Строежът на "Златен век" най-вероятно ще получи зелена светлина и от по-горната съдебна инстанция. Това е най-убедителната хипотеза, след като стана ясно, че решението на Административен съд – София град (АССГ), с което беше отменена заповедта за спиране на проекта „Златен век“ на компанията "Артекс", ще бъде обжалвано от Дирекцията "Национален строителен контрол" (ДНСК).
Това, че ДНСК ще обжалва, се разбра от постинг във „Фейсбук“ на министър-председателя Бойко Борисов, който твърди, че е разпоредил това на министъра на регионалното развитие Петя Аврамова.
"Министър Аврамова разговаря с ръководството на ДНСК, която е компетентната институция, която може да атакува решението отново в съда. Преди минути бях информиран, че е създадена пълна организация и процедурата по обжалване ще бъде задействана още в началото на следващата седмица", пише премиерът.
Дали обаче, ако ДНСК обжалва решението на АССГ пред Върховния административен съд (ВАС), ще постигне различен резултат? Най-вероятно не. Причината се крие във факта, че ДНСК до момента изобщо не се е занимавала с разрешителното за строеж на „Златен век“, което бе в основата на казуса. Ако пък стори това сега в обжалването, е много вероятното горната инстанция да посочи, че това не е било обект на съдебния спор, нищо че в мотивите по делото съдия Мария Ситнилска се занимава с него.
Според доводите в съдебното решение строителният контрол е допуснал пропуски при издаването на заповедта за спиране. Сред тях е това, че при издаването на заповедта отклоненията от проекта, на които се основава тя, вече са били отстранени. ДНСК трябвало да провери това преди да издаде акта си.
Също така, според съда, за посочените от строителния контрол проблеми "Златен век" е трябвало да се спре частично, а не изцяло. Всъщност ДНСК първоначално имаше намерение да замрази изграждането на сградата само в частите, в които са допуснати отклонения. След срещи при премиера и протести от страна на недоволни граждани беше замразен целият проект. За замразяването обаче са ползвани доводи като за временно спиране. Ето защо съдът отменя заповедта – тъй като пропуските, констатирани от строителния контрол, могат да бъдат основание само за частично спиране.
Какво трябва да се направи?
За да се постигне различен резултат обаче, ДНСК не може просто да обжалва. „Това ще е отбиване на номера, защото в заповедта за спиране на строежа наистина е смешна“, обясняват юристи. „Няма как да правиш едно и също нещо грешно два пъти и да очакваш различен резултат“, смятат още те.
„За да бъде адекватна заповедта за спиране, тя трябва да е изцяло нова и да мине цялата процедура наново“, коментира пред Свободна Европа юристът Никола Вапцаров от Инициативния комитет „Лозенец“.
На първо място ДНСК трябва да установи нещо, което е известно на обществото. Но това трябва да се случи документално, а именно, че има издадено разрешение за строеж от 2007 година, че то е подновено през 2012 година със заповед на главния архитект за период от 5 години и че то е изтекло през ноември 2017 година, обяснява Вапцаров.
След това ДНСК трябва да констатира също, че в продължение на една година от изтичането му, инвестоторът не е предприел действия по издаване на ново строително разрешение (което трябва да бъде съобразено с новият Общ устройствен план на София) и че към този момент строителното разрешение е изтекло.
„Най-накрая ДНСК трябва да констатицра, че сградата не е довършена до етап груб строеж“, обяснява още Вапцаров.
Въпреки че тези констатации бяха направени от редица медии, които проследиха документната сага с „Артекс“ и небостъргача, изводите не са направени от ДНСК в официален констативен протокол.
И още няколко стъпки
По думите на Вапцаров, след издаване на констативния протокол на базата на тези констатации Несторов трябва да издаде две заповеди. „Първата заповед е по чл. 224 от ЗУТ - спиране на строителството. Втората заповед е по чл. 225 от ЗУТ - премахване на незаконно построеното“.
В заповедта трябва да бъдат изброени всички констатации. И трябва да бъде посочено като правно основание, че разпоредбата на чл. 153 от ЗУТ (приета в началото на 2017 година), позната като поправката "Артекс", не важи за този казус. Тъй като въпреки че фирмата се позовава на нея, тя важи само за бъдещи случаи.
Ако това не бъде сторено?
Ако всичко това не бъде сторено – т.е. не бъде извървян пътят за спиране на строителството на „Златен век“ наново – с „истински мотиви, а не с такива, които да радват публиката, но да е кристално ясно, че падат в съда“ – небостъргач в "Лозенец" ще има.
Ако ли пък бъде сторено, но през пръсти – т.е. ако ДНСК реши да изтъква подобни аргументи в обжалването, без да е изминат очертаният по-горе път – горната инстанция изобщо няма да се занимава със случая. Защото тогава ще бъде валиден аргументът, че подобни правни основания изобщо не са били валидни за делото, защото не са представлявали част от първата заповед на ДНСК, която „Артекс“ обжалва.
