Той е на 35 години и е с хепатит С. Затова държи да го споменаваме само с инициалите му. Пациентът С. В. все още не се е съвзел от шока. Изпаднал е в остра чернодробна криза и така е била открита коварната инфекция. Но за да получи лекарството, което ще го излекува, касата изисква от него да си направи биопсия. Това е крайно рискова процедура, актуална в миналото като единствен метод да се установи стадият на заболяването.
От няколко години има друг, много по-бърз и безопасен начин, но касата продължава да изисква биопсия. Бързо се забива дълга и дебела игла, за да успее малко парченце от черния дроб да влезе в нея. Но е възможно да засегне обвивката на белия дроб и той да колабира, възможно е иглата да засегне и важен кръвоносен съд, да вкара инфекция и какво ли още не. Ако беше безобидна процедура, нямаше да се изисква болнично наблюдение и три дена престой. В случая с пациента С. В. този престой се оказва спасителен. При вида на иглата той мръднал и лекарят не уцелил черния дроб, но го надупчил лошо. Наложил се втори опит.
Глас в пустиня
Процедурата е скъпа и очевидно рискова, но касата от години не ще да чуе ни пациенти, ни дори националните консултанти, които настояват това опасно изследване да отпадне. Глас в пустиня. За ненужната процедура болницата получава 1700 лева. За нужните, животоспасяващи, висококвалифицирани грижи по недоносените бебета до днес касата плащаше по 1400.
Сравнението само се натрапва, заради първоюлската новина за увеличение на някои клинични пътеки. От години касата не обяснява и не се отчита пред хората за намеренията и решенията си. И съмнението, че интересите на пациентите са отчетени докрай и в тази промяна остават.
Новината дойде с последния Държавен вестник, който извади наяве новите цени на клиничните пътеки. Вестникът връща стрелката назад – от първи юни касата ще плаща с 20-30 процента повече за едни от най-недофинансираните клинични пътеки в здравеопазването. Най-вече за неонатологичните, тоест за недоносените бебета и детските пътеки. Това би трябвало да е страхотна новина. Би трябвало да потуши пожар в педиатрията, протестът там постигна своето.
Но… Дали няма да отвори друг фронт, друг пожар за гасене, само че отложен леко във времето? До след изборите, да речем!
Резерв, който не е точно резерв
За увеличение на цените на клиничните пътеки с новото решение се вадят 50 млн от резерва на НЗОК. Звучи добре, но само ако резервът на касата е наистина резерв. А той от години само си се нарича така. И в закона за бюджета на касата е описан като „резерв, включително и за неотложни разходи“. Тоест, още с писането на бюджета е ясно, че е „планирано“ той да покрие дефицитите на болниците и за лекарствата. Откъдето пък излиза, че самият дефицит е планиран, заложен изначално.
Винаги е било ясно колко милиона отиват за лекарства, но парламентът ежегодно приема значително по-малка цифра. Тогава какъв е смисълът на подобен „резерв“? Очевидният е в битките между болничното и фармацевтичното лоби за парче от него. И влагане на „усилия“ да са „по-убедителни“. Което обяснява непрекъснатите закани всяка година, че болниците ще фалират или пък че производителите ще се оттеглят.
Увеличените клинични пътеки в педиатрията засега изглеждат добра новина. Чак не е за вярване, споделят от Националната пациентска организация, която от години праща писма, настоява за повече пари в детското здравеопазване, което иначе е „безлимитно“. Но ще изчакат с тържествата, защото и за тях е ясно, че като дръпнеш късото бюджетно юрганче, за да покриеш една дупка, ще се оголи нова. А и по-скъпите клинични пътеки през годините са се доказали като повод за свръххоспитализации, фиктивно отчитане и не непременно по-добро здравеопазване или по-качествена грижа за пациентите. По-скоро са убедени, че интересът на пациентите е последната грижа в схемата. Така изглежда. Заради примери като този:
Пациентка на луксозно легло
Пациентката К.С. е на 65, от Троян, от 10 години има хепатит В. Принудена е в жегите да пътува до болницата в София, защото болницата в Троян няма гастроентерологично отделение. Ще „лежи“ три дена, само за да й вземат кръв. Буквално. С една тъничка игла ще напълнят най-малката епруветка за кръв. Това е напълно достатъчно, за да се определи какъв е вирусният товар и ефектът на предписания медикамент.
Ако имаше пари, К.С. можеше и да не пътува до София. Но за нея 150 лева са проблем. Защото толкова струва самото изследване – 150 лева. Но касата няма да й го плати. Вместо това ще плати на болницата 1000 лева. Излиза, че плаща за три нощувки в болницата 850 лева. Това и в четиризвезден хотел го няма. Цената е на легло.
И пациентът С. В., след като се съвземе от причинения му шок, ще трябва отново да влезе за три дена в болница, за да му вземат кръв. По пътека, която очевидно не е мислена да му помага, а съществува единствено за да допълни болничния бюджет.
И това не са единствените ненужни болнични клинични пътеки. Има много такива в ендокринологията, дерматологията. Закованата рехабилитация на деца с детска церебрална парализа само в 5 болници също принуждава родителите да пътуват от всички краища на страната. Това, което касата отделя за 10 дена рехабилитация в болница на месец, ще стигне за ежедневна терапия в центрове близко до дома. Но няма кой да помисли за техния интерес. И те масово събират кампанийно пари, за да усилят рехабилитацията на децата си.
Нито една от тези фиктивни клинични пътеки обаче не е преосмислена в новия анекс към Националния рамков договор в здравеопазването. Т.е. няма спестени пари, няма и допълнителни. И кое ли перо ще изтънее значимо от тези 50 милиона за по-скъпи пътеки? Ще се чуе. Рано или късно.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
