Как да не протестира, даже е закъсняла. Тя е многоръката Шива на девинската болница. Диана Чаушева е операционна сестра, но също и главна сестра, а често и анестезиологична сестра. Дали успява да поеме дъх и какво се случва, ако реши за излезе в отпуска? Ако много внимателно се вгледате в отчетите на болницата към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ще стигнете до извода, че тя е богиня - толкова много пациенти през ръцете й. Но това е друг разговор.
Диана и нейните колежки би трябвало да са доволни. Те са от малкото, чиито минимални заплати бяха вдигнати със 150 лева. Резултатът от онези 30 милиона, които правителството отдели допълнително за болниците през март. Здравното министерство си намери формула – увеличи парите за спешна помощ в Девин като единствена болница в трудно достъпен район. Но милионите свършиха и парите на сестрите се върнаха в изходния им размер. На хартия са увеличени, но за да ги получат, трябва да си ги изработят. Толкова за стабилността на мярката.
След като три години стоя затворена, болницата в Девин все пак беше възстановена с 4 отделения. С изключителната финансова подкрепа на държавата, въпреки че продължава да е общинска собственост. С четирите си отделения, болницата отчита към касата работа за около 90 хиляди лева месечно. 13 хиляди от тях веднага отиват за ток, отопление, пране, храна, ремонти, поддръжка на апаратура, данъци и т.н. И проблемът не е толкова в сумата. А по-скоро в това, че девинската болница плаща ток и парно с парите по клинични пътеки. Т.е. с парите от здравни вноски.
И дори не се сещат да питат – ама защо и как така?
Законът за здравното осигуряване недвусмислено казва, че касата купува с нашите вноски единствено и само стоки и услуги, описани в Националния рамков договор. В него пък няма да видите нито една клинична пътека с включени разходи като ток, парно, вода, храна, пране, чаршафи и ремонти. Това означава, че всяка една болница в страната – държавна или общинска, нарушава основния закон за здравно осигуряване. Защото няма община, която да поема изцяло режийните на собствените си болници. Дори и в столицата, където общината все пак отделя немалко пари за здраве. Никой не покрива тези разходи и на държавните болници. И така огромна част от лечебните заведения си плащат режийните от „лимитираните“ им бюджети от НЗОК. И дори не се сещат да питат – ама защо и как така?
А тези немедицински разходи изобщо не са за подценяване. Те са средно 20 на сто от парите, които болниците си изработват от НЗОК. Останалото... я стигне за заплати и консумативи, я не.
Повечето болници си имат акционери/собственици ей така, само за сведение. В девинската не са видели и една сметка, платена от общината. Ако някой ден все пак общината реши да го направи като истински стопанин, ще се освободят пари за увеличените заплати на сестрите. Във видинската също е така. Дотогава пари за увеличените заплати няма.
Местните избори чукат на вратата. Дали пък някой кандидат няма да изненада с ясен ангажимент.
Местните избори чукат на вратата. Дали пък някой кандидат няма да изненада с ясен ангажимент в тази насока? Но от друга страна – защо да го прави, нали и иначе става, пък и всички така правят, това трябва да е нормално.
Вместо да получава помощ от общината, девинската болница обявява благотворителна кампания през октомври. Хората им носят картофи и други хранителни продукти, поне да хранят пациентите си. Хората си дават гласа, знаят колко им е важна болницата, общината не. Въпрос на приоритети.
Скоро пак ще се наложи реанимация на болницата в Девин. Диана Чаушева работи в хирургичното отделение, където има трима лекари и пет, вместо шест сестри. Трима лекари са необходими, за да се покрият изискванията за акредитация на отделението. Няма изисквания за броя на сестрите. Защо ли? Отделението е важно за болницата, сестрите са важни за пациентите. Сестрите не са част и от рамковия договор.
В детското отделение нещата изглеждат по-зле. Две от четирите сестри са пенсионерки, другите две са „назаем“ от спешното отделение. Поемат смяна след нощно дежурство. Вероятно преуморени, изнервени. Всеотдайни са, стараят се. Но се случват и грешки. С документацията.
В една друга болница се случи най-страшното. Но то не стигна, за да се случат нужните промени за по-добро качество на здравните услуги. Медицинските сестри осигуряват именно това – качество. Касата обаче не плаща за качество, а за брой преминали пациенти. А също и за ток, отопление, вода, ремонт, поддръжка и какво ли не.
Различно щеше да е ако в преговорния процес се чуваше и гласът на сестрите, и гласът на пациентите. Има европейски стандарти за брой сестри, но те не са задължителни. Собствениците могат да носят отговорност за издръжката, но не носят. Така е в момента.
Каквото и остойностяване да бъде направено на медицинските услуги, сметките никога няма за излязат. Пътеките винаги ще са недофинансирани. Докато някой не се сети да извади водата, тока и парното от това уравнение.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
