, обсадени в поделенията си. Арестуван е през май 2014 г по подозрения в терористична дейност и отведен в Москва. Обвиняват го в подготовката на терористични актове в Симферопол, Севастопол и Ялта, взриваване на руски паметници (включително на Ленин), както и подпалването на офиси на проруски партии.
Сенцов отрича обвиненията и се оплаква, че е бит при разпитите, за да му бъдат изтръгнати признания. Адвокатът му подава жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
През ноември 2015 г. той е осъден на 20 г. затвор за терористична дейност и три месеца по-късно е изпратен за излежаване на наказанието в Сибир. Русия отказва молбата на Киев Сенцов да излежи наказанието си в Украйна.
Три години след арестуването си Олег Сенцов обявава гладна стачка в затвора с искане за незабавно освобождаване на всички украински политически затворници в Русия. Отчаяната му постъпка привлича международното внимание, особено след като украинското външно министерство се ангажира с каузата за освобождаването му.
Гражданският натиск се подема от киносредите в Германия. Постепенно подкрепата се разраства, когато Педро Алмодовар, Вим Вендерс, Майк Лий, Кшищтоф Зануси и др прочути кинорежисьори се ангажират с каузата му и призовават президента Путин да освободи Сенцов. В знак на солидарност филмите на украинския режисьор се показват в неофицилните програми на прочути кинофестивали. Писма до Путин идват от Салман Рушди, Иън Макюън, от ЕС и от Държавния департамент на САЩ.
През 2018 г Сенцов получава наградата “Сахаров” на Европейския парламент, а Лех Валенса го номинира за Нобелова награда за мир.
Фермерът Володимир Балух
Балух е фермер, арестуван от ФСБ за притежание на патрони и експлозиви и е осъден за тях, макар че прокуратурата не успява да установи негови следи по тях. Преследването му започва, когато по време на присъединяването на Крим към Русия той окачва украинския флаг върху покрива на къщата си. През 2017 г. е осъден на 43 месеца затвор. Докато очаква решение на апелативна инстация, започва нов процес срещу него за съпротива срещу представител на властта в ареста. Обявява гладна стачка на 19 март 2018 г. в знак на протест срещу несправедливо воденото дело. Прокуратурата иска 4 години затвор, затова че е ударил с лакет полицейски служител в ареста.
Политикът Микола Карпюк
За разлика от Сенцов и Балух, които са граждански активисти Микола Карпюк е политик - бивш зам.-председател на партията УНА-УНСО. Арестуван е на границата при влизане в Русия за извършване на престъпления срещу руските войски по време на първата чеченска война и в убийството на руски войници.
А в Русия той отива да се среща с представители на президента Путин, с които да бъде обсъдена възможността за отмяна на референдума за присъединяването на Крим към Русия, който е организиран от руските власти през 2014 г. след анексията в Крим и Симферопол.
Две години по-късно получава присъда от 22,5 години затвор за участие в бойните действия на страната на Чечения и убийството на руски войници. “Амнести интернешънъл” определя процеса срещу Карпюк като “пародия на правосъдието”, а руската правозащитна организация “Мемориал” го третира като политически затворник.
Смята се, че
Павел Хриб е отвлечен от руските служби
През август 2017 г. пътувайки от Украйна до Беларус, за да се срещне със 17-годишна рускиня, живееща в град Гомел. Властите обвиняват 19-годишния Хриб, че се опитал да склони момиче, с което чател в социалните мрежи, да взриви бомба на абитуриентския си бал в Сочи и след това да избяга от Русия. След като баща му - украински граничар, го издирва с месеци, Хриб се оказва в руския град Ростов на Дон, където през март 2018 г е осъден на 6 години затвор за подстрекателство към терористични действия. Самият Хриб отрича обвиненията, а баща му тръди, че младежът е преследван заради убежденията си. Украинското външно министерство настоява за освобождаването на Хриб като твърди, че обвиненията срещу него са измислени.
